Като чета написаното от вас се убеждавам, че надежда има. Ние посещаваме болницата на д-р Чавдаров от 4 месеца. Отидохме, когато Теди беше навършил годинка, а според коригираната си възраст беше на 11 месеца. При нас проблемът се появи, когато около 7-9 месец той не пожела да седне стабилно. Това е нещо, което и до днес не е усвоил напълно. Когато оправданията, че има деца, които въобще не сядат, а направя се изправят, започнаха да се пропукват, започнахме да търсим специалист. Първо ни изпратиха при една невроложка, която ни препрати към рехабилитатор Мими Петрова, която работи в кухнята си и вземаше по 10 лева за половинчасова гимнастика. Упражненията, които правеше бяха натискане на коленете в седнало положение, механично изправяне и подобни. Аз не бях доволна и потърсих още информация, така попаднахме в клиниката Св. София. Първоначално ни поставиха трета степен ЦКС, тогава се оказа, че Теди има все още голяма част и от бебешките рефлекси, които уж трябваше да са изчезнали. Започнахме с терапия Войта и магнитно поле. Това беше средата на октомври. Сега вече ни изправят и ни прилагат и терапия на Бобат, пазим равновесие, стоим до стената, продължаваме и с Войта. Много съм доволна от рехабилитаторката ни - Ради, както и от целия персонал. Отношението, което срещнах там беше поразително, и много ми помогна при преодоляването на шока от диагнозата. Шокът беше сериозен, защото преди това не сме имали никакви проблеми - растяхме, едреехме, хранехме се, започнахме да пълзим и ужким само дето не сядахме. Сякаш от нищото се яви този проблем. Иначе Теди е роден нормално, във втория ден от деветия месец на бременността, без проблеми. В болницата изкарахме жълтеницата и бяхме под лампата един път. Това. Никой не е споделил с мен някакви подозредния. И аз бях спокойна и щастлива майка.
Сега вече минахме и праз два курса в отделението по хипербарна оксигенация. След тези курсове просто се преподихме. Толкова е жизнен, пълен с енергия, желание за игри.
Направиха ни трансфонтанелна ехография в болницата и д-р Калева видя резорбирали се кистички в лявото полукълбо. Каза, че те не биха трябвало да имат никакво отражение върху дечкото, защото вече са се разсеяли. Преди това никой не ми е споменавал за такова изследване, иначе да сме видели проблема и по-рано.
При приемането ни в болницата бяхме на преглед при д-р Чавдаров, сега мисля да отидем пак, защото той определено с един поглед успява да прецени положението на детето.
Теди сега е на година и четири месеца, в къщи ходи по мебелите, постоянно се изправя пълзи много добре, лази усърдно. Равновесието му обаче още не е перфектно. Както казва Ради - готов за изправяне, но не и за ходене.
Аз съм много доволна от посещенията си в болницата - за 4 месеца синът ми е значително напреднал, което отдавам както на гимнастиката, така и до голяма степен на барокамерата. Не се притеснявам кагато го вземат сам, защото съм сигурна в нашата рехабилитаторка. Влизах с него само първата седмица, когато траеше обучението. Но все пак рабирам майките, които са спо-малки дечица и се притесняват да ги оставят сами. Теди вече е свикнал с Ради и влиза и излиза с усмивка.
При прегледите при логопед и психолог сме в границите за нашата възраст. Оказва се, че остава да наваксаме двигателните умения. Но когато виждам, че всичко това дава резултат, съм щастлива, че дори не съвсем навреме, все пак имаше кой да ме насочи към тази болница.
Препоръчвам на всяка мама, която има някакви съмнения за бебчето си, да потърси помощ там.
Убедих се от опит, че там работят обучени и културни хора - лекари, рехабилитатори, дори лелите на регистратурата. Не съм срещнала една лоша дума или укор, а само подкрепа там.
Успех на всички мами, преборващи се със съдбата да имат малко по-различно и специално дете. Всяко едно обаче съм сигурна е "Слънчицето на мама" и за нас то е "Нашето си дете".
Аз виждам, че има изход. Пожелавам на всяка от вас да повярва в това и след тунела да види светлина.
Поздрави на всички мами и бебчовци.