Здравейте:)
Пуснах темата и в Нашите деца, но се сетих, че тук при наличието на толкова пътешественички, може би повече хора ще ми пишат.
И така.. цъс съпруга ми плануваме пътуване в чужбина за около 10дни без детето следващия месец. Притесняваме се обаче, как ще се чувства малкия без нас през това време. До сега не сме го оставяли за толкова дълго на баба му:( Ходи за по 1-2 вечери и честно казано последния път на втория ден се обадиха и искаше да ходим да си го вземем, но после му мина. Иначе ходи с голямо желание там и ме тормози всеки ден да го водя и обикновено не иска да си ходи, но.. това са 10дни. Незнам какво да правим. Притеснявам се да не реши че сме го зарязали:( Вие оставяли ли сте малките си шушони за по дълъг период от време при баби и дядовци? Как го приеха? Може ли да ни забрави?
Споделете, моля, че ще се побъркам.. много ми се ходи, но не искам и да травмирам детето или да се налага да лети един от двама ни обратно по спешност.
Пуснах темата и в Нашите деца, но се сетих, че тук при наличието на толкова пътешественички, може би повече хора ще ми пишат.
И така.. цъс съпруга ми плануваме пътуване в чужбина за около 10дни без детето следващия месец. Притесняваме се обаче, как ще се чувства малкия без нас през това време. До сега не сме го оставяли за толкова дълго на баба му:( Ходи за по 1-2 вечери и честно казано последния път на втория ден се обадиха и искаше да ходим да си го вземем, но после му мина. Иначе ходи с голямо желание там и ме тормози всеки ден да го водя и обикновено не иска да си ходи, но.. това са 10дни. Незнам какво да правим. Притеснявам се да не реши че сме го зарязали:( Вие оставяли ли сте малките си шушони за по дълъг период от време при баби и дядовци? Как го приеха? Може ли да ни забрави?
Споделете, моля, че ще се побъркам.. много ми се ходи, но не искам и да травмирам детето или да се налага да лети един от двама ни обратно по спешност.
Важното е да представиш всичко на детето като нещо съвсем нормално, да не вземеш да му покажеш, че тъгуваш. Ние знаехме, че ще имаме пътувания без него и от самото начало сме се старали той да приема тези кратки раздели съвсем естествено, с усмивка, пък и без това баща му по работа пътува през месец. Разбира се винаги му обещаваме и му носим подаръци и той е доволен 
, ми казва само, че е добре и си играе и чао. Вече 11 дни е там и нито веднъж не се е затъжила за нас. Е, за родителите е по-трудно 
, но аз съм на принципа- колкото по-рано, толкова по-добре. 