Публикувана: 12 март 2007, 01:14 ч.
Последно мнение: 14 март 2007, 01:19 ч.

Няколко въпроса за смъртта и близките?

1 942
24
1

12 март 2007, 01:14 ч.

Мнения: 7 091

Искам да ви попитам , когато почине ваш близък и нямате възможност да се приберете за погребението, правите ли някакво събиране от типа на помен или нещо друго? Питам за особено за случаи, когато нямате близки българи наоколо? newsm78

Ако искате споделете какви традиции има свързани с погребение и смърт в държавите, в които живеете?

# 1 12 март 2007, 03:57 ч.

Мнения: 3 932

Незнам какви точно са тук традициите, нито пък честно казано се надявам да се запозная, не проявявам ни най-малко любопитство....

Но, когато почина дядо ми занесох бонбони на приятели и казах, че са за бог да прости, вечерта преляхме(отляхме?) малко ракия и така...толкова е гадно да погребваш близък човек, а от разстояние е направо отвратително Cry

Искрено се надявам, че не питаш по конкретен повод.

# 2 12 март 2007, 05:09 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: МИНЕрВАта в пн, 12 мар 2007, 03:57

Искрено се надявам, че не питаш по конкретен повод.

За съжаление е по конкретен повод. Cry

# 3 12 март 2007, 05:56 ч.

Мнения: 1 393

Цитат на: link=topic=172109.msg3409726#msg3409726 date=1173668977

За съжаление е по конкретен повод. Cry

Съжалявам, Tandoori, ако някой близък за теб човек си е отишъл. Flowers Rose

# 4 12 март 2007, 06:29 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: MrsG в пн, 12 мар 2007, 05:56

Съжалявам, Tandoori, ако някой близък за теб човек си е отишъл. Flowers Rose

Благодаря

За съжаление човек не може да е подготвен за тези неща. Няма как да се приберем и се чудех дали да направим нещо специално, но реално няма с кого, тук всичките ни познати са американци.
За втори път ни се случва....Много е тежко, но за съжаление, на никого не го пожелавам. Всички тези моменти оставят усещането за незавършеност, невъзможността да се простиш с близък.

# 5 12 март 2007, 06:37 ч.

Мнения: 822

Съжалявам ,Tandoori!
Най-близката ми приятелка тук е китайка...Още при първия повод,когато ми се наложи да правя нещо подобно,й обясних за нашите традиции.Прие го много човешки.В такива случаи или ги каня на вечеря (скромна) или правя някакъв сладкиш и им нося.
За мен е по-важно,човекът,при когото отивам да ми е много близък по душа и да се разбираме добре...Такъв човек ще те разбере по-добре от българин.Аз лично познавам българи,които не одобряват тези традиции...
Ако се притесняваш и нямате наблизо православна църква,просто си запали свещичка вкъщи и направи някакво малко дарение.Може пак да е за болница...
Смисълът на тези традиции е да се направи някакво пожертвование за починалия близък и защо не точно по този начин...А да го споменеш може и само у дома...И без друго нямаш наблизо никой,който да го е познавал...
Прегръщам те!

# 6 12 март 2007, 06:44 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: niara в пн, 12 мар 2007, 06:37

Благодаря ти за добрата идея за дарението! Всъщност аз си мислех нещо подобно, но още не може да ми се избистри точно какво да направим. Много е трудно особено в началото човек да приеме факта...какво остава за нещата около него. Наистина толкова близки хора както ти описваш тук нямаме( в Пенсилвания бих казала, че имаме), ходихме до църквата тук, запалихме свещ, записахме името за молитва за следващата седмица при литургията на Задушница...и все пак ми е още празно. Cry

# 7 12 март 2007, 06:50 ч.

Мнения: 822

В църквата също можеш да оставиш дарение или кутия бонбони...Можеш да направиш такова и за някоя социална столова за по-бедни хора...Но там не е сигурно,какво и колко ще приемат...Такъв вид социални кухни има и към някои църкви,няма значение,че не са православни...

