каза тя. Била съм грозна и дебела 
, защо съм била правила дете с човек който нито аз съм обичала, нито той ме бил обичал, детето ми било нежелано, сама съм се нахакала и съм се била вкарала в най-ужасния сценарий който може да съществува... тя никога нямало да се докара в такова положение понеже била много умна и тя ги натирвала мъжете е не те нея...
благодарна съм на форума, защото тук сме се наслушали на гадни истории и абсолютно 100% бях подготвена за това и никак ама никак не бях изненадана - въпрос на време беше тоя да си намери адвокатка, която да му оправя бакиите..
но - историята има продължение. няколко часа по-късно - сиреч в 3 часа през нощта се звъни отново на пожар на телефона - може ли да се кача? викам ти добре ли си бе 3 часа през нощта е... после размислям на бързо и викам ок айде качвай се - навлякох едни панталони отварям и той: "Идвам за да се разгранича от станалото" - не е виждал детето от 9 месеца така че това определено беше по-голямата изненада.
но - условията си остават - да не се обаждам там защото му създавам проблеми, той като СТАНЕЛ ГОТОВ щял да ни потърси, в момента имал големи проблеми - кога ли не е имал това от 4ти месец бременна го слушам - та като станел готов щял да ни потърси но при условие че аз не звъня. Миналата седмица когато го търсих беше ме излъгал че този телефон не бил в него - бил го заложил..
в момента нямал телефон където да го търся - явно голям страх пада оная да не го натири.
Опа - нещо важно - ТЯ щяла да ми вземе издръжката ако много се дървя - разбирай ако се обаждам на бащата на детето - много била разбирала от всичко и щяла да ме навре в кучи гъз ако продължавам.....
та семейната им хармония хич я няма - хем ревнува до припадък от мене - за което знаете нямам никаква вина - от 9 месеца го търся чак преди 1 седмица - абсолютно бях го пуснала по пързалката - но явно той е дал някакви сигнали заради които тя да стига до истерия от ревност - хем очевидно Й БЪРКАМ в семейния бюджет - явно 80 кинта за тях са цифра пара....
когато го попитах кое от двете е проблема - ревността или парите - той каза И ДВЕТЕ.
ако не беше толкова трагично щеше да е много смешно ...
Ами - камък ми падна от сърцето - честно - живеех си с чувство за вина че аз съм скапала картинката. Пояснявам - човекът явно живее при нея и в момента е зависим, изгубил си е предишната работа - на нищо не прилича външно - та затъва с бясна скорост този, та хем се радвам - чак сега осъзнах, че съм се отървала леко, хем се бия по главата - КАК ГО ДОПУСНАХ.
Радвам се освен това , че разплетох малко възела. Вече знам, че не аз му преча да си вижда детето, а проблема е в неговия главен мозък. Някак бе успял да ми вмени чувство за вина, което ме изяждаше.
Исках просто да споделя. Да се похваля че, пак повтарям, благодарение на форума, който ми помогна да очаквам и неочакваното от донора - се държах мъжки и абсолютно отреагирах повече от адекватно. Е, на моменти загубвах ума и дума - някак си това че съм дебела не ми влезе в представите за междучовешки отношения - но пък ми се щеше да й видя физиономията когато я прекъснах с думите "Не искам да говоря с тебе дай си ми МЪЖААААААААА"
Та все пак - факта че се РАЗграничава - може да вземе да се позамисли. Искам само детето да си познава бащата и го натъртих безброй пъти- пришки ми излязоха на езика да повтарям колко добре се справям, че няма нужда нито от пари, нито от помощ или поемане на каквато и да било отговорност за детето - само и единствено да идва да го вижда, за да си познава бащата. Попитах го кой ще го учи да пикае прав - нашия бил МИСЛИЛ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ.
Не виждам какво повече мога да направя за детето си. Даже започвам вече и аз да се замислям дали е нужно детето ми да се познава с такъв човек....
Но определено започвам да осъзнавам, че е въпрос на време да остана и без издръжка - ако не е сега, след някоя и друга година - тия хора нямат нито скрупули , нито граници. Не че ще се дам де - но - как можах, Господи, как допуснах да родя дете на такъв... Иде ми да се изям на закуска...
, защо съм била правила дете с човек който нито аз съм обичала, нито той ме бил обичал, детето ми било нежелано, сама съм се нахакала и съм се била вкарала в най-ужасния сценарий който може да съществува... тя никога нямало да се докара в такова положение понеже била много умна и тя ги натирвала мъжете е не те нея... благодарна съм на форума, защото тук сме се наслушали на гадни истории и абсолютно 100% бях подготвена за това и никак ама никак не бях изненадана - въпрос на време беше тоя да си намери адвокатка, която да му оправя бакиите..
но - историята има продължение. няколко часа по-късно - сиреч в 3 часа през нощта се звъни отново на пожар на телефона - може ли да се кача? викам ти добре ли си бе 3 часа през нощта е... после размислям на бързо и викам ок айде качвай се - навлякох едни панталони отварям и той: "Идвам за да се разгранича от станалото" - не е виждал детето от 9 месеца така че това определено беше по-голямата изненада.
но - условията си остават - да не се обаждам там защото му създавам проблеми, той като СТАНЕЛ ГОТОВ щял да ни потърси, в момента имал големи проблеми - кога ли не е имал това от 4ти месец бременна го слушам - та като станел готов щял да ни потърси но при условие че аз не звъня. Миналата седмица когато го търсих беше ме излъгал че този телефон не бил в него - бил го заложил..
в момента нямал телефон където да го търся - явно голям страх пада оная да не го натири.Опа - нещо важно - ТЯ щяла да ми вземе издръжката ако много се дървя - разбирай ако се обаждам на бащата на детето - много била разбирала от всичко и щяла да ме навре в кучи гъз ако продължавам.....
та семейната им хармония хич я няма - хем ревнува до припадък от мене - за което знаете нямам никаква вина - от 9 месеца го търся чак преди 1 седмица - абсолютно бях го пуснала по пързалката - но явно той е дал някакви сигнали заради които тя да стига до истерия от ревност - хем очевидно Й БЪРКАМ в семейния бюджет - явно 80 кинта за тях са цифра пара....
когато го попитах кое от двете е проблема - ревността или парите - той каза И ДВЕТЕ.
ако не беше толкова трагично щеше да е много смешно ...
Ами - камък ми падна от сърцето - честно - живеех си с чувство за вина че аз съм скапала картинката. Пояснявам - човекът явно живее при нея и в момента е зависим, изгубил си е предишната работа - на нищо не прилича външно - та затъва с бясна скорост този, та хем се радвам - чак сега осъзнах, че съм се отървала леко, хем се бия по главата - КАК ГО ДОПУСНАХ.
Радвам се освен това , че разплетох малко възела. Вече знам, че не аз му преча да си вижда детето, а проблема е в неговия главен мозък. Някак бе успял да ми вмени чувство за вина, което ме изяждаше.
Исках просто да споделя. Да се похваля че, пак повтарям, благодарение на форума, който ми помогна да очаквам и неочакваното от донора - се държах мъжки и абсолютно отреагирах повече от адекватно. Е, на моменти загубвах ума и дума - някак си това че съм дебела не ми влезе в представите за междучовешки отношения - но пък ми се щеше да й видя физиономията когато я прекъснах с думите "Не искам да говоря с тебе дай си ми МЪЖААААААААА"
Та все пак - факта че се РАЗграничава - може да вземе да се позамисли. Искам само детето да си познава бащата и го натъртих безброй пъти- пришки ми излязоха на езика да повтарям колко добре се справям, че няма нужда нито от пари, нито от помощ или поемане на каквато и да било отговорност за детето - само и единствено да идва да го вижда, за да си познава бащата. Попитах го кой ще го учи да пикае прав - нашия бил МИСЛИЛ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ.
Не виждам какво повече мога да направя за детето си. Даже започвам вече и аз да се замислям дали е нужно детето ми да се познава с такъв човек....
Но определено започвам да осъзнавам, че е въпрос на време да остана и без издръжка - ако не е сега, след някоя и друга година - тия хора нямат нито скрупули , нито граници. Не че ще се дам де - но - как можах, Господи, как допуснах да родя дете на такъв... Иде ми да се изям на закуска...
представям си как му набива канчето 
