Снощи гледах документален филм по Дискавъри за стигматиците,сетих се че бях гледала и игрален филм свързан със стигмата.Наистина е ужасно преживяване.Какво ви е мнението относно това,вярвате ли че съществуват стигматици?
Намерих материал,който предполагам ще ви е интересен.
"Раните на Христос се появяват върху телата на фанатици
Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани? Какво е обяснението на стигматата? Само религиозният екстаз ли може да предизвика спонтанното кървене?
Доротея Дачкова
Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване - на кожата или на друг орган. Каква е обаче причината за стигматата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Раните им се затварят няколко часа след като са се появили. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото, например по ръцете или краката. Но могат и да са на няколко места едновременно.
-----------------------------
Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който преживява заболяването.
Първият описан случай на стигмата датира от 1222 г. Името на потърпевшия е Стивън Лангтън от Кентърбъри, Англия.
Свети Франциск от Асизи
През 1224 г. Свети Франциск основал манастир в едно градче, близо до Асизи. Докато се молел в пещера по време на 40-дневно отшелничество, той получил стигмата. В раните му се появили и гвоздеи.
1275-а била съдбоносна за монахинята Елизабет. Тя твърдяла, че вижда разпъването на Христос и получила стигмата върху челото си - рани, за които е считано, че са причинени от трънения венец, носен от Христос по пътя му към Голгота.
Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години. На 22 октомври 1918 г. той писал на своя духовен съветник, падре Бенедето, като му разказал как е получил стигмата. "Сутринта на 22-и миналия месец, по време на църковните песнопения ме обгърна абсолютна тишина. Изведнъж бях изпълнен със спокойствие, което заличи всичко останало. Имах и странно видение на човек, чиито ръце и крака кървяха. След това видението изчезна и аз осъзнах, че ръцете, краката и едната ми страна кървят."
Катя Ревас е жена от Боливия, на която в ежедневния живот се случват много чудеса, свързани с Христос,
който по нейните думи идвал да говори с нея
В дома й се намират статуетки и икони, които плачат със сълзи от кръв или масло. Тестовете на кръвта доказват, че тя е на жена. Всички научни проучвания сочат, че Катя преживявала нещо необяснимо. Тя се съгласила да участва на живо в телевизионно предаване, за да могат всички да се уверят, че с нея се случва нещо наистина необичайно. По време на предаването били изследвани мозъчните й импулси, докато тя разговаряла с Христос. Апаратурата отчела, че мозъкът й е в делта състояние - състояние на сън или кома - но тя била будна и говорела с Христос и хората, които се намирали в студиото.
Изведнъж Катя започнала да си приказва с един мъж, лекар, който се намирал в друга стая и за чието присъствие тя не знаела и дори не подозирала за съществуването на другата стая. Името му било д-р Виктор Пела. Той я наблюдавал през двойно огледало и изследвал дали мозъкът й не преминава през някакъв пристъп, нещо като епилепсия. Катя му казала, че не е болна и не страда от епилепсия. Всички присъстващи били шокирани. Катя заявила, че получила съобщение от Христос, който бил до нея. Тя продължила да разговаря с д-р Пела, въпреки че нито го виждала, нито го чувала.
След това Катя казала, че вижда Христос. Камерите засекли ярка светлина, която се отразявала в очите й. Понякога тя получава стигмата и знае с точност кога това ще се случи. Раните й кървят един ден и след това изчезват, без да оставят и най-малкия белег.
От католическата енциклопедия
В историята има много сведения за хора, изпаднали в екстаз, които носят на ръцете, краката, ребрата или челото си белезите на Христос. Освен това тези хора страдат също като Спасителя. Това се нарича видима стигмата. Други само страдат, без видими белези. Този феномен е известен като невидима стигмата. Съществуването им е толкова добре известно, че не е предмет на доказване от скептици и невярващи. Те по-скоро се опитват да намерят правдоподобно научно обяснение. Страданията могат да се приемат за най-съществената част от стигмата. Ако те липсваха, раните нямаше да са нищо друго освен празен символ и театрално позиране.
Д-р Имберт е направил опит да преброи стигматиците и стигнал до следните изводи. Преди XIII век няма известни прояви на заболяването. Първият известен случай е на Свети Франциск от Асизи, при когото стигматата се проявила в неизвестен дотогава вид. В раните на краката и ръцете му имало тъканни израстъци, наподобяващи гвоздеи. Свидетели на този феномен са много от съвременниците му. Д-р Имберт е преброил 321 стигматици. Той е убеден, че ще се намерят сведения и за други, ако се проучат материалите в библиотеките на Германия, Испания и Италия. Някои от тях са Света Маргарета (1247-1297 г.), Света Катерина от Генуа (1447-1510 г.), Свети Йоан (1495-1550 г.), основател на ордена на благотворителността. През XIX век са открити 20 стигматици. Най-известните са Катерина Емерих (1774-1824 г.), Елизабет Канори Мора (1774-1825 г.), Луис Лато (1850-1883 г.).
Фактите са многобройни, а научните обяснения на този феномен са малко. Някои физиолози предполагат, че е възможно
раните да се образуват по напълно естествен път
чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Спасителя, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос. Изглежда, физиологията още не е достигнала ниво на развитие, при което би приела определено обяснение.
Интересен е и фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма. Понякога от тях дори се носи приятна миризма.
Има само един начин да се докаже научно, че въображението или внушението могат да предизвикат стигмата. Вместо хипотези трябва да се приведат аналогични факти, а именно - рани, които са възникнали без религиозна намеса. Това все още не е постигнато. Има случаи на т. нар. кървава пот, които са изследвани от физиолозите, но те не са от морално естество. Причината за тях се крие в специфична болест. Освен това е доказано, че червената течност, която изтича заедно с потта, не е кръв и не се произвежда от рана, а от порите на кожата, също както и потта.
Дали все пак не пренебрегваме силата на въображението? Ето например, ако си представим, че имаме кисел бонбон в устата, незабавно започва слюноотделяне. Защо тогава да не е възможно под влияние на въображението тялото да произведе определена течност - кръв в случая със стигматиците? Отговорът е, че в посочения по-горе пример съществуват определени жлези, които произвеждат слюнка и в този случай не е трудно да им се повлияе чрез въображението. Но нервните окончания, прилежащи към кожата, не са предназначени да секретират кръв, а и без орган, който произвежда кръв, изобщо не може да се говори за това.
Друго обяснение на този феномен може да бъде и фактът, че пациентите сами причиняват раните
по време на сомнамбулизъм или пристъпи на безсъзнание
Ето защо някои стигматици са били подлагани на денонощни наблюдения, дори на местата, където се е появявала стигматата, са им правени превръзки. Това изключва механично нараняване на кожата и кървене. Но и в тези случаи стигматата се е появявала...
Мистиката на феномена си остава без научно обяснение, въпреки че са правени много опити да се разкрие загадката й. Вярващи и невярващи, християни и хора от други религии, са ставали свидетели на чудото, свързано с вярата и кръвта. Но истината е все още някъде там."
Намерих материал,който предполагам ще ви е интересен.
"Раните на Христос се появяват върху телата на фанатици
Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани? Какво е обяснението на стигматата? Само религиозният екстаз ли може да предизвика спонтанното кървене?
Доротея Дачкова
Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване - на кожата или на друг орган. Каква е обаче причината за стигматата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Раните им се затварят няколко часа след като са се появили. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото, например по ръцете или краката. Но могат и да са на няколко места едновременно.
-----------------------------
Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който преживява заболяването.
Първият описан случай на стигмата датира от 1222 г. Името на потърпевшия е Стивън Лангтън от Кентърбъри, Англия.
Свети Франциск от Асизи
През 1224 г. Свети Франциск основал манастир в едно градче, близо до Асизи. Докато се молел в пещера по време на 40-дневно отшелничество, той получил стигмата. В раните му се появили и гвоздеи.
1275-а била съдбоносна за монахинята Елизабет. Тя твърдяла, че вижда разпъването на Христос и получила стигмата върху челото си - рани, за които е считано, че са причинени от трънения венец, носен от Христос по пътя му към Голгота.
Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години. На 22 октомври 1918 г. той писал на своя духовен съветник, падре Бенедето, като му разказал как е получил стигмата. "Сутринта на 22-и миналия месец, по време на църковните песнопения ме обгърна абсолютна тишина. Изведнъж бях изпълнен със спокойствие, което заличи всичко останало. Имах и странно видение на човек, чиито ръце и крака кървяха. След това видението изчезна и аз осъзнах, че ръцете, краката и едната ми страна кървят."
Катя Ревас е жена от Боливия, на която в ежедневния живот се случват много чудеса, свързани с Христос,
който по нейните думи идвал да говори с нея
В дома й се намират статуетки и икони, които плачат със сълзи от кръв или масло. Тестовете на кръвта доказват, че тя е на жена. Всички научни проучвания сочат, че Катя преживявала нещо необяснимо. Тя се съгласила да участва на живо в телевизионно предаване, за да могат всички да се уверят, че с нея се случва нещо наистина необичайно. По време на предаването били изследвани мозъчните й импулси, докато тя разговаряла с Христос. Апаратурата отчела, че мозъкът й е в делта състояние - състояние на сън или кома - но тя била будна и говорела с Христос и хората, които се намирали в студиото.
