Публикувана: 7 апр. 2007, 22:35 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2007, 21:58 ч.

Едно приятелско рамо...

1 148
10
1

Гост

7 апр. 2007, 22:35 ч.

Откакто се помня съм с него. И откакто съм с него се боря с всичко и всички, за да сме заедно. И ме пребориха. И ме боли. Резюме.
Здравейте! Чета ви от мнооого време, но пусто никога досега не посмях да пиша. Искрено ви се възхищавам за смелостта и силата. За това и днес реших да ви помоля за едно приятелско рамо и едно здраво разтърсване, ха дано сляза на земята.
Та след 7 години се оказах зарязана. Сама съм, нямам роднини тук (банално, чужбина...), приятели малко, прекалено отдадена на него, винаги до него и само за него живеех. Седем години се борихме с институции, с несъответствие с характерите, с изневяра, с родителите му...
Тъкмо започнах да изплувам, намерих си хубава работа, стъпих си на краката, добих малко самочувствие, мислихме за къща, деца и ...се сринах отново. Sick

Заряза ме, защото родителите му купиха някакво жилище и се оказа, че задължително ние трябва да го плащаме. Ама как така, ама защо, ама нали знаеш, че не трябва да зависим от родители, ама нали сме едно цяло, ще се справим...А, не...Ти, българката, вън от чадъра, те са ми родители, щом са казали, ще плащам. Ама, аз те обичам, как ще се разделим просто така?! Не ме обичай.
Страх ме, яд ме е, спуках се от рев. Толкова глупава ситуация. Срамувам се, че сърцето ми се къса за човек, който ме заряза по такъв грозен начин. А не мога да се съвзема. Как го правите? Как ставате и продължавате напред?

# 1 7 апр. 2007, 23:22 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: zee в сб, 07 апр 2007, 22:35

...и само за него живеех...

Ха сега почни за себе си да живееш. По-хубаво е, повярвай и по-сигурно също... Peace

# 2 8 апр. 2007, 08:56 ч.

Мнения: 9 990

Не се справяме, как.И аз си страдам, и ще си страдам дълго, защото ме зарязват след 12 години с две деца/ едното само на някакви си 20-ина дена/Не става от раз нестрадането и си давам това време.Но продължавам да живея, да си стъпвам и аз на краката и да живея за себе си.Горе главата, хапни. ако не ти присяда/ пийни, намери си занимавка/ работи/ и така,,,времето ще мине...

# 3 8 апр. 2007, 09:20 ч.

София
Мнения: 17 247

Трудно. Ние с пенелопа сме съвсем в началото на тоя процес, така че не сме най-добрие съветници.
Времето, казват, лекувало.
Също казват, че на времето това му е хубавото - че минава.

# 4 8 апр. 2007, 10:24 ч.

Мнения: 2 863

Ами започни от там,ч еси имаш хубава работа- това е супер важно, защото от него ти зависи ежедневието. Щом казваш,ч е четеш отдавна, значи знаеш че има и по-грозни начини да те зарежта- като например докато си бременна или пък тъкмо си родила или намерил някоя русокоса, с което казвам, че просто ви е дошло времето май да се разделите.... за съжаление , когато живота ти е производен на нечий друг това почти винаги е крайният реузлтат.
Както ти е написала Иса- почни да живееш за себе си.
Истината е, че каквото и да ти напишем, ще си поревеш, ще ти е мъчно за себе си, ще самосъжаляваш, но ако си куражлия момиче
(а явно си такава, за да издържиш цялата тази" борба") значи един ден ще се събудиш, осъзнавайки, че живота е наистина прекалено кратък, за да го посвещаме на хора, които нито го искат, нито го заслужават. Погледни го така- разделили сте се преди да успеете да създадете деца, които да страдат заедно с теб, от тази раздяла и още по важно- свободна си да потърсиш такъв, който да отвърне на обичта ти. Много от нас тука са с деца- а вярвай ми мъжете не се редят на опашка да живеят с жена с две деца....Така че, всичко е пред теб.

