Понятието "дом"

Влагам в понятието Дом цялото усещане за уют и топлина което мога да си представя. За това в нашата приказка Дома за медико-социални грижи е - "една голяма къща". Дълго мислих по въпроса дали имам правото да подменя по този начин ценностите на Димчо Дебелянов /"Да се завърнеш в бащината къща...", но "да се прибираме у дома" за мен е много по естествен изказ от "да се прибираме в къщи".
Имам си и звукова теория за меките и твърдите съгласни, но ще стане много дълго.

Да. Давам си сметка, че не мога да очаквам особени реакции относно темата, най-вече, защото този проблем касае основно дечица, при които вече понятията са залегнали в съзнанието и речника. Това се случва след една определена възраст.

При Ирина ДОМ, допреди няколко месеца имаше само едно значение. Дори не е като да започнеш от нулата. Започваш от нещо объркано и донякъде опорочено. Знам, че съм остра, но е болезнено да виждаш как се стряска всеки път, когато се спомене тази дума. Или пък как тутакси превключва на спомени "оттам".

Ние вече сме тръгнали по този път. Но се замислих за другите дечица.
Защо никой не е помислил досега за това. Или понятието е създадено, именно като заместител на липсващото домашно огнище? За мен е една доста погрешна и фалшива илюзия.
"Онова място" не е дом. Може да звучи зловещо, но сега като се замисля, далеч по-добре е да се замести с думи като "институция", "приют" или нещо друго.

Очевидно ние не можем да промени наименованието му, така че решението което аз съм взела за себе си е да запазя думичката дом за нашето домашно огнище.
За съжаление при теб това понятие е свързано с доста негативи. Знам ли, може би просто ще трябва да се примириш с неизползването на тази дума, за да не травмираш детето а да ползваш само производни - домашен уют, домашна обстановка. Нещо такова. И то при положение че Иринка не прави асоциации с това. Така евентуално би могло да се пречупи острото усещане от думата "дом" по начина по който тя я възприема.
Не съм професионалист, просто разсъждавам и търся отговори на глас.

Ние не. Но обикновено все от някъде се тръгва. Исках само да се уверя, дали и при другите по-големи деца има подобен ефект.
Ще почакам да се включат повече мами.
После ще видим, дали съвсем нищо не можем да направим.

Има ли начин да се изпрати това предложение до "умните глави" в парламента. Аз също мисля, че ОНОВА място официално не бива да се нарича дом.

Може и да може - трябва да се проучи

А мислили ли сте, че част от децата остават там докато пораснат, чувстват се и без това отритнати и не би било добре да бъде приют, според мен, защото той може и да не е като нашите, но за тях си е техния дом. Не знам, това според мен трябва да го решат тези деца.

И това е вярно, обаче... каква представа за ДОМ си изграждат тези деца? Това ли ще е дома, който ще осугурят те за собствените си деца? Това е всичко друго, но не и дом. Жалко за децата, които няма да познаят топлината на родния дом, но те така или иначе един ден ще създават свой ДОМ. Едва ли представата, която ще имат за дома ще им помогне.

sna има право - освен нашите деца там има и много други, които нямат друг дом. И може и да са лишени от шанса да получат такъв.
Всъщност нека го наричат както намерят за добре - за мен си е Институцията, а пък за пред децата май ще се спра на варианта да редувам дом и къща, като ги науча какво всъщност е бащината къща и домашния уют.

Познавам дете сирак, израстнало по домовете. Сега е грижовен баща и съпруг. Може би домът, в който са израснали им помага винаги да знаят какъв не трябва да е създадения от тях дом - да не развалят атмосферата на топлина и домашен уют, защото за тях това е на първо място. И така трябва да е и за нас, но аз често се улавям, че покрай многото работа не винаги успявам да го създам. иИ най-много ме е яд, когато това стане на някой светъл български празник, когато естествено съм.................. на работа

     Какво да кажа....Взехме дъщеря ни на три и половина.Не говореше.Само няколко бебешки срички,които се употребяваха в различни ситуации с различен смисъл - да живее нашето въображение,но и то издъхваше на моменти.
     Не плачеше,дори когато падне и се удари лошо/ а падаше много/.Само мълчеше, отронваше две три безмълвни сълзички с големи уплашени очи и - нищо.Всичко навътре в нея.
     Вече говори,но все още неясно.Не споделя.Нямам ориентир какви емоции пораждат  думата дом, в къщи и т.н. Знам само,че не иска да се връща там,където живееше с другите деца/ поколебах се да го нарека "дом" , когато разговаряхме,по-точно аз водех монолог/.
     Мъчителни са спомените ми от началото. Сериозни усилия, които не престават и минута, но сега започна да се смее и да плаче почти адекватно на ситуациите.
      Относно думата "дом"- струва ми се, че няма значение как се казва институцията,която за много деца наистина е единствения дом, който познават в първите 16 години. Усилията ни е добре да бъдат насочени към усъвършенстване на системата за осиновяване, и т.к.със сигурност ще има деца,които не ще бъдат осиновени, на условията в които живеят тези деца, на добър подбор на персонал и т.н....
        Май навлязох в страната "Утопия"...но е добре да си помечтаем малко
        Приют е хубава дума.Но ако  има  начин да въздействаме за промяна на заглавието,защо да няма вариант за  промяна на системата? Е, май малко революционер си падам,а? Защо пък не!
       
