Проблемно дете

  • 4 157
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 22
Здравейте, мили хора. Не знам вече как да се справя със сина си, затова се обръщам към някои от вас, които може би имат същия проблем или могат да помогнат със съвет.Малко предистория: разведена съм от три години. От година живея с човек, който синът ми видимо показва, че харесва и приема като приятел. В първи клас, точно след развода, имахме проблем с дисциплината в училище. Отказваше да се подчини за каквото и да е на учителката и по нейно настояване за почнахме да посещаваме психолог в Детска психиатрична клиника към Медицинска академия.След всички изследвания при какви ли не доктори се установи, че проблемите са на емоционална основа вследствие на развода ни, че той също така бил хиперактивно дете и че с израстването това ще утихне. Ето, че сега е вече трети клас, нещата покрай развода ни се уталожиха, а проблемите се задълбочават.Той е още по-непокорен, започна да лъже редовно, училището му е последна грижа и учителката постоянно се заканва  да го предложи на училищния съвет за преместване в друго училище. Вкъщи постоянно говорим, караме се, но той не приема нито с добро, нито с лошо. Моля дайте съвет, отново ли сме за психолог или аз някъде бъркам? Приемам всякакви съвети.

# 1
  • Мнения: 2 757
Ако психолог не може да му помогне не виждам кой друг. Иначе и аз подозирам синът си в хиперактивност, но е още малък да се каже. Това детенце ни е подлудило всичките - за сега не знаем как да се оправяме с него  #Crazy и се надявам лично аз вече единствено на помощ от психолог. Кураж

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
бех те посъветвала да изчетеш всичко възможно за хиперактивността и да помислиш ти самата - има ли причина да го подозираш за нещо такова
психолог да работи с детето и с ТЕБ
да - за да се оправят нещата е нужно ВАШАТА обща връзка да се закрепи
затова работата с детето - ако искаме да е качествена е съпътствана с подобна ие с родителя
лично аз от постат ти на първо четена мога да предположа колко ти е болно и трудно... и от там също да си представя колко са ви трудни взаимоотношенията в момента
доверието ви е изгубено - твоето в него...и неговото в теб - щом лъже
мисля си, че ако психолог не помгне се иска много четене от твоя страна - за да си набавиш нужните знания да пребориш евентуално проблема

# 3
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Catnadeen е написала това, което щях и аз да кажа.
Психолог за детето е добра идея, но психолог който да работи и с теб. Успех!

# 4
  • Мнения: 2 792
 Не мисля, че това е проблемно дете, както и не мисля, че има проблемни деца.  По един или друг начин, поради множество причини сте забравили или не сте намерили начина, по който да общувате помежду си. Той е голям вече и подкрепям мненията, че е добре ако посещавате психолог да го правите двамата, проблемът с общуването явно е и от двете страни.

# 5
  • Мнения: 22
Явно няма да се разминем без психолог. Благодаря Ви. Някой дали знае за някой добър такъв в района на паметника Левски, който работи със здравната каса, защото 25 лв. на час са ми множко.

# 6
  • Мнения: 4 451
Проблемни деца има. Почти 5-годишната ми дъщеря е с хиперактивност, но за жалост съпътства я и дефицит на внимание. Това нашето си е диагноза. Трудно контролируема е. Работим с психолог, а преди това и с логопед. Но вие проблеми с речта нямате, така че е нужен единствено психолог.

# 7
  • Мнения: 1 896
Случайно ми е попадала една книжка от един австралийски детски психолог, в която имаше доста по темата. Казва се "Как се възпитават момчета", а авторът е Стив Бидълф.
Там има специална глава какво да се прави при развод в семейството и при появата на нов партньор на майката. Има и много информация в няколко отделни глави, засягащи хиперактивността, по-скоро разстройството с дефицит във вниманието, но знам че в България двете диагнози често се използват като взаимозаменими.
Не знам, може да ти се стори, че психолозите ще са ти много по-полезни от книга, но според мен нищо не пречи да опиташ и двете и да я погледнеш, мисля че може да ти е от полза. Даже не само тези конкретни глави, ами според мен цялата ще ти е интересна.

