Ще ви замоля да не обръщаме темата на поредното за и против свекърви.
Но - как и доколко бабите и дядовците се съобразяват с вашите правила за хранене/гледане/възпитание на детето/децата ви?
Провокираха ме баща ми - който по някакви причини е решил да ми прави напук и колкото повече му казвам в прав текст, че не толерирам чипсове и шоколади (дадени ей така - не говоря за гледане под похлупак и никога не даване на такива неща), толкова повече купува и дава на детето - направо й ги тъпче в ръцете. И свекърва ми - която на единия ден ме чува ясно как отказвам да дам вафла на дъщеря си и на следващия тържествено й подарява най-голямата кутия с вафли, която е намерила в магазина (кило и сто )...
Някак не искат да разберат, че не аз не мога да си 'позволя' да купувам подобни неща, а просто не искам да се превръщат ежедневна част от хранителните навици на детето ми. Нямам против отвреме навреме да хапне нещо не особено здравословно, но всеки път като я видят (а то е често) да се чувстват длъжни да й набутат нещо такова, е прекалено.
Имам чувството, че и двете страни са в таен сговор да ме пукат откъм гърба... Свеки ми кима на обясненията защо не смятам, че трябва да се ядат чипсове и шоколади, казва ми, как и тя така смята - и вади кутиите вафли... Баща ми само ме гледа леко насмешливо, пита 'Защо?', а после прави каквото си иска... (там ще има Империята отвръща на удара явно, щом не се разбираме с добро).
За възпитанието чак такива забележки нямам. Майка ми и баща ми (изключая поведението на последния за храненето) се съобразяват с желанията ми.
Виж, ако някой ми подшушне как да отуча свекърва си да говори умалително и умилително на детето, ще черпя юнашки... Ясно, че е нормално да се говори чат-пат така, но 'Хайде, бабче, искаш ли да хапнеш малко бананче или искаш лъжичка за да хапнеш малко супичка? Хлябче искаш ли? Умницата тя! Седни на столчето, вдигни си крачетата, вземи чинийка' не е нормален начин за разговор, още повече не с малко бебе, а с дете на 3г 8м, което говори съвършено нормално и е далеч от възрастта, когато звучи мило да му се говори с писклив гласец с умалителни думи... Всичко това - докато се опитва да я храни в устата (дъщеря ми отдавна яде сама, но колкото и да й повтарям, изглежда отказва да разбере...дали не иска да си навакса, защото тъй и не получи 'за отглеждане' детето като бебе, както май й се искаше?)
Как е при вас?