По-отговорни или изпуснати?
В началото много ги глезех. Нещастни. И те употребиха.
В началото много ги глезех. Нещастни. И те употребиха.
- Публикувана: 3 март 2007, 13:39 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2007, 10:58 ч.
Децата на разведени родители
Не можеш ли да напишеш малко по-дълъг и съдържателен постинг, аз поне не разбирам има ли въпрос и какъв е?
съгласна съм с това, с уговорката че природата на детето може да се окаже понякога по-силна от възпитанието, но все пак то е определящо в общия случай.
Не виждам никаква връзка. Детето ти ще стане такова - каквото го възпиташ.
Според зависи - от характера на детето и от това как го възпитаваме.
Разводът на моите родители ме направи много по-самостоятелна и уверена, но и много ме отдалечи и от двамата ми родители.
С моя опит се надявам да успея да парирам всички малки номерца, които дъщеря ми още от сега се опитва да ми прилага и да свири по тънката струна на вината ми. Това според мен е и основната ни грешка "чувството за вина" и опита да компенсираме по някакъв начин, а не трябва.
Имам много познати - деца на разведени родителите - израстнали с различни комплекси поради това или сърдити на всички на някой и до сега им личи.
Разводът на моите родители ме направи много по-самостоятелна и уверена, но и много ме отдалечи и от двамата ми родители.
С моя опит се надявам да успея да парирам всички малки номерца, които дъщеря ми още от сега се опитва да ми прилага и да свири по тънката струна на вината ми. Това според мен е и основната ни грешка "чувството за вина" и опита да компенсираме по някакъв начин, а не трябва.
Имам много познати - деца на разведени родителите - израстнали с различни комплекси поради това или сърдити на всички на някой и до сега им личи.
Не можеш ли да напишеш малко по-дълъг и съдържателен постинг, аз поне не разбирам има ли въпрос и какъв е?
съгласна съм с това, с уговорката че природата на детето може да се окаже понякога по-силна от възпитанието, но все пак то е определящо в общия случай.
Не виждам никаква връзка. Детето ти ще стане такова - каквото го възпиташ.
Ако авторката напише малко повече, можем да се включим по-подробно
Никога ли не сте чували - той/тя е дете на разведени родители. Обикновено като обяснение за лошо държание.
Може би не сте сблъсквали, децата ви са малки, но аз имам много трудности с бащата по отношение на възпитанието. И децата използват.
Но определено са много самостоятелни.
Не е толкова лесно да си сам родител.
Може би не сте сблъсквали, децата ви са малки, но аз имам много трудности с бащата по отношение на възпитанието. И децата използват.
Но определено са много самостоятелни.
Не е толкова лесно да си сам родител.
Не делете децата на "деца на разведени родители" и деца от нормални семейства". Моите деца са" деца на разведени родители". Считам ги за много отговорни. Те са моята радост в живота и моята опора. 
Научихме се на много житейски уроци, някои даже и по-рано. Не се упреквам, че са останали такива деца, незнам какъв живот щяха да живеят, ако бяха останали при НЕРАЗВЕДЕНИ родители. Всъщност познавам деца, които са в потискащи семейни среди и са недоволни от скандалите и студената среда в семейството им. Е, последното ми дете е даже дете на родители без брак, с проблем в зрението, но е по своему щастливо и в тази ситуация. Ако не бях останала с трите ми дъщери сама, трудно щяхме да асимилираме, че живота има и черна книга, която се чете с много мъка и сълзи. 
Между другото, никога не съм получила и грам упрек от децата ми, че съм се развела. Обратно, критикуват ме, че още по-рано е трябвало да се разведем с баща им.
Научихме се на много житейски уроци, някои даже и по-рано. Не се упреквам, че са останали такива деца, незнам какъв живот щяха да живеят, ако бяха останали при НЕРАЗВЕДЕНИ родители. Всъщност познавам деца, които са в потискащи семейни среди и са недоволни от скандалите и студената среда в семейството им. Е, последното ми дете е даже дете на родители без брак, с проблем в зрението, но е по своему щастливо и в тази ситуация. Ако не бях останала с трите ми дъщери сама, трудно щяхме да асимилираме, че живота има и черна книга, която се чете с много мъка и сълзи. Между другото, никога не съм получила и грам упрек от децата ми, че съм се развела. Обратно, критикуват ме, че още по-рано е трябвало да се разведем с баща им.