# 8
  • Мнения: 7 263
Проблемни деца има. Почти 5-годишната ми дъщеря е с хиперактивност, но за жалост съпътства я и дефицит на внимание. Това нашето си е диагноза. Трудно контролируема е. Работим с психолог, а преди това и с логопед. Но вие проблеми с речта нямате, така че е нужен единствено психолог.
Не съм напълно съгласна, че има проблемни деца!
Определено има деца с които работата е по-тежка, и които по-трудно дават резултат, както и такива които са по-активни / нашия случай/, но като цяло по скоро проблема е в другата посока за мен.
Има хора които имат проблем да се справят с дадени деца. Казвам го с абсолютната убеденост и от горчив личен опит. От това което чета от постинга ти явно не ви е било леко последните години. Имай предвид че дори в напълно нормалните семейства понякога 1-ви клас се оказва огромен стрес за децата особено ако те са момчета. Не се обвинявай излишно, щом си стигнала до развод надали си го решила ей така за 5 минути и без да мислиш за последствията. Говори много с детето, обяснявай му че той е най-важният човек за теб. Че той е човека на който държиш най-много в целия свят, че си готово на всичко за да успеете да се преборите с проблема. Имай предвид че някои педагози не се усещат и понякога преувеличават проблемите или така ги представят, че загубваш и ума и дума. Потърси мнението и на други майки от класа на детето ти. И на такива с които детето ти е близко и на такива които детето ти откровенно не харесва. Понякога проблема не е в детето а в педагога който не успява да намери подход към дадено дете.
Може да е прекрасен учител с много опит и да намира верния тон към 20 деца, но точно с твоето да не мели брашно. Това не е повод да му лепнеш етикета "проблемен". Работи с психолог, но както момичетата са те посъветвали и ти и детето заедно с психолога - само така ще има ефект. В някоя от темите в Здравен справочник мисля че имаше координати на психолози които работят с деца- потърси там!
Успех и много кураж ти желая!

# 9
  • Мнения: 1 735
Аз не мисля, че детето ти е проблемно, нито че му трябва психолог.
Мисля, че е добре да намерите пътя един към друг, да бъдете колкото се може по-често заедно, общувайки, но не назидателно и поучително, а закачливо, приятелски, влизайки му под кожата.

Колкото по -"проблемно" е детето в такъв труден момент, толкова по-интелигентно и чувствително е то.
Водейки го на психолог, ти признаваш пред него, че не можеш да се справиш.
Поверяваш нежната му детска душа в чужди ръце, когато той най-вероятно копнее за семеен уют,твоето внимание(не това на психолога, колкото и добър да е той) и куп други неща, които тепърва ще откривате заедно.
"Проблемите", които описваш според мен са съвсем нормални!!! Очевидно е, че не се харесват взаимно с учителката си. А за мен учител, който лепи такива етикети просто не е на ниво.

Прочети книгата, която basilisk ти препоръчва, чети колкото е нужно-всякаква информация,
но не забравяй за майчинския си инстинкт и за общуването! Нормално, човешко, топло, непринудено общуване. Всеки нормален човек се нуждае от това.

Целувки на хлапето и горе главата!  Heart Eyes Ще се справите с всичко, само не се вманиачавайте прекалено много в нещата-не е полезно.  Hug
Успех!   bouquet

# 10
  • Мнения: 3 146
А няма ли синът ти да се раздразни още повече, ако го заведеш на психолог? Може би за начало е добре сама да поработиш с психолога и той да ти дава инструкции как да постъпваш спрямо детето, така няма да се намесва веднага трето лице, а в последствие, като се нормализират нещата, да се включи и психологът пряко. Не зная, аз лично като малка много се дразнех, когато ми намекваха за психолог, защото си скубех косата и разни подобни, че нашите много се караха. Направо се вбесявах от подобни намеци...

Още повече се дразнех като наричаха приятелите ми, които бяха страхотни, но се биеха и не учеха особено, "проблемни" деца. Няма проблемни деца, а деца с проблеми.

