Здравейте, момичета!
Регистрирана съм , но мисля, че е по-удачно да пиша така. Историята ми е клише даже, но имам нужда да споделя.
Омъжих се за човек, когото дълги години обичах, но той направи всичко, за да убие любовта ми. Тъкмо се бяхме разделили (за кой ли път и "окончателно") и се оказах бременна. Реших да му кажа. Е, дори не поговорихме за причината за раздялата. Подписахме се и заживяхме заедно. докато бях бременна се държа прилично - поне аз така си мислех. Като родих се почнаха скандали - той не желаеше да ми помага, а аз не можеш да се справя с всичките му изисквания!!! Не че имах желание! Говорила съм хиляди пъти, но според него, само "филисофствам"! Не ме слуша изобщо. Преди време открих, че си пише посред нощите с разни девойки, но не мога да докажа (а и не ме интересува) дали са правили нещо.
Решението за развод съм го взела отдавна, но проблема ми е, че няма къде да живея и кой да ми помага с детето. Майка ми е болна, но се надявам да се стегне и да помага. Та и изнасянето е въпрос на време! Преди няколко месеца направих аборт, защото не исках второ дете с този мъж. Той въобще не се згрижи за мен. Даже искаше сама да отида за манипулацията, защото бил на работа и само да мине да ме вземе! Тогава окончателно изчезна всичко!
Сега по същество за въпроса който ме вълнува. От 11 години имам много близък приятел - той ми беше "първия" и първата ми истинска любов. Но , за жалост, неизживяна. Все още имам чувства към него - винаги съм имала. През всичките тези години, когато аз съм била без приятел, заедно сме изживявали по няколко дни незабравима любов. Но аз винаги съм бягала от него. И въпреки това, той все още ме обича. Откакто се омъжих, съм се виждала само 2 пъти с този човек, не сме "прегрешавали". Но в сегашната ситуация не мога да сра да мисля за него. Като влюбена тинейджърка съм. А имам дете и още не съм тръгнала да се развеждам. Мога спокойно да излизам, защото на мъжа ми не му пука какво правя. Но аз не желая да лъжа и да изневерявам. А едва се сдържам. Толкова много имам нужда от любов, нежност и секс( не сме го правили с мъжа ми от 5 месеца, но аз нямам желание за секс с него). А не искам да давам надежди на приятеля ми, защото това също ще го тормози. Не желая да го наранявам пак. Но в същото време толкова искам да бъда с него! Знам, че тези чувства може и да не са реални, защото емоционалният ми живот е пълна скръб.
Ох, много дълго стана, но ви се изясни, че съм нещастна, самотна и влюбена! Не знам дали да кореспондирам въобще с приятеля ми или да го оставя на спокойствие и след развода да му се обадя. Но може и да не е скоро, а съм толкова нещастна!
Регистрирана съм , но мисля, че е по-удачно да пиша така. Историята ми е клише даже, но имам нужда да споделя.
Омъжих се за човек, когото дълги години обичах, но той направи всичко, за да убие любовта ми. Тъкмо се бяхме разделили (за кой ли път и "окончателно") и се оказах бременна. Реших да му кажа. Е, дори не поговорихме за причината за раздялата. Подписахме се и заживяхме заедно. докато бях бременна се държа прилично - поне аз така си мислех. Като родих се почнаха скандали - той не желаеше да ми помага, а аз не можеш да се справя с всичките му изисквания!!! Не че имах желание! Говорила съм хиляди пъти, но според него, само "филисофствам"! Не ме слуша изобщо. Преди време открих, че си пише посред нощите с разни девойки, но не мога да докажа (а и не ме интересува) дали са правили нещо.
Решението за развод съм го взела отдавна, но проблема ми е, че няма къде да живея и кой да ми помага с детето. Майка ми е болна, но се надявам да се стегне и да помага. Та и изнасянето е въпрос на време! Преди няколко месеца направих аборт, защото не исках второ дете с този мъж. Той въобще не се згрижи за мен. Даже искаше сама да отида за манипулацията, защото бил на работа и само да мине да ме вземе! Тогава окончателно изчезна всичко!
Сега по същество за въпроса който ме вълнува. От 11 години имам много близък приятел - той ми беше "първия" и първата ми истинска любов. Но , за жалост, неизживяна. Все още имам чувства към него - винаги съм имала. През всичките тези години, когато аз съм била без приятел, заедно сме изживявали по няколко дни незабравима любов. Но аз винаги съм бягала от него. И въпреки това, той все още ме обича. Откакто се омъжих, съм се виждала само 2 пъти с този човек, не сме "прегрешавали". Но в сегашната ситуация не мога да сра да мисля за него. Като влюбена тинейджърка съм. А имам дете и още не съм тръгнала да се развеждам. Мога спокойно да излизам, защото на мъжа ми не му пука какво правя. Но аз не желая да лъжа и да изневерявам. А едва се сдържам. Толкова много имам нужда от любов, нежност и секс( не сме го правили с мъжа ми от 5 месеца, но аз нямам желание за секс с него). А не искам да давам надежди на приятеля ми, защото това също ще го тормози. Не желая да го наранявам пак. Но в същото време толкова искам да бъда с него! Знам, че тези чувства може и да не са реални, защото емоционалният ми живот е пълна скръб.
Ох, много дълго стана, но ви се изясни, че съм нещастна, самотна и влюбена! Не знам дали да кореспондирам въобще с приятеля ми или да го оставя на спокойствие и след развода да му се обадя. Но може и да не е скоро, а съм толкова нещастна!
трябва в себе си да потърсиш отгорова на проблема.