Психология и кърмене

  • 2 708
  • 10
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Психология и кърмене

По книгата “A Layman’s guide to psychiatry and psychoanalysis” by Eric Berne.


Психичния живот на детето не се състои от мисли, а от чувства и влечения.
Новороденото току що е извършило едно от най-трудните си пътувания в живота, като е минало през родилния канал към външния свят, в който благополучието и сигурността му зависят напълно от другите. То даже не знае как да съобщи за своите потребности, докато не открие че плача донякъде помага.

Сърцето му трябва да изпомпва кръв през тялото по напълно нов начин, защото някои от кръвоносните судове, които се използват след раждането, не са се използвали по-рано и кръвообращението му вначалото не работи много добре. Междувременно то има нужда от по-голямо кръвоснабдяване; особено главата му, защото мозъка се нуждае от допълнително кръв за растеж.
Белите дробове също се нуждаят от време, за да се приспособят напълно към новата си работа, така че и дишането може да се оказже проблем.

Новороденото повече не се храни автоматично от майчината кръв, а вече трябва да получава храна със сучене. В началото и това му е трудно, особено ако нервите и мускулите му не са координирани както трябва.
Майката му помага, като го слага възможно най-близко до вътрешноутробното му състояние. Най-доброто приближаване – когато майката го държи на ръце, като го притиска към гърдата си, източника на храна.
Нейната топлина и близост отчасти задоволяват влеченията му и донякъде облекчават безпокойството му.
Приспиването и ласките пък помагат на дишането и кръвообращението.
Счита се, че дете което само се кърми, без да се дарява с ласки, се развива по-бавно и е по-страхливо от децата, които ги даряват с ласки. 

Освен това, много от изследванията показват, че когато детето го обичат истински, това помага за развитието и на мозъка му.
Колкото и внимателно майката да изпълнява майченските си задължения, нужни за благополучието на детето, всико това е недостатъчно, ако тя не го ласкае и не го притиска към себе си. Известни са случаи, когато деца, напълно лишени от ласки, загиват от функционално разстройство при обилно хранене и безупречна хигена.
Не трябва да се забравя, че новороденото се страхува от света и може би тъгува за мястото, където не може да се върне. Тък като още не може да мисли, то не разполага с ефективни начини да се справи както с страховете си, така и с желанията си.
И ако корема му може да бъде напълнен от гърдата (шише), то най-добрия начин да му се внуши чувство за защитеност и да се помогне растежа му са майчините обятия.


2. Емоционалното развитие на кърмачето

  За да се разберат емоциите на детето в кърмаческия период, трябва да се предпазваме от грешната представа за малкото като разумно същество. Това грешно разбиране се изразява в въпроса: “ Как бих се чувствал с моя психичен апарат, ако бях кърмаче?”. Вместо това трябва да се питаме: “ Как се чувства детето с неговия психичен апарат?”. Не трябва да се забравя, че детето няма нито политически въгледи, нито някакви представи за скромност, чистота и учтивост, нито опит в удоволствията на възрастните.
Единственото, което ръководи неговото поведение, са неговите примитивни влечения и безпокойства. 

Каква представа за света може да има детет на този стадии от развитието си? Това е променливо място, където “ всичко може да се случи” и наистина се случват ужасни неща. Някъде там има нещо топло и обичащо, което му дава чувство за защитеност. То му задоволява глада и го гали по гръбчето, и така идва освежаващия сън.
Това топло и любящо въздействие е основата на неговата сигурност.
Когато то го напуска или не му дава достатъчно любов, детето се учвства изоставено, а тогава то е нещастно.
Когато е в ръцете на любящата майка и слуша нейния нежен глас, то е щастливо и спокойно.
 
В началото неговите стремежи, очевидно, са насочени към поглъщане: то иска да поглъща топлина, мляко и любов. Неговата представа за света е толкова смътна, че тези неща почти са взаимнозаменими. Ако не може да получи мляко, то има нужда от повече любов. Ако не може да получи любов, може да му е необходимо повече мляко и то лакомо поглъща инфрачървените лъчи, които майчината кожа излъчва. 

Сученето е първата му “обществена дейност”, тоест първата след раждането дейност, която изисква участието на друго лице.
Детето има вродена потребност от сучене в минимален обем,  ако тя не бъде задоволена в по-ранна възраст, тя трябва да бъде задоволена в последствие.

Сученето от гърда по-добре задоволява тази потребност, отколкото смученето на друг предмет.
При непълно задоволяване на това желание, малкото често се опитва да компенсира недостатъка по друг начин, например смученето на големия пръст между храненията. Ако и това не помага, възниква силно безпокойство в областта на устата, което може да се запази и в зряла възраст.

Съзнателно или подсъзнателно той (вече като зрял индивид) не спира да се стреми към удовлетворение на тази потребност. Този стремеж се отразява на поведението му. Той се опитва да запази връзка с “бутилката” по всякакъв начин: пуши лула или си пийва вече от другата бутилка.  При нормални обстоятелства може дори да забрави за това желание, но се запазва смътно усещане, че не може да се освободи от детския навик. Това се проявява особено при разочарование, с което не може да се справи в настоящето. В такъв случай, личността се връща в миналото, опитвайки се да възстанови загубата като удовлетвори своя първи голям стремеж: кърмаческото желание да използва устата си.
Затова много от разочарованите хора започват да злоупотребяват с пушене, пиене, ядене или с други дейности на устата, които свалят и други видове напрежения, освен това за което говорим.

При благоприятни условия минималната потребност от сучене се удовлетворява с времето повече или по-малко. Така детето по естествен начин надраства привързаността към майчината гръд и “бутилката”.
Донякъде това надрастване се дължи на откриването и на други удоволствия: с напредването на възрастта детето започва да борави с различни предмети с помоща на ръцете си, развиват се нервите на червата и пикочния мехур, което му позволява да изпита нови и странни удоволствия от управлението на тези органи.

Стремежа да слага в устата си и да осмуква разни неща е разбираем, тъй като представлява “сближаване”; затова сученето е първата проява на либидото (от лат. libido – въжделение, похот; в психоаналитичната теория се счита, че съществуват два основни нагона – сексуални (нагон към живота) и агресивни (нагон към смъртта); това означава , че съществуват и два вида енергии, свързани с тях – либидо и деструдо).

Първото задоволяване на либидото си младенеца получава чрез устата, която той управлява най-добре от всички останали органи. Разбираемо е, защо майчината гръд му доставя повече радост, отколкото шишето: по-близката връзка удовлетворява либидото по по-пряк начин. 

При кърмачетата прякото удовлетворяване на либидото се съпровожда с набъбване на някои пористи тъкани. В началните месеци в устата на кърмачето има гъбчати/гъбести образования, които набъвбат след кърмене от гръд (след изкуствено хранене това се случва рядко). И така между удовлетворяването на либидото на кърмачето и възрстния има физическо и психическо сходство.
Как кърменето се отразява на деструдото (разрушителните влечения). Да предположим, че майката вместо да помогне на кърмачето да удовлетвори либидото си, му пречи, като го откъсва от гърдата или шишето, преди да се е наситило. Кърмачето не може да обмисли положението и да се попита: “ Наистина ли тя трябваше да си тръгне или можеше да остане при мен?”. Тъй като му пречат и тъй като е кърмаче, то веднага търси други начини да удовлетвори своите напрежения и когато не може да удовлетвори либидото си, то се стреми към облекчение за сметка на деструдото. (същото важи и за другите видове фрустрации).

