Как и кога решихте да имате второ бебе?
Каква е разликата между децата Ви?
Трудно ли се гледат 2 деца?
А повече?
Каква е разликата между децата Ви?
Трудно ли се гледат 2 деца?
А повече?
- Публикувана: 22 март 2007, 14:29 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 14:50 ч.
до мамите с 2 деца
Винаги съм искала поне 2 деца. Един месец след раждането исках вече второ (въпреки тежкото раждане). Разлика им е 2 г. и 3 м. и ми е трудничко. Гледаме си ги сами, бабите още работят и се включват по-рядко. Иначе са голяма радост. Някак ти е пълна къщата с две деца. Усещането е прекрасно. Минават ми мисли и за трето, но май ще си останат само мисли засега.
Разликата им е 2г 5м.Още от начало бяхме решили да имаме 2 деца,искахме разликата да е около 3 години. 
Няма да те залъгвам,че не е толкова трудно,защото си е трудничко,особенно в началото.Сега вече мога да кажа,че ми е много по-лесно.Децата ми се заиграват,имат общи игри и почти не се сещат за мама и тати,когато са заедно.
Няма да те залъгвам,че не е толкова трудно,защото си е трудничко,особенно в началото.Сега вече мога да кажа,че ми е много по-лесно.Децата ми се заиграват,имат общи игри и почти не се сещат за мама и тати,когато са заедно.
Винаги сме искали с мъжа ми да имаме поне две деца. Трудно е в днешно време и то много.
Ние се решихме късно, разликата им е 7 години без 2 месеца. Но ми дойде добре, че съчетах първи клас на голямата с майчинството за малката. След години ще мога да разчитам на голямата за помощ за малката (градина, училище..)
Ние се решихме късно, разликата им е 7 години без 2 месеца. Но ми дойде добре, че съчетах първи клас на голямата с майчинството за малката. След години ще мога да разчитам на голямата за помощ за малката (градина, училище..)
И аз винаги съм искала две деца - момче и момиче.Резултатът е по план 
.Разликата им е 6 години и половина.Щеше да е по-малка, ако бях забременяла в началото на бебеправенето на второто.Не мога да ти кажа, че е най-лесното нещо гледането на две деца, но е най-прекрасното изживяване, осмислянето на живота ми.
.Разликата им е 6 години и половина.Щеше да е по-малка, ако бях забременяла в началото на бебеправенето на второто.Не мога да ти кажа, че е най-лесното нещо гледането на две деца, но е най-прекрасното изживяване, осмислянето на живота ми. 
Аз също много исках да имам поне 2 деца, разликата им е 1г. и 8м., за трудно трудничко ни е и двете са все още бебета, но още от сега виждам как постепенно започват да се занимават едно с друго. Бебка обожава да следи какво прави кака й, докато каката умира да помага за бебето. Решението за второто го взехме с голямо обсъждане, когато катата беше на около 10месеца, а аз много упорствах да имат малка разлика за да имат и общи интереси. Живот и здраве след някоя и друга година можем и да помислим за още едно детенце. 
С мъжа ми преди да се оженим бяхме говорили ,че ще имаме най-малко две деца.Каката беше на година и три месеца, когато пазейки се с хапчета забременях за втори път.И двамата с таткото решихме, че просто е трябвало да стане и след консултация с няколко лекаря решихме, че пак ще станем родители.Разликата на децата е точно две години. Гледаме ги сами -без баби, лели, детегледачки и т.н. и т.н. Няма да те лъжа- трудно е. Особено когато се разболее някой от тях. Но и радостите са повече, когато имаш повече деца.
Въпреки трудностите обаче и аз и мъжа ми искаме още деца .
Въпреки трудностите обаче и аз и мъжа ми искаме още деца .
Да гледат се двойно по-трудно. Особено без баби.Вечер, когато ги приспя седя и гледам в една
точка и съм тотално изтощена. И с парите е супер зор.
Но и двойна радост.
Изобщо не ми се помисляше за 2-ро докото дъщеря ни не стана на 6 години.
Наслаждавах се на всичко, което не можеш да си позволиш като детето е малко-четене на спокойствие, по-дълги отсъствия от къщи,приятели,които не е задължително да са също с деца и разговори на несвързани с децата теми...
Сега едното е на 7 години, другото на 10 месеца и е трудно, но оценявам всеки момент прекаран с тях, давам си сметка, че е голямо щастие да имаш деца и те да са още малки, и това щастие е ограничено във времето.
Даже ми минават еретични мисли за трето, но навреме се опомням
точка и съм тотално изтощена. И с парите е супер зор.
Но и двойна радост.
Изобщо не ми се помисляше за 2-ро докото дъщеря ни не стана на 6 години.
Наслаждавах се на всичко, което не можеш да си позволиш като детето е малко-четене на спокойствие, по-дълги отсъствия от къщи,приятели,които не е задължително да са също с деца и разговори на несвързани с децата теми...
Сега едното е на 7 години, другото на 10 месеца и е трудно, но оценявам всеки момент прекаран с тях, давам си сметка, че е голямо щастие да имаш деца и те да са още малки, и това щастие е ограничено във времето.
Даже ми минават еретични мисли за трето, но навреме се опомням
първото ми дете беше много капризно бебе ако мога така да се изразя 
все плачеше все беше крив и все на ръце бяхме така до 2 год. аз бях се стопила нямаше и кой да ми помага .винаги обаче съм искала две деца по възможност момченце и момиченце е господ ме дари пак с мъжка рожба ,но съм безмерно щастлива и въобще не е трудно с две деца баткото помага /по негово желание/,играят си заедно и в къще е много весело , а имаме си и голям батко на 21г. тъй че пълен купон .разликата им е 7 г.бих имала и трето ако финансово някой ден мога да си го позволя
все плачеше все беше крив и все на ръце бяхме така до 2 год. аз бях се стопила нямаше и кой да ми помага .винаги обаче съм искала две деца по възможност момченце и момиченце е господ ме дари пак с мъжка рожба ,но съм безмерно щастлива и въобще не е трудно с две деца баткото помага /по негово желание/,играят си заедно и в къще е много весело , а имаме си и голям батко на 21г. тъй че пълен купон .разликата им е 7 г.бих имала и трето ако финансово някой ден мога да си го позволя
Аз имам три деца с приблизително две години и някой друг месец мужду тях!Планирани и желани. 
Винаги съм искала да имам три деца и се радвам,че живота ме събра с точния Човек!Не ни е много лесно(особено на таткото),но това е в материален план!Иначе си ги гледаме изцяло сами,много рядко търсим бабата за помощ и то само за часове!
Не мога да кажа ,че всичко е само веселие и смях - естествено има и много нерви,особено когато се сблъскаш с три коренно различни характера,но хубавите моменти са в пъти повече!
Мога да кажа,че с всяко следващо ми е било все по - лесно,даже по - малко се вживяваш за дреболии...
Хубаво е ....Пожелавам на повече родители това щастие!
Винаги съм искала да имам три деца и се радвам,че живота ме събра с точния Човек!Не ни е много лесно(особено на таткото),но това е в материален план!Иначе си ги гледаме изцяло сами,много рядко търсим бабата за помощ и то само за часове!Не мога да кажа ,че всичко е само веселие и смях - естествено има и много нерви,особено когато се сблъскаш с три коренно различни характера,но хубавите моменти са в пъти повече!
Мога да кажа,че с всяко следващо ми е било все по - лесно,даже по - малко се вживяваш за дреболии...
Хубаво е ....Пожелавам на повече родители това щастие!