# 8 12 март 2007, 07:14 ч.

Мнения: 198

моите съболезнования,мила!
и не забравяй 4е вси4ко което ни при4инява мъка,ни прави по-силни..
раздай бонбони..и гледай на пред

# 9 12 март 2007, 08:56 ч.

Мнения: 1 269

Тандури приеми моите наи-искрени съболезнования Hug

Преди 6 години и аз минах по-този път.Маика ми по4ина внезпно,а аз бях в Емирствата.Въпреки,4е заминах с първият полет и хванах такси от София до Несебър,не можах да сваря погребението Sad

Мина толкова много време,но все още немога да се примеря,4е не успях да я видя за последно,да и кажа колко много я оби4ам.
И аз давах подавки,по задушница на близки хора,а сега такива липсват и купувам нещо и го давам на някои,с не добро финансово положение.Дано се види там горе
ПОнякога се замислям,ако нещо такова се слу4и отново(не даи си боже Praynig

) едва ли ще имам възможноста да замина веднага.Само издаването на визи за децата отнема толкова много време.
Бъди силна и.."времето лекува" са казали хората,макар,4е при мен все още лек не се намери
Hug

# 10 12 март 2007, 10:00 ч.

Мнения: 2 804

Тандури , приеми и от мен най-искрени съболезнования !
И аз за съжеление го преживях преди 8 месеца почина майка ми .
Не можах да отида да я видя като беше жива , а и на погребението и не можах да присъствам .Мир на духа и /им/. Praynig

Аз не съм правила нищо специално не защото не исках , а защото в такъв момент обикновенно се затварям и не ми е до никого и до нищо .
Предпочитам да не бъда обезпокоявана .
Независимо от това у нас дойдоха зълвами със съпруга си и децата им , та тя приготви вечерята на сутринта закуската след това обяда и отново вечеря след което си тръгнаха .
Та така отбелязахме трагичната раздяла .
Бъдете силни ! Hug

# 11 12 март 2007, 10:08 ч.

Мнения: 1 959

Искам само да изкажа съболезнованията си
Не ми се е случвало още аз имам баба на 84 която вече 3-та година е на легло с мозъчен инсут и вярвай ми когато ми звъне телефона късно вечер или много рано сутрин направо изтръпвам.
Още веднъж моите съболезнования Praynig

# 12 12 март 2007, 10:16 ч.

Мнения: 11 314

Тандури

!
Само ще споделя какво направиха мои приятели, които живеят в Люксембург.
В рамките на няколко месеца и двамата загубиха по един родител. Успяха с 300 зора да се приберат за погребението, но Люксембург все пак е по-близо и по-евтино.
След това по български обичай на дните събираха познати, правеха помен, раздаваха, каквото трябва и както е прието у нас.
На мен не ми се е случвало още, но човек никога не знае...

# 13 12 март 2007, 16:59 ч.

Мнения: 3 491

Не съм правила нищо, като почина баба. Нямаше с кого. Отидохме до българската църква в Ню Йорк и се наревах вътре сама за 10 минути, толкова позволяваше програмата с дете на 2 годинки и бебе. После, мъчно-немъчно, пак на бойния фронт на родителската ахо-иховщина. Нямаше как да се отпусна и да потъгувам на воля, това ми беше най-гадно, от майчинството няма отпуска, лека-полека станах камък.
На една моя позната молдовка се случи няколко години по-късно да почине свекърът. Раздаде по една кухненска кърпа и бегъл с канела и стафиди. Те са православни християни, традицията е съвместима с нашите, предполагам.
Тандури, съжалявам за загубата.

# 14 12 март 2007, 17:25 ч.

Мнения: 1 425

Аз преди месец загубих майка ми Cry

. Обаче успях да отида на погребението. Скоро ще са 40 дни от смъртта и аз мисля тук да направя помен с жито и ще раздам за бог да прости.

Моите съболезнования Тандури Flowers Rose

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: