Може ли човек да живее по-дълго?

Съществува теория, че всяко живо същество има определен лимит от удари, които сърцето му може да направи. Колибрито живее само 5 месеца, защото сърцето му бие с 600 удара в минута. Докато врабчето с 200 удара в минута достига двегодишна възраст. Дълголетието на костенурките, които живеят средно 177г., е предопределено от 6-те удара на сърцето в минута. Зимният сън удължава живота на мечките, тъй-като, докато спят, се забавя и сърдечната активност. Това означава, че човек може да живее много по-дълго, ако успее да намали пулса си. При хората сърцето прави средно 70 удара в минута, но при усилена физическа дейност(бягане, вдигане и носене на тежести и др.) работата на сърцето се ускорява, неговите контракции се засилват, така че ударите му в минута надхвърлят 100. Сърцето работи цял живот. Това не означава обаче, че то не си почива. И сърцето като всеки мускул, както всяка жива материя има нужда от почивка за възстановяване след работно състояние. Работното състояние на сърцето е неговото свиване - т. нар. систола, когато то изстласква кръвта. След всяка систола сърцето се разпуска и нова кръв изпълва неговите кухини. Това състояние на разпускане, наречено диастола, е именно неговата почивка, през която сърцевият мускул трябва да се възстанови от предходната систола. Явно е, че колкото по-бавно бие сърцето, разбира се , в определени граници, толкова по-дълго време ще трае неговата точивка, и то ще има възможност по-пълно да се възстанови. Изчислено е, че при пулс от 60 удара в минута, сърцето работи в денонощието 9ч. и 12мин., а почива 14ч. и 48 минути. При пулс 80 удара в минута - работи 11ч. и 12мин. и почива 12ч. и 48 минути. Както се вижда от тези цифри, при пулс 60 в минута почивката на сърцето е с два часа на денонощие по-голяма, отколкото при пулс 80 в минута. Следователно през време на физическите упражнения организмът, казано общо, се изтощава и изхабява. За това допринася и фактът, че при усилена работа нуждата от кислород в организма се повишава. При покой човек вдишва и издишва за 1 чинута около 8 литра въздух, но при значителни физически усилия, количеството на вдишвания и издишвания въздух може да достигне до 120л. в минута. По време на всекидневния метаболизъм кислородът в организма ни отделя свободни радикали, които могат сериозно да увредят нашите тъкани. Тези радикали ускоряват процеса на стареене и допринасят за рзвитието на възрастовата патология. Процесът, посредством който те причиняват увреждания, е сравняван с появата на ръжда по металните повърхности. Човек би загинал без кислород, но именно той ни кара да стареем. Свободните радикали инактивират сулфхидрилните групи на белтъците, променят тяхното агрегатно състояние, довеждат до промени в протоплазмата на клетите и по-специално при дисперсията на липидите и други. В резултат на това се достига до пълно разрушаване на клетъчните субстанции. Променят се метаболизмът и репродукцията на клетките. На нивото на целия организъм започват да преобладават дистрофични явления. Последните са тясно свързани със заболяванията на сърдечно-съдовата система, артеросклерозата и преждевременното остаряване. Учените са установили, че при усилена физическа дейност интензивността на свободното радикално окисление е повишена.