# 11
  • Мнения: 1 008
Може за начало да пробваш с училищния психолог-ако има такъв във вашето училище.

# 12
  • Мнения: 22
Благодаря много за отзивчивостта.Аз самата постоянно отказвам да приема, че детето ми е проблемно и също имам подозрението, че учителката ни е от тези дето има, няма какво да кажат, все ще се оплачат и толерират само благосклонните да подкрепят училището с някой лев или с подарък самата учителка. Много ме притеснява обаче незаинтересоваността му към учебният материал. В първи клас тръгна с огромно желание. Сам си избра училището-112-Английската гимназия. Но с годините започна да изостава с материала, не иска да учи, да си пише домашните и в момента само по английски е пълен отличник. По другите предмети, които му преподава класната, положението е трагично. Чудя се вече дали да не сменя училището.

# 13
  • Мнения: 1 735
Благодаря много за отзивчивостта.Аз самата постоянно отказвам да приема, че детето ми е проблемно и също имам подозрението, че учителката ни е от тези дето има, няма какво да кажат, все ще се оплачат и толерират само благосклонните да подкрепят училището с някой лев или с подарък самата учителка. Много ме притеснява обаче незаинтересоваността му към учебният материал. В първи клас тръгна с огромно желание. Сам си избра училището-112-Английската гимназия. Но с годините започна да изостава с материала, не иска да учи, да си пише домашните и в момента само по английски е пълен отличник. По другите предмети, които му преподава класната, положението е трагично. Чудя се вече дали да не сменя училището.
На твое място бих постъпила точно така.
За горните неща ще ти дам само един пример.
Винаги съм ненавиждала Химия и Физика в училище. Даскалицата ни беше класическа БГ кобра. Разбира се, моят интерес там беше нулев, и едва вързвах тройки за годината.
Толкова години по-късно се запознах с мъжа ми, бяхме още гаджета, когато той ми заговори за Химия и Физика  с много любов  към самите предмети. Понеже винаги си ми останаха дупки в образованието точно там, а той имаше проблеми с езиците, редовно се образовахме един друг.
Тогава разбрах колко съм изгубила от това, че не съм имала подходящи учители по много от предметите.
Фактът, че в първи клас детето е тръгнало с огромно желание е повече от показателен, че то няма проблем! Проблемът е в тези, които са убили детското любопитство, смачкали са го с чука на сивотата и ограничеността. Но образователната ни система по принцип има много големи проблеми в това и в други отношения. Tired

# 14
  • Мнения: 511
Аз не мисля, че детето ти е проблемно, нито че му трябва психолог.
Мисля, че е добре да намерите пътя един към друг, да бъдете колкото се може по-често заедно, общувайки, но не назидателно и поучително, а закачливо, приятелски, влизайки му под кожата.

Колкото по -"проблемно" е детето в такъв труден момент, толкова по-интелигентно и чувствително е то.
Водейки го на психолог, ти признаваш пред него, че не можеш да се справиш.
Поверяваш нежната му детска душа в чужди ръце, когато той най-вероятно копнее за семеен уют,твоето внимание(не това на психолога, колкото и добър да е той) и куп други неща, които тепърва ще откривате заедно.
"Проблемите", които описваш според мен са съвсем нормални!!! Очевидно е, че не се харесват взаимно с учителката си. А за мен учител, който лепи такива етикети просто не е на ниво.

Прочети книгата, която basilisk ти препоръчва, чети колкото е нужно-всякаква информация,
но не забравяй за майчинския си инстинкт и за общуването! Нормално, човешко, топло, непринудено общуване. Всеки нормален човек се нуждае от това.

Целувки на хлапето и горе главата!  Heart Eyes Ще се справите с всичко, само не се вманиачавайте прекалено много в нещата-не е полезно.  Hug
Успех!   bouquet

 lalalala  успех брат ми беше толкова буен като малък но се оправи през пубертета сега племенника ни върви по неговите стъпки.вуина е всеки ден в училището.всичко ще се оправи сома търпение и разговори.

Общи условия

Активация на акаунт