домашния любимец - член на семейството

  • 4 701
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 953
мили мами,много ми тежи,много ме боли ,много плача.
 newsm45 newsm45 в събота вечер ми убиха кученцето- кола.
от тогава не съм на себе си,толкова много боли.
за нас тя беше член на семейството, обичахме си я и си я глезехме много.
тя беше нашата дъщеря- може би за това толкова ме боли сега като я няма.
неразбирам онези които казват "няма нищо ,ще си вземете друго.дразнят ме такива. те не разбират какво означава дом.любимец за нас."

кажете ми има ли и други които са загубили любимо животно и мина ли болката след време.

# 1
  • Мнения: 4 916
За болката - не, не минава, всеки път като си спомня за предишната ми котка и ми иде да заплача.  Praynig Обаче знам, че сега тя е в котешкия рай  Praynig и че там й е добре.

# 2
  • Мнения: 2 591
аз много тъгувах по едни рибки, които "уби" съквартирантката ми - бях вложила толкова енергия и любов в тях.... но после наистина си взех други, дори сега имам една  Embarassed, но любима http://www.snimka.bg/album.php?album_id=102411&photo=2

минава, не се притиснявай! хората децата си преживяват, та за животинче.....

но честно казано ме боли сърцето като пътуваме с колата и виждаме по няколко убити кучета и котки по пътя....

ще се справиш! не се притиснявай! времето наистина лекува  Peace Heart Eyes

# 3
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 366
Преди време имах персийско коте,но то умря и много ме болеше за нея,защото винаги когато имах трудни моменти си я гушках и си играехме,изобщо все едно си имаш другарче за което да се грижиш,което не може без теб и ти без него Cry.Наистина обаче хората,които нямат домашен любимец не разбират това и си мислят че преувеличаваме.Малко след това си взех куче,за да забравя,но то не може напълно да замени спомените.

# 4
  • Мнения: 668
Моята маца умря преди малко повече от половин година. Толкова много я обичах, че няма накъде повече... Тя си ми беше, както се казва, първа и в радост, и в болка... Още не мога да я прежаля, дори и сега се разплаках...
Не мисля, че друга ще може да я замени, по-вероятно е, ако не прилича на моята си маца, направо да я намразя. Всъщност не знам, не мога да се реша да си взема ново коте. И все пак тайничко се надявам, че прераждането се отнася и за котките, та може някой ден някое малко коте да ме намери, както ме намери маца навремето Praynig

# 5
  • Мнения: 5 313
Представям си какво ти е.Дано и животните отиват на небето.

В момента котето ми е болно.Има тумор на млечната жлеза.Гледам как се променя всеки ден и не знам как да помогна.Много е тежко.

# 6
  • Мнения: 5 313

Моста на дъгата
 

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...

 
 

Последна редакция: вт, 20 мар 2007, 01:03 от Бри

# 7
  • Мнения: 364
 Weary Напълно разбирам какво ти е!
Ние загубихме най-прекрасното кученце на света - нашата Джеси. Смаза я камион.  smile3518 И двамата не бяхме на себе си дълго време. Мъката и болката беше безкрайна, сякаш човек беше починал. Да, тя беше член на семейството, най-милото и сладко същество, най-умното и обичливо животинче. Сърцето ми се къса още като си спомня. Много, много ни липсва!  newsm45

# 8
  • Мнения: 364
Бри, това беше  smile3518
нямам думи  newsm45 newsm45 newsm45

Последна редакция: вт, 20 мар 2007, 01:07 от love_sunrise

# 9
  • Мнения: 5 313
Бри, това беше  smile3518
нямям думи  newsm45 newsm45 newsm45
Тъжно. Cry Cry Cry

# 10
  • Мнения: 953
Бри това е толкова тъжно и същевременно хубаво.
радвам се че има място където нашите любимци да са добре и че един ден ще се срещнем отново.толкова се моля и там да е щастлива,както беше с нас. Praynig
немога да спра да плача. newsm45 newsm45
толкова боли.

# 11
  • София и Морето от време на време
  • Мнения: 562
Деси, както се казва в една реклама: "Ооо, знам, знам". Преживявала съм го няколко пъти, даже последния бях 9-ти месец бременна с големия ми син. Наистина животинчето се превръща в член на семейството и много боли като си отиде. Ежеминутно усещаш липсата му - няма го да те посрещне, да ти се погали в краката или любопитно да дойде да провери какви точно ги вършиш в момента или , или , или ... След време болката ще позатихне и тогава, ако вземеш друго животинче ще видиш как болката от загубата на едното се превръща в обич към новото - не казвам, че заместваш едното с другото, макар грубо наистина да е така - как ще го гушкаш и милваш и заради старото, как ще му споделяш миговете преживени с приятелчето ти и как постепенно "ще забравиш" и няма да боли толкова много и как, като си спомняш за загубеното вече няма да плачеш, а с умиление ще преживяваш отново и отново в спомените си и весели и забавни случки и белите, които е правило и постепенно и новото ще "ви влезе под кожата" и ще стане член на семейството ..... И така всеки път, при всяка загуба ...
Дано поне малко ти помогнах  Praynig

# 12
  • Мнения: 668
Бри, извинявай за въпроса, но откъде е това за Моста на дъгата? Много ми прилича по изказ на Силвия Браун.

# 13
  • Мнения: 1 906
Наистина обаче хората,които нямат домашен любимец не разбират това и си мислят че преувеличаваме.
Peace

Аз няколко пъти съм преживявала загубата на домашен любимец. Съвсем скоро отровиха мое кученце  Cry Съвсем УМИШЛЕНО. Беше ми много мъчно и често се сещам за него. Беше толкова гальовно и миличко и страшно много обичах да го гушкам.
Имам и друго куче, което обожавам. То ми е голямата слабост. Обичам го с цялата си душа.
Преди три години умря (от старост) куче, за което си мислех, че е незаменимо. Мислех, че ако нещо му се случи ще се поболея. Да, в началото след като умря ми беше тежко, но ето ме сега имам такова, което обичам както никое друго досега. Като гледам снимката на предишното ми е тъжно, но се надявам  Praynig то да е на по-хубаво място.
С времето болката намалява.
 Hug Ще се справиш!

# 14
  • Мнения: 953
оф. благодаря ви момичета.до сега съм имала котета ,хамстери ,но такова мило същество като това кученце не съм имала.дано да е на хубаво място. Praynig
повече ме боли от начина по който си отиде.незнам как се е измъкнала от колата  без да я видим,но това ме тормози и ме кара да се обвинявам.
определон не заслужаваше такъв край.от това ми тежи повече.
благодаря на всички за милите думи.

Общи условия

Активация на акаунт