На 31 г. съм и живея с малката си, която е на 6 години вече - най-голямата радост и най-смисленото нещо в живота ми. А той определено е наи-завъртяната сапунка дето и по кабеларките не можете да гледате (както и на повечето от нас де).
На 20 се омъжих за един човек, който се оказа празен човек, от ходене по кръчмите и играене на комар нямаше време да прави нищо друго, но аз като дете на разведени родители си мечтаех за свой дом и семейство, та бързах и сгреших. Не след дълго разбрах че той кръшка не с кой да е, а с най-б;изките ми "приятелки". Разведох се. След това срещнах Голямата си любов в лицето на 9 години по-голям от мен мъж, уви женен. Излизахме уж само на кафе, а той не спираше да се оплаква от семейния си живот, как е ад у тях, жена му не можела да забременее, той страдал от вечните и скандали и сцени на ревност....с една дума жив да го ожалиш Crying or Very sad...
Оттук нантатък грешката си е моя, че позволих на този човек да ми влезе под кожата до такава степен, че нищо друго не съществуваше за мен, бях готова на всичко за него, обичах го, исках да го направя щастлив, та той изглеждаше най- нещастния човек на земята. Все повтаряше как всеки момент ще се разведе, как жена му го тормози,.. Е, забременях, той беше на седмото небе и всичко изглеждаше като приказка, освен това, че нещата изобщо не се промениха, той си остана там където е, грижи се за нас и продължаваше да пее същата песен, как ще се разведе след еди колко си време (сроковете се актуализираха периодично). Оказваше ни пълна финансова подкрепа, за това няма спор, но дотам. Не разбирам и досега защо просто не ми каза в очите че няма да е с нас като семейство, незнам. Както и да е, когато малката беше на 3 години, той съвсем тържествено обяви, че до 2-3 месеца идва при нас. Хубаво. Минаха много пъти по 2 месеца и нищо не се случи. Година и половина след това аз съвсем случайно научавам, че той има близнаци на годинка... От жена си!! Инвитро. Той никога нямаше да ми каже. Защо????? По нищо не си личеше, че са му се родили деца, той си продължаваше по стария начин, дори прекарваше повече време при нас!!! Често се питам, какво е очаквал да се случи. Когато, не на себе си, говорих с него, той ми каза, че искал все пак да се изнесе от тях, (въпреки новите деца) и да ми каже, когато вече сме заедно!!
Незнам, аз ли не съм добре и съм се вкарала в егати филма или ....незнам
Били се разбрали с жена си да направят този последен опит за деца и ако не стане, тя щяла да го пусне да си ходи. Да вметна - тя знаеше за мен и детето ни. Той бил сигурен, че няма нищо да се получи и затова се съгласил... Представяте ли си??? Аз не мога. Та правят ли се за бога такива експерименти???
Е хаиде, достатъчно дълго писах, незнам точно защо пуснах тази тема, може би просто ми се иска да го видя написано и така дори сама за себе си да си направя някои заключения.....а пък ще съм ви безкрайно благодарна ако и вие ми помогнете за това...