Когато не живееш, а съществуваш..............

  • 5 131
  • 31
  •   1
Отговори
..................и единствената радост са чаша кафе и една цигара.А виждаш,че живота си тече и остаряваш,макар незабележимо ,а все по осъзаемо..............и искаш любов,подкрепа,прегръдка от любим човек,а няма.....
И всеки ден е една борба за оцеляване,а имаш нужда от глътка въздух,да поспреш и да видиш,че си жива,че слънцето грее,и около тебе е пълно с хора,може би с твоите проблеми,може би..............
Животът  изтича през пръстите ми,а не мога да го спра, искам да живея,но не би..............
Не нямам предвид физически.От полвин година живея в ад,с мъжа ми не се разбираме,не правим секс,със свекървата не си говорим,а за капак и на работа на ходя,за за да се грижа за децата.И равносметката,усещам,че съм на прага на жестока нервна криза и колкото и да се опитвам не мога да я спра............Цялата треперя от нерви и безсилие.........А бяхме щастливи..........
Вчера си легнах за кой ли път сама.....................,а сутринта не исках да се събудя.Когато все пак отворих очи се чувствах много по добре.........от съня,който сънувах........А той беше приказен ......бях в прегръдките на любим мъж и той ми казваше колко съм хубава.........не ми пукаше за мъжа ми ........Събудих се спокойна все едно наистина се е случило.
Не искам да живея в сънищата,а действителността ми е кошмарна..............

# 1
  • Мнения: 2 388
Не знам какво да ти кажа  Sad

Изпращам ти сила. Надежда винаги има...а нервната криза винаги можеш да я получиш. Я я отложи и излез да се поразходиш.Щастието не идва само веднъж в живота. Така е! Аз го знам!

# 2
  • София
  • Мнения: 1 352
Много тъжно...
Знаеш ли обаче колко от момичетата в този форум преживяват или са преживели подобни кризи?
Ние жените сме родени да бъдем силни и да се справяме с всякакви ситуации. И винаги успяваме,
дори и да ни коства страшно много.
Затова погледни себе си, постави се в центъра на живота си, тегли една майна на всичко.
И не живей със спомените. Гледай напред, мечтай, планирай...
Ще се справиш, повярвай ми. Всичко зависи само и единствено от теб.  Hug

# 3
  • гр. Козлодуй
  • Мнения: 203
Стана ми тъжно, но знам, че ще се справиш и ще бъдеш отново щастлива. Повярвай и ти!

# 4
  • Мнения: 1 849
Все едно описваш живота ми преди да повярвам в Бога, все едно аз съм го писала. Но знаеш ли има надежда, има един който наистина те обича и може да направи чудеса за теб, просто го потърси...
Бог намери най-добрия съпруг за мен и ме е извеждал от кошмарни ситуации, може да го направи и за теб, защото те обича!!!
От друга страна, защо не потърсиш повече неща които обичаш да правиш, да научиш нещо ново, език или да разучиш компютърна програма. Концентрирай се не върху нещата които нямаш, а върху това което имаш.....Аз също стоя в къщи, за да се грижа за децата си и напълно те разбирам и на мен ми идва в повече стоенето сама по цял ден...а приятелите ми са заети, ходят на работа...децата им са по-големи или нямат още...Не е лесно, но човек винаги може да намери смисъл в живота си. Аз си изтеглих книги за Фото шоп и започнах да го разучавам (в подфорум Хоби има тема Намерих, има куп неща които могат да са ти интересни), започнах да плета макраме....да уча англйски
Ти ще кажеш, ама не ме разбираш...Разбирам те, но първо трябва да излезеш от депресията, а после да вземаш решения как да оправяш живота си.
Лично аз вярвам, че няма семейство което не може да бъде възстановено, особено като казваш, че  някога е било хубаво! Има спадове в семейния живот и ние сме ги имали, но Любовта е решение!Видяла съм много такива бракове. Може, само да повярваш...
Бог може да ти даде мир в душата "Който човешки ум не може да схване!", но разбери, когато гледаш света през очите на депресията винаги ще ти изглежда черен!! Първо трябва да се справиш с нея!
Ако имаш нужда от помощ аз съм насреща...