Тъй като не може да управлява крайниците си, в задоволяване на деструдото кърмачето не разполога с много начини и го задоволява без особена изтънченост. Зрелия човек може да избяга или да нападне, но кърмачето не може нито едното, нито другото. За него е достъпна само пасивната реакция – да лежи неподвижно и да откаже да суче. Понякога дори се отказва да смила храната, което води до опасно изтощение и даже до болестта дистрофия. Още преди развитието на съвременната наука, много стари доктори са знаели интуитивно най-добрия начин за лечение на тази своеобразна мрачност, предизвикваща дистрофия, майчината грижа и кърменето от гърда.

Ако кърмачето реагира активно, то тогава то прави това чрез мускулите си. В първите месеци кърмачето освен мускулите, свързани с сученето, може да управлява и мускулите, които служат за дишане и разтягане. Затова, когато се “сърди”, то задържа дишането си, което пък води до посиняване; освен това то разтяга мускулите си и ги държи в напрегнато състояние, от което гърба му се извива като дъга.
По-късно детето може да изрази гнева си по-агресивно: то може да хапе. То е способно да хапе чак до кръв майчината гръд. В този случай, за удовлетворение на деструдото се използва същия обект, както и за задоволяване на либидото. За кърмачето на тази възраст най-добрия начин да отстрани даден обект е да го изяде. Ако му се прииска гърдата, която го е обидила да изчезне, то се опитва да я отхапи (като разбира си си представя, че след наказанието тя ще се появи отново и ще го храни както се полага). За щастие, зъбния му апарат обикновено не му позволява да стигне до крайности в подобна ситуация.

Може да се каже, че условията на кърмене по съдбоносен начин влияят на развитието на деструктивните импулси на кърмачето. Прекалената фрустрация събужда известно количество жестоки стремежи. Ако тези стремежи не се задоволят навреме, те могат да станат част от подсъзнанието и да търсят удовлетворение през цялия живот на личността.

Въпреки, че хапането на гърдите често е предизвикано от фрустрация, то може да има и други причини. Това може да означава, че хапателните мускули вече са готови за действие, следователно е време детето да бъде отбито от гърдата. Дали хапането е свързано с обида и в каква степен трябва да се изяснява в всеки отделен случай.

Също така обилното хранене и по-късното отбиване от гърдата води до развитие на великодушие и оптимизъм, докато недостатъчното кърмене и ранното отбиване от гърдата могат да причинят чувство за загуба и алчност.
Ричард Райт в своят биогряфия “Черното момче” разказва как от детството си, прекарано в жестока бедност, е придобил навика да крие храна. Този навик той запазил дори, когато вече е можел да се храни в изобилие.

Нас ни преследват нашите ранни страхове, а нашите ранни удовлетворения неизменно предизвикват в нас доверие и благодарност.

Превод от книгата "A Layman’s guide to psychiatry and psychoanalysis” by Eric Berne.
Предоставено от Цветан Иванов

# 1
  • Мнения: 306
интересно Thinking

мерси Бу Peace

дали ще има още инфо в тази посока - нещо около (раз)връзката кърмене-Едипов комплекс Mr. Green

# 2
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Има интересни работи Grinning
Обаче ей това ме смути доста:
Цитат
Въпреки, че хапането на гърдите често е предизвикано от фрустрация, то може да има и други причини. Това може да означава, че хапателните мускули вече са готови за действие, следователно е време детето да бъде отбито от гърдата.
?!????

# 3
  • Мнения: 306
Има интересни работи Grinning
Обаче ей това ме смути доста:
Цитат
Въпреки, че хапането на гърдите често е предизвикано от фрустрация, то може да има и други причини. Това може да означава, че хапателните мускули вече са готови за действие, следователно е време детето да бъде отбито от гърдата.
?!????

подминах го като "бързият влак" т`ва Crossing Arms

ако е така, то ние сме готови за отбиване, а се кърмим 5-6 пъти денем и поне два нощем newsm78
кво правим сега Twisted Evil

# 4
  • Мнения: 1 896
Също така обилното хранене и по-късното отбиване от гърдата води до развитие на великодушие и оптимизъм, докато недостатъчното кърмене и ранното отбиване от гърдата могат да причинят чувство за загуба и алчност.

