Адаптацията на детето в детската градина

  • 7 595
  • 29
  •   1
Отговори

Анкета

Колко време плакаха  и не се хранеха децата ви след като тръгнаха на детска градина

Опции:

* Гласуването приключено: пн, 02 юли 2007, 18:33

  • Мнения: 1 428
Въпросите ми са породени онт факта ,че дъщеря ми посещава детска градина вече 2 седмици, а все още сутрин плаче,не иска да си играе с децата,не се храни,не спи на обед.Започнах да се притеснявам -имам ли основание или това е нормално за всички деца да изживяват по този начин първите дни  на новото място.
Ясно ми е ,че има определен период на адаптация,но при нея май е доста дълъг.Притеснявам се най-вече от това ,че страни от децата и не иска да си играе с тях.На какво се дължи това според вас и какви мерки да предприема ,защото виждам ,че детето ми не посещава с желание детската градина.
А иначе по принцип детето ми е много умно и контактно и затова ме притеснява,че страни от децата-преди никога не е бягала от тях.Дори нарочно я записах в една групичка с комшииско дете ,с което е свикнала и ежедневно са били заедно ,но и с нея не иска да си играе там.

# 1
  • Мнения: 2 332
Когато Йоана тръгна на градина и трябваха около 2 седмици, за да се адаптира. Но мисля, че в началото нямаше проблеми с яденето - просто не искаше да ходи и през целия път до градината се пазареше Simple Smile. Гадното беше, че таман свикна, и се разболя, изкара 10 дена в къщи, и след това - хайде наново адаптация Sad. И, общо взето, 1-та година беше следния режима - ходи 3-4 дена, след което 1-2 седмици - в къщи...
А ти пита ли я - може някоя от г-жите да не и харесва, знам ли  newsm78.

Пожелавам ти детенце да не боледува и по-бързо да мине адаптационния период!

# 2
  • Мнения: 2 978
Има доста теми пускани тук..

Има деца и деца Peace

Някои никога не свикват..други свикват бързо, трети по- бавно.

Само ще ти кажа, което съм писала много пъти (по съвет на една мама от форума) говори и...Много...разказвай и, че там ще научи много неща, ще се запознае с много дечица......и всичко каквото се сетиш.
Говори спокойно дори и да си мислиш, че не те разбира или продължава да си мрънка- реве.

  bouquet

# 3
Моята свикна с яслата за 1 седмица.Сега само за там говори, сутрин ме юрка да я обличам и да ходим.И клюкари какво са им казвали лелките.Днес сложи баща си да спи и каза , че ще го ошамари, ако не ще Joy.
Споко, ще свикне.Те и съседските така плачеха доста, около 2 месеца , но вече са О.К.Сигурно е много привързана към вас, но ще свикне, като опознае децата.Бе аз от 2 седмици съм на работа и ми е кофти, а то е детенце, все пак.

# 4
  • Мнения: 1 022

На моята приятелка детето все още всяка сутрин плаче, като се разделят, а после започва да си играе. Да отбележа от 2005 сме ги пуснали на градина, но не са ходили постоянно, а с отсъствия (с месеци).

# 5
  • Мнения: 1 640
Посъветвай се с дет.психолог-той може да извади проблема на повърхността и така да си дадеш с-ка дали твоето дете е за там/ДГ/.Всеки човек си е индивидуалност и аз съм против уровниловката в дет.заведения.Не всяко дете свиква с големия колектив,с наложения ред и изисквания за дисциплина,с отговорностите си в този колектив,с изискванията към него,с храната и режима.Причини вероятни-колкото искаш.Ако след още 1 седм.детето ти все още е негативно настроено-не го мъчи само защото др.деца ходят на градина,търси др.варианти за гледането му.

# 6
  • Мнения: 1 428



Благодаря ви момичета за съветите.  bouquet
Ясно ми е ,че всяко начало е трудно.Аз самата съм детски психолог и усещам накъде вървят нещата и това ме плаши.Детето ми има стрес от всичко -и от обстановката и от по-строгата госпожа и от викащите и пищящите наоколо деца.Тя не иска да се храни там,да спи,да общува и играе с децата .Ясно меи е,че това е нов кризисен етап в нейния живот,защото е израсла в много спокойна обстановка,а в детската е точно обратното. Винаги е била до мен и е разчитала изцяло на присъствието ми,а сега ме няма там.Много нови неща и се струпват изведнъж и е трудно да свикне с тях ,а също така и да преодолее чувството на самота и изоставеност,което я обзема.
Всяка сутрин като я оставям ми се къса сърцето като ми каже- мамо не ме оставяй ,тук не е хубаво,вземи ме с теб на работата аз ще слушам и няма да ти преча.После ме целува много,прегръща ме и реве .И като видях онзи ден учителката им как буквално я влачеше по коридора ,а тя пищеше ,направо се замислих дали е там нейното място.
Иска ми се детето ми да ходи на детска градина ,защото ще е в контакт и ще общува с връстниците си,ще се научи да бъде дисциплинирана и самостоятелна.Освен това ,понеже съм психолог в училище ,имам много наблюдения върху деца,които са посещавали градина и такива,които не са и ще ви кажа ,че разликата е огромна между децата.Едните са самостоятелни и уравновесени,научени са на дисциплина и са много по-контактни от тези ,които не са ходили на детска градина.Това е още един мотив да не я спирам ,макар че на моменти направо не издържам като я гледам как страда.Тя дори се буди вечер от сън с писъци,явно сънува и повтаря непрекъснато ,че не иска на детска.Провела съм много разговори и с нея и с възпитателите ,но уви детето няма желание да ходи там и това е.
Дано да свикне,защото това е едно адско мъчение и за нея и за цялото ни семейство.
Приемам всякакви и деи и варианти за по-бърза адаптация от вас мили мами,защото знам ,че всички са минали по този труден път.Моля се да имаме успех занапред.

