Али е на 2,5 години почти. Не ходи на ясла или градина-исках да я пусна на занималня за по половин ден още преди 3 месеца ,обаче оттогава все нещо се разболява и ми проваля плановете. Все още е с памперс-не мога и дарстично да го сваля ,при нейнете настинки последните месеци.Спи при нас на леглото, вечер пие още мляко, за да заспи си хваща ръката ми/или на таткото.Ако след заспиване я прехвърлим в неяното креватче, често се буди, плаче ,става, реве и накрая пак при нас се озовава.Исках да я прехвълля в стаята на баба й с все креватчето, но някакси не ми дада сърце-по цели нощи да тормози майка ми, която все пак е на работа на сутринта. А пък и честно казано не съм сигурна ,че искам да я "отпращам", защото ще ми е много мъчно, че е в другата стая , а в нашето легло ще се "намърда" едно ново същество, което за всъщност не познавам.
Какво да очаквам? Могат ли да спят в една стая двете с нас?Като се приберем от родилното и какво?Много ме е страх да не я накарам да се почувства игнорирана. А по отношение на разходките-може ли човек сам да се справи с двете деца?Как ги приспивате, не се ли будят едно друго?Ревност, подаръци....Също ме е шубе да не реши съвсем ,че е бебе и например да лапа шишета и биби на бебето...А също да не го храни с опасни и неподходящи неща. Изобщо за какво да бъда нащрек.
Въобще споделете при вас как е било, с какви трудности сте се сблъскали, как сте и преодоляли и прочие.