Да добавя само, че според една френска психоаналитичка Кристиан Оливие, статистически майките на момичета ги отбиват по-рано от момчетата (предполагам данните й са за традиционното положение на нещата). По този начин тя обяснява факта, че хранителните разстройства като анорексия и булимия се срещат почти само при жените.

# 5
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Обаче ей това ме смути доста:
Цитат
Въпреки, че хапането на гърдите често е предизвикано от фрустрация, то може да има и други причини. Това може да означава, че хапателните мускули вече са готови за действие, следователно е време детето да бъде отбито от гърдата.
?!????
И на мен ми прозвуча странно. Но като цяло всичко останало е добро. Авторът се занимава с психоанализа и психиатрия, а не специално с лактация, така че на мен ми беше по-интересно да прочета за връзката кърмене-характер-психология, а това за зъбите го оставям на консултантите по лактация и зъболекарите Grinning

Basilisk, това е много интересно. Аз пък винаги съм смятала, че майките отбиват момчетата по-рано (страх да не се 'повреди' детето), а не момичетата Rolling Eyes

# 6
  • София
  • Мнения: 3 064
Интересна статия. Звучи логично. И доста фройдистко Mr. Green

# 7
  • София
  • Мнения: 533
Бу, готина статия, супер си Simple Smile

Аз ви бях обещала малко психоанализа на кърменето. Не помня в коя тема бях пуснала кърменето от фройдистка гледна точка. Сега ще ви пусна малко от теорията на Мелани Клайн. Имайте предвид, че е адски сложна, супер много терминология и трудно достъпни идеи. Но за едно е категорична - че майчината гърда е първият обект в живота на детето и съответно изключителната важност на кърменето. Ето:

МЕЛАНИ КЛАЙН

20-те и 30-те години на XX век са период на бурно развитие в психоаналитичната мисъл. Мелани Клайн се отклонява от тогавашната традиция и започва да анализира малки деца. Тя открива, че още в началото на живота детето развива обектни отношения, тъй като обектните представи са вродени и са част от влеченията. Азът е отчасти структуриран и използва защитни механизми срещу нагона към смъртта още при раждането. Развитието на обектните отношения е до голяма степен продукт на проекцията на психични съдържания върху обектите и интроециране на определени представи. В началото детето си взаимодейства с частични, вътрешни обекти (като например майчината гърда).

Психично развитие:  параноидно-шизоидна и депресивна позиция

Първият частичен обект, върху който Азът проектира деструктивните си импулси, е майчината гърда. Тази “лоша” гърда, придобила орално-канибални характеристики, се интроецира, и още повече засилва вътрешната ситуация на опасност. За да се справи с тази тревожност, детето интернализира и ранния добър обект, около който се структурира Азът

Гърдата се възприема като разделена на “добра” и “лоша”, като втората е фрагментарна. За да бъде преживявана като цяла, “добрата” гърда трябва да бъде изпълнена с любов. Това е психична организация, характерна за първите три месеца от живота. Клайн я нарича параноидно-шизоидна позиция. Страхът от преследване и проектирането му навън стоят зад “параноидния” характер на позицията, а разцепването на обектите и на Аза е основание за определението “шизоидна”.