Последна редакция: сб, 24 мар 2007, 22:24 от Helen-mama

# 7
  • София
  • Мнения: 2 079
Helen-mama,
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето. ooooh! Главното е ти да не отстъпваш, а че детето ти ще свикне - не се съмнявай.  Peace   
При едни деца адаптацията е кратка, при други дълга, при трети - изобщо я няма. Има дете и дете. Дано твоето свикне по-бързо.  bouquet
А що се отнася до съвет с психолог - не мисля, че детето ти се нуждае от такова нещо.
Просто бъди търпелива и настоятелна.
Детето е заело позиция да страни от всички, да не яде,да не спи, да не играе с другите, за да постигне своето - да не ходи на градинка, да си стои в къщи, само с теб и да си общувате само двете. Както е било досега. Whistling Crossing Arms
Трудна е адаптацията, особено ако има и повече деца в групата, които са сформирали вече своя колектив от играчи и лидери ...  Tired
Е, трудно е, наистина! newsm78 Thinking
Търпение, положителни изказвания за градинката и т.н. от сорта.
А ....  newsm78  Няма да е лошо и да поговориш с учителките, да се заемат с приобщаването и приласкаването на детето ти към детската градина, а не да го влачат по коридора, барабар с виковете и плача му. Naughty Sick

# 8
  • Мнения: 1 428
Радостинче,много си права.Детето ми наистина стачкува и затова не иска да се храни и да спи в детската.  А относно играта-истината е ,че всички деца са си сформирали свои групички ,в който не приемат нови лица и затова никой не обръща внимание на моето дете и тя страда от това.Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.Дори ме посъветва още първия ден да не си давам детето, а да си го гледам аз,защото били много децата.Честно казано малко се притесних от тези нейни думи,защото не би трябвало да говори по този начин, а и факта,че Теодора реве много само ,когато е тя на смяна утрин ме навежда на дзруги мисли.А пък и подочух,че пошляпквала доста често дечицата.Знам ли -може Теди и заради нея да не иска да ходи.Оххххххххххх,сложно е много. Whistling  ooooh! Tired

# 9
  • Мнения: 8 505
Първа опция.На дъщеря ми и трябваше някой друг час,за да свикне с яслата.

# 10
  • София
  • Мнения: 213
Helen-mama,
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето.

Моите, плакаха малко , / аз плаках повече /, но после заеха едно примиренческо поведение, щом трябва ще ходим, но там е много лошо и ни бият, но аз мислех че ме манипулират. Говорих с госпожите и лелята, но те ме увериха ,че : как може изобщо да ми мине през ума такова нещо . Стисках зъби две години, докато в трета група ги преместих в друга детска и се " родих". Там попаднах на госпожи и лелка които си работеха работата с желание. Децата се промениха и ходеха с желание, което дотогава ми се виждаше невъзможно. Мили мами, не е еднакво във всички детски градини, напротив различно е , но зависи главно от персонала, които е в пряк досег с децата.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 385
Дария се адаптира много трудно-плака с месеци, вече не помня колко точно бяха, но от септември до Нова Година със сигурност. Сутрин отваряше очи, питаше-Днес ще ходя ли на градина? Отговор: Да и започваше да плаче. А тя е много контактно дете и никога не беше имала проблеми да общува с когото и да било. Просто в ДГ не искаше. Не ядеше, не спеше-много кошмарен период. Нямах възможност да си я гледам и не знаех какво да правя, а всички ми повтаряха, че това си е инат, ще премине, че всички деца свикват. Така и стана-постепенно се отпусна и започна да намира и хубави неща в ДГ. Дано при вас по-бързо, да се получат нещата. Успех! Peace

# 12
  • под тепетата
  • Мнения: 9 175
водихте ли детето преди постъпването му в ДГ, за да се запознае с г-жите, да разгледа стаята, да остава с вас по малко да играе с децата? Въобще да опознае мястото и да свикне с мисълта, че ще прекарва деня си с децата, а не с вас. Виждам, че е на по-малко от 3г.,ако е в първа група, то значи е с по-големи от нея деца, да не би това да я притеснява?

# 13
  • Варна
  • Мнения: 5 499
И Детелина плака много. Първата седмица ходеше с желание, после се разболя остана си в къщи и почна да плаче всяка сутрин. Поне няколко месеца всяка сутрин докато влезе в стаята при децата плачеше. После госпожите казваха, че си е играла с децата, яла е. В началото не искаше да спи, затова се бяхме разбрали като стане време за спане само да си лежи със затворени очи, за да не пречи на децата. После се научи.
Свързвам големият рев с честото боледуване, защото ходеше по няколко дни, а после със  седмиците си стоеше болна в къщи и като тръгнеше пак все едно наново изживяваше всичко

А тая вашата госпожа май наистина нещо не се справя, щом казваш, че детето плаче повече, когато тя е сутрин. По едно време и през това минахме - не искаше да ходи когато едната от госпожите е сутрин.
Всичко според мен е въпрос на нанвик, когато проумее, че колкото и да се тръшка в крайна сметка няма да може да промени нещата ще се примири и ще започне да ходи, ако не с желание то поне по-спокойно.
И сега вече е втора група сутрин се събужда с думите няма да отида, но все пак отива и толкова. По едно време почна и да пита защо я вземаме толкова рано, не могла да се наиграе. Mr. Green

# 14
  • Мнения: 656
Първа опция.На дъщеря ми и трябваше някой друг час, за да свикне
Peace

Общи условия

Активация на акаунт