Не е толкова лесно да си сам родител.
Не е толкова лесно ли? Божееееееее, това е най-трудното нещо на света. Поне за мен е. Магистратурата ми беше по-лесна от захранването.
Не делете децата на "деца на разведени родители" и деца от нормални семейства".
Никой не цели да обиди децата на разведени родители... Самата аз съм такова дете и отглеждам такова дете. Но да се твърди, че разводът не оказва влияние не безсмислено... Всяко нещо оказва влияние - но не винаги е лошо такова.
Според мен, и доколкото мога да преценя по моето дете, са по- чувствителни,
по -лесно раними, но в същото време и доста обичливи.
Но също така са в някаква степен по- несигурни, не може да не им минава през главичката, "след като единият родител не е при мен, какво ще стане, ако и другият ме остави".
Друг е въпроса, че доста често те понасят заедно с нас, трудностите, на това да си сам родител.
Т.е. налага им се да станат по- рано отговорни.
но всъщност въпроса ти има много аспекти, това се сетих на прима- виста.
по -лесно раними, но в същото време и доста обичливи.
Но също така са в някаква степен по- несигурни, не може да не им минава през главичката, "след като единият родител не е при мен, какво ще стане, ако и другият ме остави".
Друг е въпроса, че доста често те понасят заедно с нас, трудностите, на това да си сам родител.
Т.е. налага им се да станат по- рано отговорни.
но всъщност въпроса ти има много аспекти, това се сетих на прима- виста.
ако и другият ме остави.
Точно това съм сигурна, че детето ми никога няма да помисли и точно към това са насочени моите усилия!
Расла съм в много по-консервативно общество и никога не съм чувала за разлика между децата на разведени родители и другите. Въпреки всичко и до ден днешен си спомням как в детската градина ни караха да си казваме имената и на едно дете "другарките" му се смееха, че е с имената на майка си. Въпреки, че никога не съм говорила с Ния по този въпрос( а и тя няма как да разбере) вкъщи тя само повтаря "Ния няма тати, Ния няма тати"- значи "госпожите" говорят на всеослушание за това, кой има и кой няма родители. От това няма как да избягаме, за съжаление
Точно това съм сигурна, че детето ми никога няма да помисли и точно към това са насочени моите усилия!
Расла съм в много по-консервативно общество и никога не съм чувала за разлика между децата на разведени родители и другите. Въпреки всичко и до ден днешен си спомням как в детската градина ни караха да си казваме имената и на едно дете "другарките" му се смееха, че е с имената на майка си. Въпреки, че никога не съм говорила с Ния по този въпрос( а и тя няма как да разбере) вкъщи тя само повтаря "Ния няма тати, Ния няма тати"- значи "госпожите" говорят на всеослушание за това, кой има и кой няма родители. От това няма как да избягаме, за съжаление
ако и другият ме остави.
вкъщи тя само повтаря "Ния няма тати, Ния няма тати"- значи "госпожите" говорят на всеослушание за това, кой има и кой няма родители. От това няма как да избягаме, за съжаление
вкъщи тя само повтаря "Ния няма тати, Ния няма тати"- значи "госпожите" говорят на всеослушание за това, кой има и кой няма родители. От това няма как да избягаме, за съжаление
ядосах се аз понеделнишки
2 неща се сещам във връзка с прочетеното по-нагоре
аз съм от тези, които са живяли в трудни семейства - много пъти съм съжалявала, че наште не са се развели, и до ден днешен - дори и сега мисля, че майка ми ако беше сама - животите ни щяха да са по-добри, и нейния, моя, на Криси, и на брат ми. и аз, и брат ми избягахме много рано от къщи - е, избягахме е силно казано, но идеята смятам е ясна.