       
     
     

karimona, нещо беше позачезнала, но за теб ме подсети Теа и се чудехме защо ли не пишеш вече. А ето те и много се радвам, че се появи. Имаме доста сходни "проблеми" с децата си, но Ирина, слава Богу, периода със затварянето го мина сравнително бързо.
И аз самата се чудя понякога дали това слънце се е крило винаги в Ирина или без да иска започва да прилича на мен. С малко свян признавам, че ми се ще поне отчасти заслугата да е моя. Във всеки случай промяната е колосална и продължава, но ти самата знаеш не по-зле от мен.

Наистина, в началото е стряскащо да видиш едно все пак по-голямо детенце да говори като бебе, ако изобщо говори...и все пак, дори и бавно, се наваксва. Аз й говоря много. От първия ден у дома не спирам да ломотя. Тя не можеше да се съсредоточи дори да изслуша и три реда от приказката, вечер преди заспиване. Аз, обаче, упорито си четях. Все още не може да пререзкаже "Грозното патенце" и с две думи, независимо, че съм я чела сигурно 100 пъти, но пък всеки път започва да слуша повече и вече въпросите й са свързани с историята, а не примерно - какво е лампа и откъде съм я купила.

Да не се отплесвам от темата. Ще ми се да поговорим в друга тема за някои характерни прояви при по-големите деца.

Не че най-важното в случая е наименованието на Институцията, но понякога проблемите тръгват, именно от дребните неща. Нашето поколение свързва думата "приют" с негативен смисъл. Защо? Приютявам е топла, хубава дума. Защото асоциацията, която поражда е негативна. Навремето така се наричаха "домовете" и въпреки, че повечето от нас са израснали в семейства, помним още на емоционално ниво заряда на тази дума...
Не можем да разберем какво със сигурност предизвиква думата Дом в съзнанието не едно порасло вече, изоставено дете. Може би и те не са сигурни. Знам, че Ирина все още се обърква, а доскоро и плашеше. Затова аз почти изтрих от речника си тази дума...Ние имаме къща, отиваме си "в къщи". И все пак, тя я чува постоянно около себе си. Не мога да накарам целия свят да замълчи!

Има много деца, които няма да намерят свой дом, поне не, докато не пораснат и не създадат евентуално свой такъв. Така е. Ако изобщо успеят. Защото, всъщност повечето от тях остават директно на улицата...Но дали ще пазят хубав спомен от единствения им познат дом, който ги изритва все още беззащитни и неподготвени за живота, без да имат никакъв старт, никаква подкрепа? Надали...За тях "домът" е бил синоним просто на покрив над главата и една макар и нищожна сигурност. Вярно е, тези деца по всяка вероятност не се интересуват как ще се казва тази Институция. По-скоро имат огромната нужда от подкрепа след като "домът" им затвори вратите си за тях, след навършване на пълнолетие.

А относно усилията...освен различните отганизации, фондации, асоциации и т.н. занимаващи се с проблемите на децата растящи без родителска грижа, всеки един от нас, дори и с наглед мъничкото, което може да направи, всъщност помага да се изгради по-голямото. В една такава голяма каша е трудно да се прецени откъде е най-правилно да се започне. Може би оттам, откъдето на всекиму е по силите.

Това, че от естеството на професията ти следва това, че на празници си на работа, хич да не те смущава. Не е пречка да си изградите традиции  - ваши си, с вашия колорит и опит.

Обич и желание да имате - другото е формалност.

Имахме едни съседи, които като бях дете на 2 януари заварих около 2-3 след обяд на тържествена маса и майката много нормално обясни, че те сега си правели Новата година, че бащата бил локомотивен машинист и взимал празничните смени, а тя - мед. сестра и като той щял да отсъства и тя взимала дежурство, та заедно на 2 да си направят тържество с децата.

Те вече имат внуци, но са много задружни и топли хора.

         Права си, Дарзамен,както винаги.Разбрах какъв е въпроса ти,но за съжаление както казах в първата половина на поста си,не мога да бъда полезна.поне за сега.На ниво интуиция обаче усещам,че както и да нарека институцията - дом,детски дом или къща,тя великолепно разбира за къде става въпрос и застава нащрек.За това детската градина я нарекох "училище за малки каки"/все пак сме каки на бебетата/.Следващото училище е респ.за големи каки.
        Аз позачезнах,защото имам проблеми с компа, а човека по поддръжката го нямаше и т.н.
        Характера ми е такъв,че все ми се иска да решавам  генерално проблемите,с които се сблъсквам и тръгвам да правя революция в чаша вода...или беше буря. Е,след това си ги решавам според силите и възможностите.