# 5
  • София
  • Мнения: 17 142
Ох, мамка му, точно така се чувствам ...
Скапана история

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Раличке, защо не започнеш работа? Ще имаш нови контакти, разнообразие, ще си вдигнеш самочувствието. И сигурно мъжа ти ще те погледне с нови очи.

# 7
  • Мнения: 4 490
Само със сънища не става, мила! Ако вие самите не промените нещо, няма кой. Започнете с разговори за това какво точно не върви, променете го. Дайте децата за 2-3 дни на някоя баба, било то и на свекървата. Ако не можете да отидете някъде, създайте си романтична атмосфера у дома. Когато при нас нещата нещо зациклят, започвам да пускам любовни или майтапчийско-романтични бележки в джоба му, така че да ги намери на работа. Пращам любовни смс-и, разказвам какво смешно е направил малкия днес - все неща, които сплотяват семейството. Питам го как е минал денят му, успокоявам го, ако е умърлушен, сипвам му чаша бира, ако е изморен и т.н. Съветът от Рени също е добър - заеми се с нещо ново и различно, промени нещо в себе си. Проблемите в семейството невинаги са болка за умиране -всички ги имаме, но се опитваме да излезем от ситуацията и не се отчайваме. Както е казал Оскар Уайлд: Всички сме в лайната, но някои гледат към звездите.

# 8
Благодаря ви за разбирането момичета.
И се извинявам за грешките в първия ми пост.

Напълно разбирам какво се случва около мен.Странични занимания имам,но нямам време за тях.Домашните задължения са ми твърде много ...................децата не ми оставят 1 свободна минута.Ако съм на терасата те са при мен,ако съм в тоалетната те са на вратата...........Имам нужда от спокойствие и тишина,дори телевизора ме дразни......

А относно съпруга ми положението е безнадежно..........отдавна всякакви чувства от моя страна са в миналото.Не мога да ги върна.........
Толкова много ме е наранявал и всеки път съм си казала,че това ще бъде за последно,но винаги прощавах.И дойде момент,в който връщане назад няма и той го усеща.......няма диалог между нас.Имаме само две деца за които носим отговорност...........
Вчера му казах по добре да се разделим,а той махна с ръка и каза само глупости говориш..........

Липсват ми близките хора /омъжена съм в друг град/ .Особено вечер-толокова ми се иска да отида при близките ми дори за 1 час .Би ми подействало добре.Но няма как.
Извинявам се ако съм ви натъжила,но няма с кого другиго да споделя...................още един път благодаря ви за разбирането,

# 9
  • София
  • Мнения: 1 352
А относно съпруга ми положението е безнадежно..........отдавна всякакви чувства от моя страна са в миналото.Не мога да ги върна.........
Толкова много ме е наранявал и всеки път съм си казала,че това ще бъде за последно,но винаги прощавах.И дойде момент,в който връщане назад няма и той го усеща.......няма диалог между нас.Имаме само две деца за които носим отговорност...........
Вчера му казах по добре да се разделим,а той махна с ръка и каза само глупости говориш..........

Значи не обичаш вече мъжа си.
Тогава погледни прагматично на нещата.
Задай си въпроса и си отговори честно - имаш ли нужда от него,
помага ли ти физически и финансово? Какво ще загубиш ако го загубиш него?
Мисли, разсъждавай, говори с приятели или сподели с някой близък роднина
как се чустваш и какво преживяваш.
Сигурна съм, че ако отстраниш за миг емоциите и погледнеш рационално ще видиш неща,
които досега са били невидими за теб.
А после вземи решение. И не се допитвай до мъжа ти за него.
Не му казвай "по-добре да се разделим", защото това се тълкува от
отсрещната страна като проява на слабост и глупост.
И отстоявай решението си.
Само не се оставяй на това настроение.  Hug