Последна редакция: нд, 08 апр 2007, 19:40 от Jaly

# 5 8 апр. 2007, 15:15 ч.

Благодаря ви от сърце!! Hug

Имах нужда да споделя точно с вас, благодаря за рамото и хубавите думи.
Прави сте, можеше да е много по-лошо, затова и не разбирам самата себе си защо ситуацията ме владее, а не аз нея.
Ако ми позволите, ще продължа да черпя сила и пример от вас. И не на последно място, Христос Воскресе! Весело прекарване на празника! (доколкото е възможно и още малко Simple Smile

# 6 8 апр. 2007, 18:52 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

не се бори
пострадай си - поне имаш възможност да го правиш свободно - щото ако имаше и дете - нямаше да можеш и този лукс да си позволиш
изстрадай си нещата и после стани поотупай се и продължи напред

# 7 8 апр. 2007, 23:02 ч.

Мнения: 596

Хайде, мъжете не са се свършили
От разказа ти оствам с впечатление че връзката ви се е крепяла на твоите усилия
Погледни от полжителната страна - така ти е дал възможност да си свободна и да срещнеш човек който да те обича и да държи на теб.
Това ти пожелавам Heart Eyes

# 8 9 апр. 2007, 17:36 ч.

София
Мнения: 6 477

Здравей и от мен! От личен опит съм научила, че в началото трябва човек да се нареве, да се настрада, ама да не се прекалява....И после да взима на всеки 2 часа по лъжица "майната му!", да се събере и да започне да уважава себе си и да си намира приятни и разтоварващи неща за правене....понеже след раздяла ако няма деца човек обикновено има много свободно време.....Като начало пробвай с нова прическа - така съветвали психолозите...При мен обикновено помага Wink

Дай си време колкото душа ти иска и не се трови с разни мисли от рода - той беше единствен и няма да срещна друг такъв....Бъде за сега егоист, а другото остави на времето! Стискам палци и ти пожелавам да се радваш на пролетното слънце (освен ако не си от другата половина на света, където в момента е есен Wink

)

# 9 10 апр. 2007, 14:18 ч.

София
Мнения: 737

Привет от мен! Преди доста години бях в твоето положение - в чужбина, прясно зарязана от съпруга си, бракът ми с когото се крепеше на увереността ми, че въпреки всичко хората се събират за цял живот... На всичко отгоре дълбоко вярвах, че той ме обича много повече, отколкото аз него, да не коментирам множеството комплекси, които бавно и полека ми беше вменил.
Тогава прецених, че преди да се върна в България - нямаше какво да ме задържа там, трябва в себе си да се успокоя и сама да намеря сили да продължа напред - и успях. Както другите вече са ти писали, ще те боли много дълго време, но пък и ще откриеш съвсем простичките радости от живота.
И навярно някой ден, колкото и парадоксално да ти звучи сега, ще бъдеш благодарна, че си минала през това, за да изживееш многото прекрасни мигове, които те очакват в бъдещето.

# 10 10 апр. 2007, 21:58 ч.

Мнения: 515

След всяко падане има и ставане,мила.Баба ми казваше"всяко зло е за добро" по време на развода ми не вярвах в тези думи.Обичах истински и все си мислех ,че мога така да обичам само 1 мъж и то през целият си живот.да ама не!!!!След 10 години идеален брак се оказах изоставена заради друга йена.Останах с 2 те си прекрасни деца и с разбитите си надежди за дом семейство и други.плаках ,страдах ,измъчвах се ,мъчех се да променя нещата ,да върна времето на зад ,но.....Стигнах до дъното на скапания си живот и точно когато си мислех че по надолу вече няма ....се появи слънце и на моята улица.започнах работа която не само е доходна ,но има и много свободно време,прекрасен колектив,изведнъж осъзнах ,че не само сам привлекателна ,но и умна жена.за 1 година се издигнах доста,постигнах много и то сама.Децата ми са пални отличници4ници,много умни и много зрели за годините си малки хора.След 1 година срещнах и прекрасен мъж ,които ме обича много,мен и децата ми.сега ни предстои да се оженим и да заживеем в наш нов дом.Иска ми се и отново да стана майка и ....както виждаш винаги живота след шамара които ни удря ни дава сили да изживеем не6то по добро.Сега сам само на 33 за първи път в живота си наистина мога да кажа 4е сам много много щастлива.така че стисни зъби и подреди сама живота си.през колкото повече трудности минеш толкова повече радости те чакат после

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: