Публикувана: 14 фев. 2005, 08:56 ч.
Последно мнение: 15 фев. 2005, 21:52 ч.

Първата раздяла

1 676
12
1

14 фев. 2005, 08:56 ч.

Мнения: 671

Мами много ми е мъчно че ще трябва Ален да отиде за 15 дни при баба си в Пловдив
Просто ще се изнасяме и се налага
Като се сетя как исках да го вземе някой а сего като се сетя че няма да и при мен и ми се доплаква
Дали няма да ме забрави? Дали ще проходи там и аз няма да мога да му видя първата стъпчица? Все си мисля разни такива неща и много ми е болно Sad

А иначе знам че за него там ще е по-добри на спокойствие
Вие как се справихте с тази мъка по първата раздяла с вашите съкровища
Аз ще трябва да се мобилизирам за да спретна всичко за да успеем да се изнесем а съм една разсеяна и вси ще си мисля за малчо не зная как ще се справя Sad

# 1 14 фев. 2005, 09:02 ч.

София-България, Израел - където си поискам
Мнения: 2 856

Не съм се разделяла за пове4е от няколко 4аса, не мога да си представя. Понякога и аз искам някой да ги вземе за няколко дни да си по4инем с таткото, но не съм се решавала на това. При теб слу4ая е друг, не се притеснявай все пак две седмици бързо минават няма да усетиш, а и ти ще бъдеш заета с местенето. Сигурно ще ти е криво, но мисли позитивно!

# 2 14 фев. 2005, 09:21 ч.

София
Мнения: 572

Ние се местихме миналия месец,но Кари си беше с нас.Стояхме в двете в стария апартамент и давах напътствия на носачите Grinning

.С последния багаж изнесохме и нея Grinning

# 3 14 фев. 2005, 10:03 ч.

Мнения: 7 821

Спокойно няма да те забрави Grinning

. Щом се налага и е за доброто на детето, разбира се , че ще го дадеш. А и той не е чак толкова малък все пак, ще се справи. Добре е и за детето да започне да отделя понякога от родителите си за малко. Света е толкова голям ...
Опитай се да си спокойна и уверена в решението си така ще помогнеш и на него да се справи с раздялата. Вземи си довиждане, но не го проточвай прекалено за да не го травматизираш излишно и после спокойно си свърши работата.
Съветвам те да не се обаждаш по 100 пъти и да питаш как си справят това само ще изнервя излишно и теб и майка ти.
Успех в пренасянето Wink

, ще се утрепеш от работа Sad

# 4 14 фев. 2005, 12:20 ч.

София
Мнения: 39 744

при нас най-голямата раздяла е била за уикенда, когато майка ми взимаше Дияна, то вярно, че беше в съседната част на Надежда ... ествествено в началото ми беше криво и звънях по телефона нон стоп. Но откакто майка ми замина за чужбина не сме отделяли красавицата ни (свекито е в Сливен), ами я гледаме
Спокойно, децата помнят, не забравят, особено пък мама и тати. Знам, че ще навърташ сметка я на бтк, я на мобилен ...
1вият път водихме Дияна на Сливен когато беше на 7м, втория път беше година след това, спомняше си всички роднини. И друг случай с моето семейство. Майка ми ме е завела за море на 2г (заради прекарана преди това бронхопневмония), брат ми е бил на 8м, оставила го е на баба ми. Врънали сме се, тя влязла в стаята, вуйчо ми го приспивал с песнички (не знам кой кой е приспивал де), тя се показала на вратата и само казала "Иви, маме", а брат ми само подскочил, седнал в леглото и "мамаааа"
Така, че притеснението си е за нас мамите ...

# 5 14 фев. 2005, 17:24 ч.

Мнения: 210

И аз миналия месец се чувствах така трябваше да ходя да защитавам дипломната си работа и я оставих за четири дни на свекървата. Много ми беше мъчно но няма как. Аз изпуснах първото зъбче но то се виждаше отдавна така че знаех за него само дето свекърва ми първа го пипна. Ще се справиш а да те забрави е невъзможно даже много повече ще ти се радва като те види.
Успех с местенето. Аз съм се местила 3 пъти досега и тази година пак ни престой местене затова ти пожелавам всичко да е наред и да се справите бързо.