# 10
  • Мнения: 1 263
Бях чела някъде:"Най-добрата мотивация е тази,която сам си правиш.Някои казват:"Бих искал някои да дойде и да ме запали" Ами ако никой не дойде?Трябва да имате по-добър план за живота си."
Гледането на децата и еднообразието явно ти е дошло в повечко,като прибавим ситуацията с съпруга ти и свекърва ти като допълнителен фактор са те завели в един омъгиосън кръг,от които сякаш няма излизане.От постинга ти личи ,че имаш нужда от любов.
За да ти отговори по този начин съпруга ти значи държи на теб и не иска да се разделяте,въпреки нещата,които върши и след това трябва да му прощаваш.
Защо не оставиш за няколко дни децата си на някой и не прекараш далеч от тях,съпруга си и свекървата.Явно имаш нужда от малко освежаване и разнообразие,обади се на някоя приятелка и си направете някое забавление.След това на свежа глава,може би,ще ти е по-трезво да мислиш за ситуацията ,в която се намираш.
Аз също имам дете-бебе на 1 месец и няма да имам възможност да работя поне 3 години,нямам майка и съпругът ми също,засега и приятелки не съм намерила тук -малко ме е страх,защото и аз знам,че от това еднообразие около детето ще стигна до състояние подобно на твоето,но все си давам надежда,че ще успея да се мотивирам някак си.
Успех и на теб  Hug .    

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
не знам колко са ти големи децата, но намери на кого да ги оставиш и избягай за ден, два... После ще се чувстваш малко по-добре и ще можеш да размислиш за крайно решение.

# 12
  • Мнения: 420
Siaka6 az sam go pisla....predi niakolko godini....reviah no6tem i mokreh vazglavnicata, dokato razbrah slednoto:
1. vrazka se pravi ot dvama, s razgovori, skandali i t.n. ni6to ne stava, ako otsre6tnia e , meko kazano bastun. I prestanah da go izjiviavam kato li4en neuspeh, proval i t.n.S 1 duma, uspokoih se.

2. po-gore sa ti kazali, gledai tova, koeto ima6, zdravi-pravi, prekrasni deca, slanceto gree, jivota e kratak, naslajdavai se na vsiaka drebolia, do koiato uspee6 da se dokosne6, mnogo e trudno, vzima vreme, no ne e nepostijimo.

3. vseki den si kazvam, 4ee 6tastieto e na drugia agal....

uspeh ti jelaia! ne se predavai!

# 13
  • Мнения: 57
Толкова ми стана мъчно Cry.Може би, защото и сестра ми скоро се раздели с бащата на детето си.И тя беше така - просто ставаше защото трябва и лягаше пак, защото повече не може.Не живееше сама, а беше толкова самотна.
Искам само да ти изпратя една  Hug и да ти пожелая трезво да вземеш решение.Каквото и да става, така не бива да се живее!Имаш ли нужда от съпруга си?За любов разбрах, че неможе да се говори..Липсват ти близките - не може ли да поживееш при тях?Помисли си как ще си след 5 г.
Аз ти пожелавам да си щастлива и обичана.

# 14
  • Мнения: 3 499
Много ме натъжи. Понякога съм си представяла, че мога и аз да изпадна в такава ситуация.Ами тогава?Какво бих правила тогава? Не знам, затова спирам да си представям. Животът си е твой и ти трябва да си го направиш по-добър.Не изпадай в нервни кризи и самосъжаление, не унищожавай душата си.Намери начин да промениш нещата, сигурна съм, че решението е някъде дълбоко в теб.
И между другото - относно това, че си далече от близките- мноооооого добре те разбирам, моите също са далече, виждам ги по 1 път в годината.Много ми е тъжно, че няма на кого да разчитам и при кого да отида да си отдъхна.Ох, нямам думи да опииа колко ми е болезнен този въпрос и какво искам, искам, искам....

Общи условия

Активация на акаунт