3 март - приканвам ви да създадем една традиция

Да, сложи ли сме 3-метров флаг на терасата. Довечера планираме патриотична сбирка с приятели-родолюбци и дано се осъществи, защото дребния е малко болен....

Ние винаги си имаме малко българско знаменце върху секцията в хола. Мъжа ми е силно побългарен 

Олинце, имах колежка от университета (ТУ - Варна) с това име, която се омъжи за чужденец.
Да имате случайно нещо общо? 

това трябва да е някаква шегичка, друго няма какво да е

умрях от смях докато ти четях целия постинг

 - Не само си си умряла от смях, ами май си и позеленяла...
 

Лиорена, не разбрах кое ти е смешно?


"От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението  на България от турско робство.
 ...
С решение на парламента от 5 март 1990 г.  датата е обявена  за национален празник.
...
На  3 март  1878 г.   в градчето  Сан Стефано е подписан мирен договор  между Русия  и Османската империя. С него се слага  край на   Руско-турската  освободителна   война."

Свекърва ми ходи сутринта до църквата. Имаме кандило в къщи което палим по различни поводи.  Днес сме го запалили.
Довечера смятам да направя празнична вечеря. Също така съм строила всички да се приберат в къщи за вечеря така че да се съберем и да вечеряме заедно.
Това е моя начин за отбелязване на празника.
Бих искала да има нещо организирано на центъра, но не съм чула, така че ще го отбележим в къщи.

Съжалявам, но не уважавам този "празник"! С него започва един много тежък етап на друго робство! Не го празнуваме и никога не сме го празнували! Това е измислен празник, срам за нацията! Да, жалко за войничетата на Шишка, но просто са загинали напразно, използвани и неценени!

Съжалявам, просто така смятам!

_mira_

 - по този повод се сещам за един виц: стоят си на БАРА две Дами и обсъждат:
  - ... едно време к-ви мъже имаше!...
  - Да бе, а сега никакви!... само зяпачи...
  - Ами в турското робство!... поне те хване някой турчин в гората, па те изнасили... а сега? - само зяпачи!
  - да бе, няма мъже!

това имах предвид под смешка.

Чак пък срам за нацията... 

Също някак си не мога да изпитам никакви патриотични чувства на 3ти март.
24ти май - тогава някак си тръпки ме полазват, приповдигнат е духа ми, пея  си "Върви народе възродени" и денят ме кара да се чувствам горда. На 3ти март нямам с какво да се гордея.

"... Освобождението на България не е дошло даром, то е заслужено. Винаги е имало бунтовни пламъци по мегданите на поробената ни земя. От 13 столетия живот тук, на Балканите, почти 7 века са робство. Но в характеристиката на нашия народ е вложено върховното право на история. Кръв и земя хранеха дървото на бунта. Жаждата за освобождение не го лиши от търпение, без да губи морална отговорност. Имал е три свещени неща: Род - царствен и вековен; Вяра - верност към Сина Божий и любов за прощение; Език - като молитвен мълвеж и бунтовни песни, чутовни герои, които стъпят от Пирин на Хемус. Това неограничено въображение хранеше идеята за бъдещето и мечтата за свобода. Ето защо той остави бунтовни клади като Чипровци, църковни костници като Батак, Перущица; светилища на прокобата - Къкринското ханче; столици на правителства - Ловеч, Панагюрище; имена като Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Каблешков, Волов, Бенковски и много други.

На Шипка и до днес стоят и ни говорят за освобождението - един паметник, един храм и една картина - "на Шипка всичко е спокойно". Те всички са равни пред Историята с жертвата си, макар и различни с приноса си. Там родовата памет във волята на опълчението е най-достойната и чиста страница от историята на бъдещето.

Шипка беше върховният жребий, която върна на българския народ откраднатото национално присъствие в световната история и принуди европейските държавници да впишат и коригират своите географски и политически карти с едно забравено име - България. И точно от тази "спокойна Шипка" започна историческото и социалното ни безпокойство за Свободата!..."


Винаги ще чувствам този ден като празник. Така е в моето семейство.
Ако бях в София, бих поднесла и цветя на Паметника на Незнайния воин.

Лиорена, прочети малко история, а може и "Епопея на забравените" на Иван Вазов.
Тогава може би ще разбереш защо 3 март...

Виж и темата:
Празнувай 3 март! Запей патриотична песен, рецитирай стих!

Ще цитирам мюриель:

Честит Ден на Освобождението, драги съфорумки!
Ако сте прочели темата, не може да не ви е жегнало, ей така, леко, под лъжичката.
Ако сте и поплакали, няма да ви се присмея  
Надявам се, днес да ви е празнично. Да ви е топло на душата, където и да сте.
Националната гордост е нещо ирационално и не зависи от хала на държава, нито от делата на политиците.
Надявам се да е в сърцата ви.
Заради всички онези българи, които са зарязали къщата и децата и са хванали гората и оръжието.
Заради вярата им, че някой ден българите ще са свободни. Че, българин няма да звучи обидно.
Това зависи от вас.
Аз ще развея националното ни знаме на терасата. Ще дам и едно малко знаменце на детето.
И докато се улисвам в кухнята, ще си припявам 'Къде си вярна...'

Мисля, че понякога, ако нямаш какво хубаво да кажеш, е по-добре да замълчиш.

Не виждам нищо смешно, смешната си ти.