Може и да не съм права, но имам чувството че в яслите не и е хубаво и все повече се обвинявам и се чудя дали не постъпвам зле като я пускам там. Но от друга страна няма кой да я гледа вкъщи и май нямам друг избор.
Лелите казват че после се успокоявала и не ревяла през деня ама на мен си ми е гадно по цял ден.
И си мисля че там през целия ден трупа отрицателната си енергия и като се прибере у нас става ужас - просто обикаля като избит електрон и се чуди за какво да се разплаче и затръшка. Не мога вече да преценя боли ли я нещо, изказва си недоволството ли незнам, но все повече започвам да се плаша че не мога да се справям с нея. А и с таткото имаме разногласия - той все казва че аз съм и угаждала много и и позволявам много неща и тя ми се качва на главата, но когато започне да се мята като риба на сухо и да реве с часове и той се замисля какво да я прави. Просто незнам....... искаше ми се да си излея мъката пред някой. Дано не съм ви досадна.
Та дали има някой друг като нас....?