Кали 25.12.2003 г.

# 6 14 фев. 2005, 18:55 ч.

rradost, спокойно няма да те забрави. Същите мисли ме блъскаха и мене, когато тази година за първи път от 4-ри години се разделих за две седмици с децата ми (съпругът ми остана да ги гледа, докато си бях в Б-я).Та малкото беше точно, колкото и твоето сега. Висях всеки ден на телефона, първата седмица само сълзи, всеки ден въпроси дали е проходила (изкаме ме обаче Wink

).....

# 7 14 фев. 2005, 18:57 ч.

..Ама като кацнах на летището имаше момент на "шок" и от двете ми щерки (не ме позна нито едната, но за това аз си бях виновна, защото се върнах с мноооого променена прическа, че и очила Blush

)Каката я държа една минута някъде, докато се "увери", че съм аз, пък на малкото 1час (през, което време ми беше много мъчно Sad

)

Само не показвай, че си неспокойна пред дечко Wink

# 8 14 фев. 2005, 20:54 ч.

Мнения: 671

Страхотни сте благодаря ви
Ще трябва да се стегна Simple Smile

Много неща ни се насъбраха просто и още съм неспокойна
Та Ален ще ходи при свекърва ми а с другата баба се поскарахме и то точно на рождения ден на Ален тогава разбрахме и че ще трябва да се изнасяме а вечерта малчо вдигна температура
Беше ужасен ден а тогава моето съкровище стана на 1 годинка и за това ми е още по-мъчно

# 9 14 фев. 2005, 21:13 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

При нас с Ади най-редовно има раздели - всеки уикенд го взимат бабите, лятото бяхме и на море с баща му за 10-тина дена. Абе почивка си е откъдето и да го погледнеш, да тъжно ми беше , но така си отспах и така се накопонясвах ние родителите сме също хора и е хубаво понякога да погледаме малко и себе си.

# 10 14 фев. 2005, 23:51 ч.

Мнения: 4 244

Заради ремонт се наложи да оставя щерката на мама за 3 месеца.
Тогава беше на 2 годинки. Заведох я до България и я оставих но не веднага а след престой от 2 седмици за да има време да свикне с майка ми напълно и тогава си заминах обратно. Аз ревах като магаре и се юрнах да работя из къщи само и само да не мисля. Не искам да ви казвам каква ми беше тогава телефонната сметка.
После като се върнах да я взема и не можах аз да я позная, толклова беше пораснала. А тя мен ме позна веднага и ми се хвърли на врата и се гушна в мен.
Не беше плакала и не беше усетила много липсата ми.Но сега като съм пак тук обаче усеща липсата на баща си доста болезнено
Всичко е до възрастта и до условията кое как ще се развие.
Много успех и бързо приключване на ремонта

# 11 15 фев. 2005, 16:18 ч.

София
Мнения: 7 242

няма да те забрави, спокойно Grinning

. Дъщеря ми беше на около 10 м., когато я оставихме за 10-тина дни на баба и и дядо и. Когато се върнахме ни позна. Първо му тегли един голям рев /от изненада май/, но след половин час всичко беше наред. Докато ни е нямало май не се е сещала много за нас /за разлика от мен и баща и/, но после всичко си продължи веднага по старо му - все едно не сме се делили.

# 12 15 фев. 2005, 21:52 ч.

Мнения: 1 214

Когатто Мирела беше на 10 месеца заминахме с мъжа ми на работо в Гърция за 20 дни.Надявах се да не проходи точно тогава,но уви това се случи и аз не видях първите и крачки.Ако не бях с мъжа ми , не знам как щях да издържа newsm45

Когато се прибрах тя ме посрещна ходейки-сълзите изхвръкнаха от очите ми сдържани толкова дни и нощи newsm45

А докато бяхме разделени се събуждах всяка нощ -по навик newsm47

Стискам палци бързо да приключите ремонта и да си вземете детенце по-рано.Дано вие видите първите стъпки newsm10

Майка ми каза,че първият ден е била малко тъжна,но после явно ни е прежалила?

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: