За децата при развод...

Да усеща, че между вас нещо не е наред! Как ще му се отрази това зависи само от вас (за съжаление най- вече от теб). Кажи все пак за колко голямо детенце става въпрос?

Дъщеря ми беше на 3, когато се разделихме с баща и. Тогава не даде никакви признаци, че и се отразява. Таткото така и така отсъстваше непрекъснато и никога не се занимаваше с нея. Сега като поотрасна, почна да задава много въпроси. Не мога да кажа, че страда. По- скоро не може да си обясни някои неща.
Много е важно да  се обяснява непрекъснато (И ОТ ДВАМАТА), че много  обичате детето и че вашата раздяла няма нищо общо с него. В никъкв случай не трябва да се ограничават контактите на детето с другия родител. Показване на каквото и да било негативно отношение към половинката, също и крайно нежелателно.
Колкото и да са малки, децата инстинктивно разбират, кога нещо не е наред, така че не може да криете това от него. Просто ще трябва да намерите начин да му го обясните.

Наистина има значение колко е голямо детето. Когато децата са по-малки, раздялата на родителите не им се отразява особено - растейки при така създадените условия с разведени родители те го приемат като даденост. По-трудно е, когато децата са по-големички, разбират повече, свикнали са с двамата родители и за тях дуото мама-тати едно цяло, от което те самите също са част... В този случай разводът на родителите може да се окаже много тежък за детето и травмиращ неговата психика...
Ако нещата между вас наистина не вървят и няма никакви, ама абсолютно никакви шансове да се подобрят, по-добре се развеждай по-рано...

Усещат и разбират! Трябва просто да му дадеш повече любов и да му обясниш, че това се случва понякога при хората - те се разделят, защото не се разбират или спират да се обичат! Дъщеря ми беше на 2,5г. когато се разведохме! питаше, защо нейния татко не живее с нас както на другите деца татковците! Аз това и обяснявах - че хората понякога спират да се обичат, но че нея няма да спрем да обичаме, но ще живеем всеки в различна къща! Намери сили да преглъщаш своята болка пред детето! Не знам на колко години е, но след време ще разбере, защо си го направила! Сега вече тя знае, защо някога съм си тръгнала от татко й, но си намерихме по-добър и грижовен и любвеобилен ТАТКО, който все пак запълни празнотата! Защото празнота винаги има!

Че усещат - усещат.
Как да се справиш? Опитай се да си спокойна и да обясниш на детето какво става според възрастта. Не се преструвай, че всичко е наред - това не можеш да скриеш от едно дете.
Ако все пак незнаеш как да постъпиш е добре да се консултираш с отдел закрила на детето или детски психиатър. Те най-добре ще ти кажат кое как се прави и най-важното как да представиш ситуацията най-безболезнано на детето така че то да разбере.
Моя съвет е : опитвай се доколкото е възможно да не обсъждате това в присъствието на детето. Най-добре излезте навън или изчакайте детето да заспи. Не се карайте и не спорете пред детето.
Друго не се сещам за сега.
Желая ти успех и по-малко изхабени нерви

Не зная дали сте взели решение за развод и дали няма начин да се оправят нещата между вас, не зная и колко е голямо детенце и какво точно да му кажеш, но ще извадя няколко съвета в резюме на специалисти:
1. Идеалният вариант е двамата родители заедно да съобщят на детето за развода, тъй като така се избягва вероятността  да чуе 2 версии на една история.
2. Не унищожавайте авторитета на партньора си, тъй като той ще продължи да контактува с детето си /предполага се/. И също така не бива да чува обидни коментари за родитля, който все още обича.
3. Предпоставка за позитивно приспособяване на детето към новата ситуация е да прекарва по възможност достатъчно време и с двамата родители. Ако прецениш, поговори за това със таткото, тъй като пишеш, че често отсъства.
4. Кажете истината, но не хвъряйте вината само върху единия партньор, защото това може да има обратен ефект и да породи отрицателно отношение на детето към вас.

Ето и някои примери, НО вие заедно трябва да решите какво и как точно да го кажете съобразно възрастта и характера на детето си:
"От известно време мама и татко не се чувстват добре заедно и решихме да не живеем заедно", "Много пъти сте ни чували да се караме", "Забелязвате, че татко прекарва все по-малко време у дома и повече на работа", "И двамата сме съгласни, че не можем повече да живеем заедно, но вие ще продължите да виждате татко си", "Планираме да живеем разделени известно време/ 6 месеца например"
И никога не забравяйте да кажете, че децата ви не са виновни за раздялата, че ги обичате

Ами това накратко успях да погледна, но правилната посока и точните думи, ти ще усетиш, защото майката си е майка.
Искрено ви желая успех!