Изчетох цялата тема за хиперактивност и в общи линии ги знам нещата. Но пускам тук първо, защото наличната тема е много дълга и второ, защото детето ми не е с диагноза... все още... Именно затова се нуждая от вашата помощ. Писала съм за проблема си, но вече не помня къде.
Мисля, че препатили хора и особено майки с деца с проблем могат да са компетентни колкото доктори, че дори и повече. Знам, че само човек, на който му пука може да види някои иначе очевидни неща, но явно не за всички. Затова мнението ви мен е много важно, особено в моя случай, където се чувствам с вързани ръце и не срещам разбиране от никой.
Ще ви кажа какво представлява моето дете и единственото нещо, което не искам да ми пишете, та дори и да си го помислите е, че Всички деца са така. Това го чувам всеки ден, но странно защо вярвам на очите и на разума си и знам, че не само че не са всички, не само, че не са повечето, а лично аз дори едно подобно все още не съм срещнала лично. Споделете ми мнение от личен опит и от това, което ви казва интуицията, здравата мисъл, майчиния инстинкт. И си кажете мнението много откровено, това, което чувствате. И моля ви, опитайте се нито да ме успокоявате, нито излишно да ме плашите. Просто бъдете откровени и кажете без много мислене първото впечатление с което оставате какво е. За мен това е най-важното - да го чуя, но не от хора с нормални деца, а от хора препатили.
Значи виждате детето ми на каква възраст е - 1г и 7 м. Роди се нормално, дори и доста трудно и бавно, но изцяло нормално, без форцепс, вакум или т.под. Изрева веднага. 3,725 кила. Това не мисля, че има значение, ама да го напиша като съм тръгнала.
От край време беше ревливо и неспокойно бебе. С кърменете и храненете от шише нямахме проблем. Растеше нормално, щастливо. Само дето много плачеше, в количка не издържаше да седи (така е до ден днешен). Много буден и пулен с енергия. Имаше от самото начало много лукав поглед - буквално на дърт мъж сваляч. Май се оказва, че погледът показва много, защото сега много се заглежда по хубави жени, усмихва им се, изобщо като някакъв изпечен женкар. Пак подробности.
Проблемът е, че с това дете повечето неща са проблем и стават много трудно. Тези, които не са проблем се броят на пръсти. За сега се сещам само за спането - нощем спи по 10-11 часа и рядко се буди. През деня още 1-2 часа. В началото не беше така, но слава Боду поне това се оправи.
А сега трудностите. Заподозрях проблем с него още като беше на 8 месеца. Според сестрата, която му следеше развитието всичко беше нормално, в нормите. Но усещах, че не е баш така. Все вървеше назад. Проседя в нормите, но по-късно, от средното. Пролази, пак по-късно - на 10 месеца. Проходи - на година и 2 седмици. Но всичко това стана с адски много тренировки, насочени към развитие на стабилността му защото беше доста отпуснат, може би защото си беше и големичък. Всички ме успокояваха, че момченцата изостават, че бил голям и затова трудно прохожда. Ама виждах моченца дори по-малки от него, които можеха много повевече неща. Като проходи с 300 зора и нон стоп тренировки, състоящи се от водене за ръка се поуспокоих.
Но... наблюдавам другите деца и толкова е очебиина разликата с него... Трудно го захраних - 2 месеца го учех да си отваря устата като види лъжица. После почна проблема със злоядство - нищо не харесва, не иска дори да опита. Ако опита плюе. До ден днешен яде 5 неща на кръст. Няма режим за ядене, на настроения е. Не може да седи на едно място. В стола за хранене ако е гладен и му харесва храната яде много бързо. Тъпче си устата, плюе и след 3 мин иска да слиза, почва да се опъва, да пищи, да се опитва да се измъкне. Пропуснах - и от чаша се научи да пие тук последните 1-2 месеца - месеци наред го мъчех и не възприемаше. Но пак се олива, пие лакомо и бързо. С лъжица не може да яде все още. Просто я обръща преди да стигне до устата му. Иначе по принцип си играе с храната. Непрекъснато обяснявам, да не я пуска на земята, да не размазва по масата, да не излиза водата на земята. Прави си квото си иска, и в яслата е така - не яде, играе си. Забелязала съм, че от думи не разбира. Като му се скарам или шляпна се стреска, усеща, че не трябва да го прави. Но само чака да се обърна да не гледам и веднага почва да прави забраненото нещо. Прави непрекъснато и само забранени неща. Примерно играе с телефона. Кажа 100 пъти да не пипа. Гледа ме в очите, бърбори ми на бебешки и продължава. Като му викна или плясна, вика Ау и пак ме гледа в очите и посяга, но без да пипа за да ми пробва рекцията. Ако го ударя силно реве и става много тъжен. Но след малко пак е забравил.