другото което се сещам - да, аз страдам от чувство за вина, че не се справих по-добре от моята майка при избора на баща на детето си и често разсъждавам така - я да си го поглезя сега, я това да купя, я да си го гушам и т.н. и тн. - не стига че няма баща ами и майка му да се държи като идиот... Опитвам се да го преодолея, но незнам доколко успявам. Сега, когато се наложи да тръгне на ясла, чувството ми за вина е двойно по-силно...
Абе незнам вие как сте, ма на мене ми е многоооооо трудно. То самото изпитание да си родител си е достатъчно трудно, пък камо ли сам.
Всеки ден изживявам като последен. 
Стегнала съм се като за последно, въпреки умората се опитвам да се смея - също като за последно.... а има още многоооооо... 
Аз съм дете на разведени родители и моите деца ве4е са деца на разведени.живота ме направи до такава степен отговорна ,че за децата си сам готова на всичко.Те са ми всичко на този свят.не дела децата на такива и такива защото моите 2 ангелчета с нищо нме са по различни от другите с "нормални семеиства".Обичам ги безкрайно много,заради тях промених йивота си ня 360градуса.сега имаме всичко-дом, добри доходи,имат всичко за да сза щастливи.разжода ми ги напражи безкраино отговорни и добри.в 1 момент спяхме да бадем маика и деца и се преварнахме в наи верните приятели.сега вземаме всяко 1 рещение заеднои сме истинско щастливо семеиство.
Аз също съм разведена и имам син на почти 4 години.Никога и по никакъв повод не съм позволявала на себе си или на някой друг да го третира като "дете на разведени родители".Това,че е такъв не означава,че ще е по-различен от останалите,по-глезен,по-толериран или по-задоволяван,напротив!
Може и да ме упрекне някой,но аз лично се стремя дори понякога да бъда и малко по-строга,защото все пак е момче,да сега е дете,но утре,живот и здраве ще стане мъж и трябва да си знае правата и отговорностите в тоя живот-майка му няма да е все до него я!
А по отношение на хорските простотии-на мен лично не ми пука,всеки има право на мнение и винаги хората ще си намерят за какво да те обсъждат.Аз на такива за 2 минути им затварям устите и забравят да се занимават с мен и сина ми!
Два пъти по-отговорно е да си сам родител,но пък е и удоволствие да видиш след време плода от положените ти усилия!!!
Може и да ме упрекне някой,но аз лично се стремя дори понякога да бъда и малко по-строга,защото все пак е момче,да сега е дете,но утре,живот и здраве ще стане мъж и трябва да си знае правата и отговорностите в тоя живот-майка му няма да е все до него я!
А по отношение на хорските простотии-на мен лично не ми пука,всеки има право на мнение и винаги хората ще си намерят за какво да те обсъждат.Аз на такива за 2 минути им затварям устите и забравят да се занимават с мен и сина ми!
Два пъти по-отговорно е да си сам родител,но пък е и удоволствие да видиш след време плода от положените ти усилия!!!
при този бум на разводи едва ли вече се гледа с друго око на децата на разведените родители.
аз съм дете на разведени родители. поведението на мен и брат ми се гледаше под лупа, защото при евентуална издънка или прекомерна волност можеше да се чуят думите "какво очакваш като са деца на разведени родители"... та по този повод майка много ни дебнеше и стягаше... баща ми се събра с друга жена, също разведена и с 2 деца от предишен брак. роди им се 3то дете, от години не са заедно.. всеки от нас е различен.
децата ти ще израстнат такива, каквито си ги възпиташ. независимо дали живееш с мъжа си или не
аз съм дете на разведени родители. поведението на мен и брат ми се гледаше под лупа, защото при евентуална издънка или прекомерна волност можеше да се чуят думите "какво очакваш като са деца на разведени родители"... та по този повод майка много ни дебнеше и стягаше... баща ми се събра с друга жена, също разведена и с 2 деца от предишен брак. роди им се 3то дете, от години не са заедно.. всеки от нас е различен.
децата ти ще израстнат такива, каквито си ги възпиташ. независимо дали живееш с мъжа си или не