Миналата седмица бяхме на рожден ден на едно детенце на възрастта на Теди (2 г.). В момента в къщи рождения ден е събитие номер 1 за нея - постоянно за това говори, чака го (края на т.м.) и много се вълнува. Та отиването на този рожден ден за нея беше все едно тя има рожден ден, един вид "генерална репетиция" - такава радост. В изблик на любов посегна да гушне рожденичката, а тя започна да я удря през лицето.
В никакъв случай не обвинявам детето, защото то явно се е почувствало застрашено и явно тази реакция му е дошла от вътре. Познавам и родителите и бабата и съм сигурна, че нито е виждала такова поведение в къщи, нито пък някой го е прилагал спрямо нея.
Проблема е в това, че от тогава насам Теди като я види на снимка започва да се удря сама, помни го и го споделя и разказва (пример - жената, която я гледа тази сутрин ме попита: "миналата седмица на рождения ден рожденичката да е удряла Теди?"). В нейното съзнание това е останало като "нещо" явно. Притесненията ми са като какво точно? Има ли опастност да реши, че няма смисъл да дава прегръдка за да не получава шамари?
Ясно ми е, че тепърва ще се случват такива неща. Ясно ми е, че нито е първата, нито е последната. Също така ми е ясно и не съм си и помислила, че е трайно психически увредена по този въпрос и съм сигурна, че ще го забрави.
Въпроса ми е как да спре да се удря сама сабе си като види снимка на момиченцето и трябва ли според вас да кажа на родителите, защото очакваме това същото детенце и на тединия рожден ден?
Стана дълго, съжалявам...