На играчки обръща внимание по една минута. Ходи из цялата къща, пипа всичко, като му говоря не чува или се прави, че не чува. На масата ако има храна или прибори пипа, бута, събаря - не му пука, не се учи от грешките си. Непрекъснато рискува живота си, катери се нон стоп, пада, удря се и след малко пак продължава. Не може да прецени от къде да мине - ще се пусне да слиза по най-стръмния хълм и съответно ще се търколи надолу. Но няма да се научи, а веднага пак ще иде и ще се опита да мине пак от там и пак ще падне и не му харесва ама на - повтаря грешката. Не може да ходи - при него има само тичане. В яслата се държи нормално обаче. В смисъл, че гледа внимателно, гледа хората в очите, усмихва се, закача се, ходи понякога без да тича. Дори го хвалят, с изключение на това, че не яде нищо, а само си играе, и че не може да яде с лъжица. Но казаха, че някои деца са по-бавнички. Не знам колко време го задържат на стол да седи докато се хранят. Не са се оплаквали от това за сега, но очаквам включване, щото до скоро всичко му беше ново и опипваше почвата. Като му говориш, кажеш примерно Ела да видиш нещо, той се хили и бяга в обратната посока с надеждата, че ще го гониш. На разходка въпреки че издържа на ходене повече от мен, не може да се води за ръка - не дава. И си ходи къде си иска, обикновено в обратната посока или настрани. Изобщо няма шанс с него да стигнеш до където си тръгнал.
До ден днешен той не седи 1 сек да му се показва по книжка. Може ако е чужд човек от любопитство да си задържи вниманието за малко с надеждата да му каже нещо интересно. Но за сега единственото, от което се интересува е игра на гоненка и катерене по стълби. С часове може да се катери нагоре надолу - има си интереси човека, и колко играчки да има, ако има стъпала той е там от началото до края.
На гости ако идем се почва обиколка из цялата къща и игра с всичко, което докопа. Думата Не за него не изначава нищо. Може би всъщност я използва за да разбере, че нещо е забранено и нарочно да ходи да си играе с него за да го гонят - нещо като повод за любимата му игра на гоненка. Даже сам отива до забранения предмет и посяга към него и си вика Не и се хили. Винаги носим столчето му за хранене за да го връзваме там поне докато се нахраним. Даваме му храна и прибори. Не яде, играе си малко докато му е интересно. И почва да се огъва да пищи - дава зор да слиза. Просто не издържа на едно място повече от 5 мин. На ресорант да се иде с него е кошмар - рев да слиза да тича. От 100 манджи нито една няма да хареса. Ще яде само няколко хапки сух хляб и това е. Ако ще да не е ял цял ден.
Освен това още не може да каже една дума. Само няколко срички. Непрекъснато му казвам прости думички да ги повтори. Не може да произнесе звуците изобщо. Опитва се да каже примерно Боц и казва Ба. На Тати казава Дада или Тата. Само Хай за здравей и чао казва правилно и на място. Не може да потори Мама, нищо не може да повтори. Опитва се понякога, но не може и се изнерва ако много му го повтарям. Или пък го взема като игра и се хили и това му е реакцията.
Много дълго стана и мисля да спра. Не може всичко да се каже, но се надавам да съм изградила впечатление. Последно искам да кажа, че тук децата не са като него, реагират нормално, показват желание да научат нещо. Давид - не - не се поддава на никаква обработка. Може всички да седят и да им се показва нещо, представление или квото и да е. Всички ледат и кротуват. Само Давид се разхожда, хили се, закача се, отива на сцената и дърпа хората там и реквизита. Абе тотално неадкеватно поведение.
Близките ми и други хора казват, че е нормално, всички деца били така, бил много чаровен. Специалистите казват, че от един преглед не може да се прецени, иска се наблюдение дълго време, но няма нещо много обезпокоително и очевидно ненормално при него. Бил много малък за да му се постави диагноза хиперактивност. И за аутизъм съм се замисляла, но не мисля, че е това, защото е контактен с хората много, говори им на бебешки, хили се, закача се и бяга. По скоро е хиперактивен и не може да се концентрира върху това, което му се показва. Може да си играе примерно с лъжици и тенджери сравнително дълго време, да ги пълни, да ги разнася. Концентрира се. Да мушка нещо в бравата на вратата също може да го прави дълго време и концентрирано. Но не може, когато накой иска да му покаже нещо или да го научи, ако това нещо му е безинтересно. Не иска дори де погледне в посоката, където му се сочи.
Кажете ми сега това на какво ви прилича - малко дяволче или болестно състояние. Без много да се замисляте.
Мисля, че препатили хора и особено майки с деца с проблем могат да са компетентни колкото доктори, че дори и повече. Знам, че само човек, на който му пука може да види някои иначе очевидни неща, но явно не за всички. Затова мнението ви мен е много важно, особено в моя случай, където се чувствам с вързани ръце и не срещам разбиране от никой.
Ще ви кажа какво представлява моето дете и единственото нещо, което не искам да ми пишете, та дори и да си го помислите е, че Всички деца са така. Това го чувам всеки ден, но странно защо вярвам на очите и на разума си и знам, че не само че не са всички, не само, че не са повечето, а лично аз дори едно подобно все още не съм срещнала лично. Споделете ми мнение от личен опит и от това, което ви казва интуицията, здравата мисъл, майчиния инстинкт. И си кажете мнението много откровено, това, което чувствате. И моля ви, опитайте се нито да ме успокоявате, нито излишно да ме плашите. Просто бъдете откровени и кажете без много мислене първото впечатление с което оставате какво е. За мен това е най-важното - да го чуя, но не от хора с нормални деца, а от хора препатили.
Значи виждате детето ми на каква възраст е - 1г и 7 м. Роди се нормално, дори и доста трудно и бавно, но изцяло нормално, без форцепс, вакум или т.под. Изрева веднага. 3,725 кила. Това не мисля, че има значение, ама да го напиша като съм тръгнала.
От край време беше ревливо и неспокойно бебе. С кърменете и храненете от шише нямахме проблем. Растеше нормално, щастливо. Само дето много плачеше, в количка не издържаше да седи (така е до ден днешен). Много буден и пулен с енергия. Имаше от самото начало много лукав поглед - буквално на дърт мъж сваляч. Май се оказва, че погледът показва много, защото сега много се заглежда по хубави жени, усмихва им се, изобщо като някакъв изпечен женкар. Пак подробности.
Проблемът е, че с това дете повечето неща са проблем и стават много трудно. Тези, които не са проблем се броят на пръсти. За сега се сещам само за спането - нощем спи по 10-11 часа и рядко се буди. През деня още 1-2 часа. В началото не беше така, но слава Боду поне това се оправи.
А сега трудностите. Заподозрях проблем с него още като беше на 8 месеца. Според сестрата, която му следеше развитието всичко беше нормално, в нормите. Но усещах, че не е баш така. Все вървеше назад. Проседя в нормите, но по-късно, от средното. Пролази, пак по-късно - на 10 месеца. Проходи - на година и 2 седмици. Но всичко това стана с адски много тренировки, насочени към развитие на стабилността му защото беше доста отпуснат, може би защото си беше и големичък. Всички ме успокояваха, че момченцата изостават, че бил голям и затова трудно прохожда. Ама виждах моченца дори по-малки от него, които можеха много повевече неща. Като проходи с 300 зора и нон стоп тренировки, състоящи се от водене за ръка се поуспокоих.
Но... наблюдавам другите деца и толкова е очебиина разликата с него... Трудно го захраних - 2 месеца го учех да си отваря устата като види лъжица. После почна проблема със злоядство - нищо не харесва, не иска дори да опита. Ако опита плюе. До ден днешен яде 5 неща на кръст. Няма режим за ядене, на настроения е. Не може да седи на едно място. В стола за хранене ако е гладен и му харесва храната яде много бързо. Тъпче си устата, плюе и след 3 мин иска да слиза, почва да се опъва, да пищи, да се опитва да се измъкне. Пропуснах - и от чаша се научи да пие тук последните 1-2 месеца - месеци наред го мъчех и не възприемаше. Но пак се олива, пие лакомо и бързо. С лъжица не може да яде все още. Просто я обръща преди да стигне до устата му. Иначе по принцип си играе с храната. Непрекъснато обяснявам, да не я пуска на земята, да не размазва по масата, да не излиза водата на земята. Прави си квото си иска, и в яслата е така - не яде, играе си. Забелязала съм, че от думи не разбира. Като му се скарам или шляпна се стреска, усеща, че не трябва да го прави. Но само чака да се обърна да не гледам и веднага почва да прави забраненото нещо. Прави непрекъснато и само забранени неща. Примерно играе с телефона. Кажа 100 пъти да не пипа. Гледа ме в очите, бърбори ми на бебешки и продължава. Като му викна или плясна, вика Ау и пак ме гледа в очите и посяга, но без да пипа за да ми пробва рекцията. Ако го ударя силно реве и става много тъжен. Но след малко пак е забравил.