Изведнъж Катя започнала да си приказва с един мъж, лекар, който се намирал в друга стая и за чието присъствие тя не знаела и дори не подозирала за съществуването на другата стая. Името му било д-р Виктор Пела. Той я наблюдавал през двойно огледало и изследвал дали мозъкът й не преминава през някакъв пристъп, нещо като епилепсия. Катя му казала, че не е болна и не страда от епилепсия. Всички присъстващи били шокирани. Катя заявила, че получила съобщение от Христос, който бил до нея. Тя продължила да разговаря с д-р Пела, въпреки че нито го виждала, нито го чувала.
След това Катя казала, че вижда Христос. Камерите засекли ярка светлина, която се отразявала в очите й. Понякога тя получава стигмата и знае с точност кога това ще се случи. Раните й кървят един ден и след това изчезват, без да оставят и най-малкия белег.
От католическата енциклопедия
В историята има много сведения за хора, изпаднали в екстаз, които носят на ръцете, краката, ребрата или челото си белезите на Христос. Освен това тези хора страдат също като Спасителя. Това се нарича видима стигмата. Други само страдат, без видими белези. Този феномен е известен като невидима стигмата. Съществуването им е толкова добре известно, че не е предмет на доказване от скептици и невярващи. Те по-скоро се опитват да намерят правдоподобно научно обяснение. Страданията могат да се приемат за най-съществената част от стигмата. Ако те липсваха, раните нямаше да са нищо друго освен празен символ и театрално позиране.
Д-р Имберт е направил опит да преброи стигматиците и стигнал до следните изводи. Преди XIII век няма известни прояви на заболяването. Първият известен случай е на Свети Франциск от Асизи, при когото стигматата се проявила в неизвестен дотогава вид. В раните на краката и ръцете му имало тъканни израстъци, наподобяващи гвоздеи. Свидетели на този феномен са много от съвременниците му. Д-р Имберт е преброил 321 стигматици. Той е убеден, че ще се намерят сведения и за други, ако се проучат материалите в библиотеките на Германия, Испания и Италия. Някои от тях са Света Маргарета (1247-1297 г.), Света Катерина от Генуа (1447-1510 г.), Свети Йоан (1495-1550 г.), основател на ордена на благотворителността. През XIX век са открити 20 стигматици. Най-известните са Катерина Емерих (1774-1824 г.), Елизабет Канори Мора (1774-1825 г.), Луис Лато (1850-1883 г.).
Фактите са многобройни, а научните обяснения на този феномен са малко. Някои физиолози предполагат, че е възможно
раните да се образуват по напълно естествен път
чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Спасителя, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос. Изглежда, физиологията още не е достигнала ниво на развитие, при което би приела определено обяснение.
Интересен е и фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма. Понякога от тях дори се носи приятна миризма.
Има само един начин да се докаже научно, че въображението или внушението могат да предизвикат стигмата. Вместо хипотези трябва да се приведат аналогични факти, а именно - рани, които са възникнали без религиозна намеса. Това все още не е постигнато. Има случаи на т. нар. кървава пот, които са изследвани от физиолозите, но те не са от морално естество. Причината за тях се крие в специфична болест. Освен това е доказано, че червената течност, която изтича заедно с потта, не е кръв и не се произвежда от рана, а от порите на кожата, също както и потта.
Дали все пак не пренебрегваме силата на въображението? Ето например, ако си представим, че имаме кисел бонбон в устата, незабавно започва слюноотделяне. Защо тогава да не е възможно под влияние на въображението тялото да произведе определена течност - кръв в случая със стигматиците? Отговорът е, че в посочения по-горе пример съществуват определени жлези, които произвеждат слюнка и в този случай не е трудно да им се повлияе чрез въображението. Но нервните окончания, прилежащи към кожата, не са предназначени да секретират кръв, а и без орган, който произвежда кръв, изобщо не може да се говори за това.
Друго обяснение на този феномен може да бъде и фактът, че пациентите сами причиняват раните
по време на сомнамбулизъм или пристъпи на безсъзнание
Ето защо някои стигматици са били подлагани на денонощни наблюдения, дори на местата, където се е появявала стигматата, са им правени превръзки. Това изключва механично нараняване на кожата и кървене. Но и в тези случаи стигматата се е появявала...
Мистиката на феномена си остава без научно обяснение, въпреки че са правени много опити да се разкрие загадката й. Вярващи и невярващи, християни и хора от други религии, са ставали свидетели на чудото, свързано с вярата и кръвта. Но истината е все още някъде там."
