Публикувана: 1 март 2007, 11:06 ч.
Последно мнение: 7 март 2007, 23:42 ч.

Татковците приемат ли българските баби?

3 181
47
1

Гост

1 март 2007, 11:06 ч.

Здравейте момичета,

пиша ви защото съм много тъжна.
Живея във France. Мъжът ми е французин. Имаме момче на 2 годинки. Тук свекито не иска да се грижи за детето, само иска пари и подаръци от нас. Други роднини не се интересуват от нас. От Бг ни помагат, а майка идва два пъти по 3 месеца да гледа детето. И в Бг го пратих миналото лято, защото е добре там. Тук сме в голям град и мъжът ми не се занимава със малкия. А аз по някое време се изморявам.
А и тъгувам за Бг. Съпружеските ни отночения са общо взето зле. Не ме тормози но вече няма любов, като че ли нищо няма между нас. Така още повече имам нужда от Бг и близките ми.
Та, моят съпруг казва че не е нормално детето толкова време да изкарва в Бг и тук с баба си.
Боли ме защото майка глези и детето и него, в Бг всички му правят подаръци и го посрещат като принц, и той все недоволен остава.
Вашите татковци приемат ли майките ви да стоят по за месец два в годината при вас?
Много ми е трудно така, чувствам се виновна затова че майка ми помага.
И мисля, че един ден ще се разделя с него, само да се осигуря че мога да се прибера с детето в България.

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 01:08 от Дивиана

# 1 1 март 2007, 11:13 ч.

Мнения: 1 959

Ние все още нямаме дете,но нямам такива проблеми с идването на родителите винаги са добре дошли и да стоят колкото искат.Даже сме поканили братовчет ми със жена си/ние сме много близки те са ми като по-голям батко и кака/и едни приятели.Да допълня че мъжът ми е също англичанин и моята майка го гледа също както и твоята като принц.Надявам се всичко при теб да се оправи и не се очайвай нещата може и да се оправят горе главата Peace

# 2 1 март 2007, 11:13 ч.

Мнения: 7 914

Бебчо е на път.. така че майка ми още не е баба...ама щом мъжа ми савсем самичак ми приказва за вземането на майка ми някой ден да живее с при нас.... да коментирам по нататък е излишно, нали? Wink

# 3 1 март 2007, 11:22 ч.

Мнения: 1 909

Май проблема не е в бабата, ами в таткото и във вашите отношения.
Много тъжно звучиш, наистина, и искрено ти съчувствам, че така се е получило при теб.

Аз също съм женена за французин, но нямам такива проблеми - мъжът ми много обича България и сам настоява да пращаме децата там, както и родителите ми да идват. Неговите родители също много ни помагат. Може би е до късмет

Искрено ти желая да намериш най-доброто разрешение за теб и за детето!

# 4 1 март 2007, 13:28 ч.

Мнения: 847

Здравей ,разбирам те напълно с френската баба...
И моят съпръг е французин .Тукашната баба един път не ни е помогнала ,а живеем на 500м един от друг...
Работата ми е такава 4е съм в Бг доста 4есто и съответно и дребното е с мен.Но съпругът ми никога не е казал една лоша дума против моите родители ,или защо работя тази работа ...Разделени сме доста 4есто ,но разстоянието ни сближава още пове4е .
Моят син също се 4увства много добре в БГ -там ходи на ясла ,играе си на двора ,има мног деца около него..Родителите ми ми помагат много ,тъй като работата ми е свързана с много отсъствия от вкъщи и с пътувания.Моят съпруг с удоволствие идва в БГ и даже иска да живеем там .Няма нищо напротив майка ми да идва ,или да пращаме дребното там.
Тук Дребното е по цял ден с мен,поради липса на място в яслите ..намираме си занимание ,но виждам как не е същият както в БГ...
Мисля ,4е преди да вземеш някакво решение за теб и детето трябва да си изясниш какво искаш и какво 4увстваш!Трябва да си поговриш със съпруга ти за отношенията ви..
Ина4е за бабите -мога да напиша цяла книга .Когато попитахме баба му тук да вземе малкия за 2 h,за да отидем на кино -тя каза -добре ,но се надявам да спи ,за да мога да си свърша работата ,ха иди кажи на едно дете на 1,5г 4е трябва да спи...Както каза една съфорумка като видя свеки -наистина кобра ,то4но както я описваш....
Има огромна разлика в на4ина на възпитание и на4ина на възприемане на нещата ...Незнам кое е по добре ,да си посветиш живота на децата ,както е в БГ ,или да си на "европейската система"...

# 5 1 март 2007, 16:21 ч.

Мнения: 3 461

И аз ти съчувствам и разбирам защо си тъжна Sad

Майка ми е най-добрата ми приятелка,млада по дух и вид въпреки годините.Когато се оженихме,мъжът ми каза,че не може да си представи да я оставим сама(макар че в България са брат ми и баща ми) и че трябва да се грижим за нея и да я вземем с нас.Отделно,че двете сме много привързани една към друга,а той иска всички да са щастливи.Не мога да ти опиша с каква радост и облекчение го приех и колко съм му благодарна за това.Да не говорим през какви перипетии мина заради нея докато й уреди постоянно жителство и то в Саудитска Арабия и Бахрейн.Който живее тук знае,че е почти невъзможно.Самото й присъствие ми помага ежедневно,да не говорим за помоща,която ми оказва за малките.Не знам какво да те посъветвам,много деликатна ситуация е и само ти можеш да намериш верния път.Успех! bouquet

# 6 1 март 2007, 17:22 ч.

Stavanger,Norway/ Varna
Мнения: 1 934

Знам 4е е трудно да се даде сьвет, когато нямам сь6тия проблем, но според мен най важно е да види6 кьде и как детето ти се усе6та най добре и най 6тастливо и това да е насока за ре6ението, което 6те вземе6. Наистина се надявам не6тата да се подредят по вьзможно най благоприятния за теб и детето ти вариан, мила. bouquet

# 7 1 март 2007, 17:36 ч.

Много ви благодаря за отговорите на всички.
Знам че аз сама трябва да си взема решения за личния живот, но когато нещата вървят зле и е объркан човек, отговори като вашите само могат да помогнат във вземането на важни решения.
Така или иначе майка идва когато пожелая, но ако трябва все разправии да има вместо да се радвам че идва, да се притеснявам, мисля че ще ми е по-добре да заживея сама с детето ми и да се възползвам от близките ми както си пожелая.
Със съпруга ми постоянно говоря. Откакто забременях нещата не вървят, те, вече 3 години, и сам много търпелива. Като заговоря за раздяла той мисли че само го плаша. Но не разбира че съм способна, като че ли не ме познава. Понякога си казва че единственото му семейство е в България, и той обича България, но майка му му влива отрова в мозъка. Тя предния път беше одраскала, със много злоба, дамската чанта на майка ми. Това да ви покаже на какви пачи яйца съм се настанила.
Вече не разрешавам когато майка е тук и тя да идва. И подаръци не и правя, и от Бг не и се носи така както знаем да правим армагани. И детето го вижда много рядко. Тя когато го видя в родилния дом ни каза да не очакваме че ще ни го гледа понякога когато излизаме вечер.
Това е, момичета, знам че ще се оправя, но само да си бях по-близо до нашите!!!
Знаете ли във France, или чували ли сте, как става с разводи на смесени бракове, и имам ли шанс да си взема детето в България?

Още благодарности за отговорите ви, толкова е добре да смея да говоря на сродни души за тоз проблем!!!
Тук освен да казват че бабите пречат на брака и че не може баща да не вижда детето си повече от месец, други съвети не чувам, а не помага. Напротив, с техните европейски схващания само още повече мъжът ми има какво да каже против това което чувствам.
Благодаря ви,
една обичаща майка като вас.

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 01:21 от Дивиана

# 8 1 март 2007, 17:39 ч.

Здравей bob4enka.
вярно е че за детето е най-важно да се чувства добре. И едно знам със сигурност : в България има много близки и е много по-щастлив там. И майка му там е по-щастлива. Та, знам точно какво искам. Само не знам дали имаме право на това щастие, дали при развод не могат да ме задължат да останем тук заради баща му.

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 01:23 от Дивиана

# 9 1 март 2007, 22:14 ч.

Мнения: 847

Цитат на: manolska в чт, 01 мар 2007, 17:39

Samo ne znam dali imame pravo na tova chtestie, dali pri razvod ne mogat da me zadaljat da ostanem tuk zaradi bachta mu.

