Неочаквана случка и как да се справя с нея

  • 1 013
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 480
Случката е съвсем стандартна, но на дъщеря ми и респективно на мен, е за първи път и затова търся вашия съвет.

Миналата седмица бяхме на рожден ден на едно детенце на възрастта на Теди (2 г.). В момента в къщи рождения ден е събитие номер 1 за нея - постоянно за това говори, чака го (края на т.м.) и много се вълнува. Та отиването на този рожден ден за нея беше все едно тя има рожден ден, един вид "генерална репетиция" - такава радост. В изблик на любов посегна да гушне рожденичката, а тя започна да я удря през лицето.
В никакъв случай не обвинявам детето, защото то явно се е почувствало застрашено и явно тази реакция му е дошла от вътре. Познавам и родителите и бабата и съм сигурна, че нито е виждала такова поведение в къщи, нито пък някой го е прилагал спрямо нея.
Проблема е в това, че от тогава насам Теди като я види на снимка започва да се удря сама, помни го и го споделя и разказва (пример - жената, която я гледа тази сутрин ме попита: "миналата седмица на рождения ден рожденичката да е удряла Теди?"). В нейното съзнание това е останало като "нещо" явно. Притесненията ми са като какво точно? Има ли опастност да реши, че няма смисъл да дава прегръдка за да не получава шамари?
Ясно ми е, че тепърва ще се случват такива неща. Ясно ми е, че нито е първата, нито е последната. Също така ми е ясно и не съм си и помислила, че е трайно психически увредена по този въпрос и съм сигурна, че ще го забрави.
Въпроса ми е как да спре да се удря сама сабе си като види снимка на момиченцето и трябва ли според вас да кажа на родителите, защото очакваме това същото детенце и на тединия рожден ден?

Стана дълго, съжалявам...

# 1
  • Мнения: 819
Ами като за начало не и показвай снимка на това детенце,а като дойде на вашия рожд. ден просто ги наблюдавай и бъди готова да реагираш.Ако пак се повтори, тогава евентуално може да поговориш с родителите просто да обърнат внимание на този факт-не е нужно да си разваляте отношенията. Известно време не ги събирайте децата, може би така ще забрави?

# 2
  • Мнения: 5 468
Гери и нейния приятел Димо, колко са се блъскали, удряли и хапали... сега вече са им разредени много тези изблици и са си добри приятели. Карат се за някоя играчка, но не се бият.
Има друго дете, с което тя играе, но то е по-малко от нея и често се случва да я блъсне. Тя реве, глупачката Laughing, после в къщи дълго повтаря - "Злати, бута ме!", но й обясняваме, че той е по-малък от нея и не разбира още... и вече няма да я бута. Всеки път отива при него с огромен ентусиазъм отново и отново. Той също й се радва много.
Мисля, че не е толкова фатално това тяхно спречкване, за което говориш.

# 3
  • Мнения: 639
Аз мисля ,че тя свързва детето с удара по лицето и за това като го види прави така.Не мисля ,че ще го прилага на всеки и навсякъде и сигурно осъзнава ,че това не е практика .
Може и като я види на живо и тя  да се опита да и отвърне със същото ,а може и да забрави.Споко ,всичко това е нейна нормална реакция,просто се е впечетлила от случката ,защото не го е очаквала.

Последна редакция: пт, 16 мар 2007, 17:21 от nevi

# 4
  • София
  • Мнения: 7 097
Те са страшно впечатлителни на тази възраст и е нормално да го преживява така. Не се притеснявай, ще забрави - други емоции ще завладеят съзнанието й.
Калина също има една приятелка, с която са всеки ден и която не й дава нито да я гушка, нито да я държи за ръчичка. Тя е страшно гальовна и за нея е странно и непонятно поведението на приятелката й, но аз й говоря и мисля, че вече прие факта за нещо нормално.
Тъй че можеш да й обясниш, че това не е насочено конкретно срещу нея, а че детенцето е реагирало така по някаква негова си причина. Поднеси й го по начин, по който ще те разбере.

# 5
  • Мнения: 480
Благодаря на всички ви за отговорите.  Hug

Надявам се да забрави скоро и да престане да се удря сама. Опитвам се да обясня случката и се надявам, че ще успея да й внуша, че това не бива да го прилага и тя на свой ред.

# 6
  • Мнения: 7 837
Сами има едно приятелче, което преди известно време на няколко пъти го удряше я с пръчки, я с колички. Тогава, като му кажех "Хайде, отиваме да играем с Алекс" и Самуил почваше да се удря по главата. Тогава му обяснявах, че Алекс не го прави, защото не го харесва и че не е нарочно и вече няма да го прави...
И сега се случва детето ми да изяде некой удар на площадката от други деца... По-доволна съм обаче, че въпреки това, той не посяга. Поне , не за момента... Rolling Eyes

# 7
Тя как се удря сама? Причинява ли си болка или просто имитира като начин да преразкаже случката? По-вероятно е второто и според мен няма нищо страшно. Тя просто помни, защото я е впечатлило. И това е добре - ще се научи, че другите хора също понякога реагират необуздано и че да те удрят през лицето е почти като да ти налитат с прегръдки...
Не мисля, че трябва да скриваш снимката и не виждам защо трябва тя да спира да преразказва случката - може да й е забавно. Може да станат големи приятелки. Просто при следващата им среща бъди внимателна, защото другото момиче може да не мисли така. Нямам предвид да стоиш до тях и да им подвикваш да не се удрят - те могат да се разберат и сами. Имам предвид да наблюдаваш и да се учиш как го правят...

# 8
  • Мнения: 1 111
 Аз мисля, че отдаваш прекалено много внимание на случката.Обясни и, че някои деца не искат да бъдат прегръщани.

# 9
  • Мнения: 480
Кейси, аз се надявам на същото. Браво на Самуил, че удържа фронта (в буквалния смисъл  Grinning)

lyubitel, така и смятам да постъпя. Момиченцето така или иначе ще дойде на рождения й ден. Просто ще внимавам любвеобвилността (егати думата!) на Теди да не нарушава личното пространстово на другото дете, както и обратното. Днес към едно непознато момиченце пак беше нежна и добра, не посегна да я удря и не направи никакви аналогии. Явно свързва случката само с конкретното дете, което е добре.

Ji, напротив, смятам че обръщам внимание на случката в съвсем разумни граници. Обяснила съм, че някои деца не искат да бъдат прегръщани.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 840
Брей, моето дете беше същото на тази възраст - търчеше да прегръща всички и най-често го блъскаха, удряха, хапеха, че и се стряскаха, плачеха.Ад направо.Говорих, обяснявах....напразни усилия на любовта, дет' се вика.Детето си беше мега любвеобилно и нямаше спирачки.В един момент просто спря.Сега го прави само с определени приятелки Crazy, а на тези, които правят опити спрямо него, нерядко реагира, както са му реагирали на него преди.

Та, споменът ми е, че и той май се пошляпваше и се захапваше сам по едно време.Ама му мина.

Що думи изписах, за да кажа простичко, че нищо особено не предприемах и просто си отшумяха нещата, без дори да разбера как.

Общи условия

Активация на акаунт