Изживяванията за преследване, предизвикани от вътрешни източници (действията на агресивните импулси вътре в Аза) се свързват с болезнени външни изживявания. От най-рано фрустрациите и чувството за неудоволствие засилват впечатлението у детето че е атакувано от враждебни сили. Успокоението и грижата (особено удовлетворението от храненето), от друга страна, дават усещане за присъствието на добрите сили. (Думата “сили” тук се използва като онова, което детето смътно възприема като обекти, добри и лоши.) То насочва чувството си за удовлетворение и любов към “добрата гърда” (термина гърда е вид метафора за отношенията с някакъв частичен обект), а деструктивните си импулси към онова, което се изживява като причиняващо фрустрацията - лошата гърда. В тази начална фаза (която Клайн нарича параноидно-шизоидна позиция.) основният механизъм на психична защита използван от Аза е разцепването (spliting). Tака добрите и лошите аспекти на частичния обект (гърдата) се държат разделени. Относителната сигурност на детето и възможност за укрепване на Аза се базира на превръщането на добрия обект в идеален (идеализация), който осигурява защита от опасния и преследващ обект.

Постепенно връзките на детето с външния свят стават по-диференцирани, както и способностите му да изразява емоциите си. Азът се интегрира. Въпреки че оралните тенденции продължават да доминират, се засилват и уретралните, аналните и фаличните импулси. Фантазиите се усложняват. Пораждат се нови тревожности, срещу които детето се бори с нови защити.

Засилващата се способност на Аза за интеграция води до възможност добрите и лоши аспекти на обектите, както и на отношенията любов/омраза да се синтезират. Появяват се амбивалентни чувства насочени към първичните обекти, които по този начин се изживяват като цялостни. Детето е способно да долови, че гърдата, която го фрустрира е същата, която носи удовлетворение. Това съвпада и с факта, че в този период (от 4-5 месец) бебето започва да възприема и интроецира майката (и други фигури, естествено и бащата) като индивиди. Тези промени водят от грижата за оцеляването на Аза, към грижата за обекта от когото зависи индивида. Това води до следващата основна форма на страх - депресивната. Агресивните импулси и желания към лошия обект сега се усещат и като заплаха за добрия. Депресивният страх е силен поради чувството, че агресията и алчността (извън контрола на детето) могат да разрушат целия обект. Синтезът на емоциите води до страха, че деструктивните импулси разрушават именно обичания човек. Тези страхове и съответните им защити са характерни за депресивната позиция.

Депресивната тревожност се изразява в различни съдържания, например: добрият обект е наранен, страда, състоянието му се влошава, той се променя и става лош обект; или: унищожен е, изгубен е, няма да се появи никога повече. Депресивната тревожност и вина се появяват още по време на параноидно-шизоидната позиция като насочени към добрата гърда. Персекуторната тревожност се проявява и при депресивната позиция, но отстъпва по интензивност на депресивната.

Страхът от загубата на обекта увеличава претенциите на детето. То преживява себе си като алчно и деструктивно. За да се справи с алчността си, детето прави опит да се бори срещу влеченията си. При отбиването си например, то може да изпита смущения при приемането на храна. За Клайн това е депресивен симптом.

Депресивната позиция е свързана с желанието да се запази добрия обект от собствените, вътрешни агресивни импулси и фантазии. Казахме че този обект е значително отграничен от Аза и цялостен, но индивидът се страхува от неговата загуба. Това води до проявите на психични механизми свързани с отричането на загубата или раздялата с обичания обект. Една част от тези механизми се проявяват като маниакални защити, представящи индивида като всесилен, упражняващ всемогъщ контрол над обектите си. Друга защита е проективната идентификация. Този механизъм е още една форма на контрол над обекта и отказ от раздялата с него. Наред с това обаче в депресивната позиция се случват и събития водещи до възможност да се приеме загубата на обекта, т.е. да му се придаде позиция на относително независим. Критичната точка е свързана с момента когато всемогъщият контрол над обекта трябва да отпадне. Това се изживява като загуба и състоянието е подобно на скръбта по умрял човек или траура. Нека кажем, че във фантазията тази загуба се свързва с неспособност на индивида да запази обичаните си добри обекти и трябва да приеме идеята за тяхното унищожение от собствените му деструктивни импулси. Работата на траура е свързана с болката и вината от загубата на обекта, но и с приемането на тази загуба а това с още по-важни следствия, като придаването на собствена реалност и независимост на обекта. Можем да кажем, че депресивната позиция е белязана от два етапа: - страх от загубата на нарцисистичния обичан обект; и - изживяване на тази загубата. Ако депресивната позиция се преработи задоволително, а това за М.Клайн е нещо като усилие, което човек проявява през целия си живот, печалбата е постигната отделеност между субект и обект и следователно възможност този обект да се превърне в друг сравнително независим и отделен субект.

По време на депресивната позиция детето навлиза и в ранните етапи на едиповата ситуация.1 Страхът от загубата на майката поражда депресивна тревожност и детето (момиче или момче) се насочва към бащата. Ключови тук са ревността и завистта, чийто произход е в отношенията с хранещата майчина гърда. Ревността е основана на завистта, като се развива в отношенията с най-малко двама души. Тревожността, която то поражда, е, че обектът на любовта може да бъде отнет от съперник. Завистта е следствие от агресивността на детето, насочена към “добрия” обект. Детето иска да разруши гърдата, именно защото е добра. По този начин то атакува чувството си за сигурност и защитните функции срещу разединението на обекта. Завистта разрушава надеждата.

Развивайки се, Азът притежава все по-голям капацитет да си представя родителите като отделни индивиди. Отклоняването на либидото и депресивната тревожност от майката към бащата стимулира обектните отношения и намалява интензивността на депресивните чувства. Същевременно едиповата ситуация води до нови конфликти и страхове: едиповите желания пораждат завист, съперничество и ревност, които се насочват сега към двама души, едновременно мразени и обичани. Около 5-годишна възраст персекуторната и депресивна тревожност вече са значително модифицирани. Детето е успяло да си създаде стабилни вътрешни добри обекти и да установи стабилни отношения с родителите. Предпоставките за нормално психично развитие обаче се създават чрез основните стъпки в преработването на депресивната позиция, които се извършват през вторите шест месеца от първата година. По тази причина Клайн отделя централно място на депресивната позиция в психичното развитие.

# 8
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Теа, мерси Simple Smile
Ако намериш някой ден време - дали би могла да 'смелиш' и тази статия на по-достъпен език? Blush

# 9
  • Варна
  • Мнения: 567
Винаги съм се чудила как за нещо толкова нормално като кърменето, има невероятни фройдистки тълкувания.
Както се казва "гениалните неща са прости".

# 10
  • София
  • Мнения: 533
Бу, като ми остане малко време ще се опитам да обясня с прости думички сложната Мелани Клайн Simple Smile Ако изобщо мога, защото при нея въртележката е пълна.... Въпреки че теорията й много добре работи, особено с деца.

Накратко - основната идея на Клайн, е че бебето се ражда с вродени "частични обекти" (няма как да не си служа с нейните термини). "Майчината гърда" е първият такъв обект. Първите няколко месеца от живота на бебето то се намира в т.нар. "параноидно-шизоидна"позиция, наречена с тези сложни думи, защото бебето непрекъснато се люшка между "доброто" и "лошото" - между добрата гърда (която е добра, когато мама я дава навреме, без да държи бебето гладно) и лошата гърда (която е лоша, когато мама я няма, кара детето да чака и т.н).

Втората позиция е "депресивната" - тук става сливането между "добрата" и "лошата" гърда. Или с други думи, бебето осъзнава, че мама съществува извън него, не я възприема като част от себе си и най-важното - разбира, че мама може да бъде едновременно И ДОБРА, И ЛОША. Тази интеграция на "доброто" и "лошото" е същностно важно за здравата психика.

За да се случи интеграцията, детето има нужда от "достатъчно добрата майка" - от майката, която усеща и откликва на време на потребностите на детето си.

Това е накратко Simple Smile Като имам повечко време, ще напиша още...

Общи условия

Активация на акаунт