Всеки има право на щастие стига да го иска!И да се бори за него!
А по въпроса за свекървата като те 4ета ,все едно 4е описваш моята!!!И тя ни каза същото в родилния дом,ама какво да говоря ,тя даже на сватбата ни непресъства ,4е имала много работа...
За развода незнам какво д ати кажа ,не мисля 4е могат да те задължат да живееш във Фр-я ,но най добре се допитай до адвокат..имаше и тема за разводите...има бзплатни адвокати към всяка префектура ,попитай и в кметството ще и дадът информация..
Кураж Hug

# 10 1 март 2007, 22:35 ч.

Мнения: 2 757

Първо и за мен не е нормално да даваш детето в БГ да стои при баба си докато вие сте си във Франция. Моят мъж не би го допуснал, въпреки, че майка ми много иска да го гледа там. А аз да не говорим да го пратя там - едва издържам на притеснения за него докато е на ясла, камо ли да го пратя на 2000км от тук. Верно, че баба му ще го гледа като писано яйце, но няма да понеса да знам че е болен или нещо др лошо се е случило и да не мога на секундата да ида и да го видя. И поради много други причини. Защо не го дадеш на ясла това дете, а каниш майка си да го гледа. Нормално е мъжът ти да иска да си живеете само двамата. Представи си ти да живееш със свекървата. И моят мъж не се радва като ми идват гости от БГ, да гледат детето, защото докато беше съвсем малък се наложи няколко пъти. Но сега е на ясла и ни е добре и на двамата. Не знам как ще доведа пак човек да ми помага за близнаците, защото тогава вече без помощ поне в началото няма да мина. Мъжът ми ще го приеме, но няма да скрие, че му е неприятно. И го разбирам идеално. Ама така е, като не мога да разчитам на майка му. Наистина тукашните баби не помагат. Но поне свеки не иска подаръци - по-скоро тя ни прави. А за развода - добре го обмисли и проучи какво ще се случи с детето в такъв случай. В крайна сметка можеш да напуснеш мъжа си, да си живееш отделно имам предвид без да имаш развод. Ако разбира се не искаш да се жениш за друг. Идеята ми е ако детето е родено във Франция и е френски гражданин, да не стане така, че бащата предяви претенции и не ти дадат детето да си го вземеш в БГ. Знам кви са им законите там. newsm78

# 11 2 март 2007, 00:11 ч.

Мнения: 201

NikiFin абсолиуитно съгласна съм с теб Wink

# 12 2 март 2007, 00:36 ч.

Мнения: 4 399

Мъжът ми приема майка ми много добре, разбира се с нея и и прави подаръци. Но има едно голямо НО: майка ми идва по 1-2 пъти в годината за не повече от 10 дена и то след като месеци наред и се молим и двамата с мъжа ми. Единствено след като родих беше 3 седмици при нас. Предполагам че ако започне да прекарва по 6 месеца в годината около нас, отношенията им ще се променят. Не става въпрос за това кой кого и как гледа, а за чуждо присъствие в къщата, което натоварва всички. Той се е оженил за мен и едва ли си е представял че половината си живот ще прекарва с майка ми, затова и аз не мога да му я натрапвам.
По отношение на изпращането на децата в БГ за дълъг период от време съм абсолютно съгласна с НикиФин. Аз самата не мога да си представя подобна раздяла. Мъжът ми съЩо не би я допуснал. На него детето му липсва като отиде за 2 дена в командировка. И най-общо смятам че детето има нужда от родителите си. Бабите могат да се грижат и по-добре от нас, но децата се нуждаят от нас. Няма значение колко съм уморена, майка ми не е по-млада от мен и ако съм уморена, какво ли и е на нея да тича след детето.

# 13 2 март 2007, 00:51 ч.

Мнения: 3 423

Майка ми беше три месеца тук.
За всеки от нас това бе изпитание.
Мъжът ми я обича, тя него също,
но наистина съм на мнение, че
три месеца са бая нагнетяващи.
Това значи три генерации да живеят
на едно място. У нас ходим голи,
не затваряме банята, докато сме
вътре, а пък с майка ми тук беше
едно голямо потискане. Големи хора
сме и всеки трябва да си знае мястото.
Защо има толкова много болка в
къщи, където живеят млади и стари
накуп? Не се сърди на мъжа си, има
право човекът. Все пак сте семейство.

# 14 2 март 2007, 01:40 ч.

Германия
Мнения: 8 099

Не знам за таткото, но аз трудно ще приема. Всяко поколение си има своите претенции и навици, затова предпочитам да сме в мирни отношения и на разстояние. Peace

Препоръчани теми

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Прибиране или не?

Причина:

Причина: