И докато почиствах тоалетната потънах в размисли. Дали зарад спецификата на занятието или зарад долитащите филмови реплики - кой ли знае
Нямаше зима тази година. По изследвания на еколози, метеролози и други видове - ози планетата се затопля, нивото на световният океан се покачва и климата се мени. Отиваме към субтропиците..както е тръгнало. Снеговете ще стават все по-голяма рядкост, докато не се превърнат от екзотика в мил спомен от детството ни.
Та обърканата ми мисъл е - дали децата ни няма да познават истинската зима, дълбокият пухкав сняг, пързалките и шейните само от нашите разкази и филмите?
Мислейки си за това се върнах в детството. Спомени накъсани ми нахлуха.
Аз - малко момиче, къща с двор. Баба ми готви и кухнята ухае на свинско със зеле. Прозорците са със запотени стъкла, а аз съм допряла нос до тях и с часове гледам как се сипе ли сипе онзи ми ти пухкав сняг.
Друг спомен - същият този двор, приятелка ме вика да играем на снега. Баба ми ме облича дебело и не пропуска да ми обвие краката с найлони преди да обуя преските. На двора правим къща с приятелката ми. Със ситни стъпчици правим стени от сняг, стаи, маса и кръгли столчета. Тук е печката, а в другият край прозореца. Накрая лягаме и правим снежни човеци в снега. Чувам гласа на баба ми, която ме вика, вир вода съм вече, а се стъмва...
И пързалките с найлони, шейни, бой със снежни топки и още и още и още...
Малко ми е мъчно, че може би нашите деца никога няма да познаят тези игри и очарованието на истинската зима.
Не ми се смейте на темата, в сантиментален период съм