На играчки обръща внимание по една минута. Ходи из цялата къща, пипа всичко, като му говоря не чува или се прави, че не чува. На масата ако има храна или прибори пипа, бута, събаря - не му пука, не се учи от грешките си. Непрекъснато рискува живота си, катери се нон стоп, пада, удря се и след малко пак продължава. Не може да прецени от къде да мине - ще се пусне да слиза по най-стръмния хълм и съответно ще се търколи надолу. Но няма да се научи, а веднага пак ще иде и ще се опита да мине пак от там и пак ще падне и не му харесва ама на - повтаря грешката. Не може да ходи - при него има само тичане. В яслата се държи нормално обаче. В смисъл, че гледа внимателно, гледа хората в очите, усмихва се, закача се, ходи понякога без да тича. Дори го хвалят, с изключение на това, че не яде нищо, а само си играе, и че не може да яде с лъжица. Но казаха, че някои деца са по-бавнички. Не знам колко време го задържат на стол да седи докато се хранят. Не са се оплаквали от това за сега, но очаквам включване, щото до скоро всичко му беше ново и опипваше почвата. Като му говориш, кажеш примерно Ела да видиш нещо, той се хили и бяга в обратната посока с надеждата, че ще го гониш. На разходка въпреки че издържа на ходене повече от мен, не може да се води за ръка - не дава. И си ходи къде си иска, обикновено в обратната посока или настрани. Изобщо няма шанс с него да стигнеш до където си тръгнал.
До ден днешен той не седи 1 сек да му се показва по книжка. Може ако е чужд човек от любопитство да си задържи вниманието за малко с надеждата да му каже нещо интересно. Но за сега единственото, от което се интересува е игра на гоненка и катерене по стълби. С часове може да се катери нагоре надолу - има си интереси човека, и колко играчки да има, ако има стъпала той е там от началото до края.
На гости ако идем се почва обиколка из цялата къща и игра с всичко, което докопа. Думата Не за него не изначава нищо. Може би всъщност я използва за да разбере, че нещо е забранено и нарочно да ходи да си играе с него за да го гонят - нещо като повод за любимата му игра на гоненка. Даже сам отива до забранения предмет и посяга към него и си вика Не и се хили. Винаги носим столчето му за хранене за да го връзваме там поне докато се нахраним. Даваме му храна и прибори. Не яде, играе си малко докато му е интересно. И почва да се огъва да пищи - дава зор да слиза. Просто не издържа на едно място повече от 5 мин. На ресорант да се иде с него е кошмар - рев да слиза да тича. От 100 манджи нито една няма да хареса. Ще яде само няколко хапки сух хляб и това е. Ако ще да не е ял цял ден.
Освен това още не може да каже една дума. Само няколко срички. Непрекъснато му казвам прости думички да ги повтори. Не може да произнесе звуците изобщо. Опитва се да каже примерно Боц и казва Ба. На Тати казава Дада или Тата. Само Хай за здравей и чао казва правилно и на място. Не може да потори Мама, нищо не може да повтори. Опитва се понякога, но не може и се изнерва ако много му го повтарям. Или пък го взема като игра и се хили и това му е реакцията.
Много дълго стана и мисля да спра. Не може всичко да се каже, но се надавам да съм изградила впечатление. Последно искам да кажа, че тук децата не са като него, реагират нормално, показват желание да научат нещо. Давид - не - не се поддава на никаква обработка. Може всички да седят и да им се показва нещо, представление или квото и да е. Всички ледат и кротуват. Само Давид се разхожда, хили се, закача се, отива на сцената и дърпа хората там и реквизита. Абе тотално неадкеватно поведение.
Близките ми и други хора казват, че е нормално, всички деца били така, бил много чаровен. Специалистите казват, че от един преглед не може да се прецени, иска се наблюдение дълго време, но няма нещо много обезпокоително и очевидно ненормално при него. Бил много малък за да му се постави диагноза хиперактивност. И за аутизъм съм се замисляла, но не мисля, че е това, защото е контактен с хората много, говори им на бебешки, хили се, закача се и бяга. По скоро е хиперактивен и не може да се концентрира върху това, което му се показва. Може да си играе примерно с лъжици и тенджери сравнително дълго време, да ги пълни, да ги разнася. Концентрира се. Да мушка нещо в бравата на вратата също може да го прави дълго време и концентрирано. Но не може, когато накой иска да му покаже нещо или да го научи, ако това нещо му е безинтересно. Не иска дори де погледне в посоката, където му се сочи.
Кажете ми сега това на какво ви прилича - малко дяволче или болестно състояние. Без много да се замисляте.
Свекърва ми казва,че нейната дъщеря,т.е лелята на Ния е била абсолютно същата,искали са да я изключат от градината.Да не би и във вашия род да има подобни елементи 
Много търпение и сила ти пожелавам!
Аз поне така бих постъпила. Знам какъв тормоз е да си мислиш, че нещо не е наред и всеки да ти казва, че не си прав и да се чудиш на очите си ли да вярваш или на хората, които убеждават в обратното. 
Но понеже той не е имал кръвоизлив или поне никой не знае да е имал и си го водят нормален. И аз дори не мога да го заведа на специалист защото нямам направление от педиатър или педагог или аз не знам кво искат.