Пак ще се срещнем след десет години...

  • 3 481
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Тази година стават десет години откакто завърших гимназията, дори не знам дали ще се организира някакво събиране. На 5-тте години отидохме 4-5 човека и класната. То ако някой от нас не се хване да прозвъни телефоните едва ли ще се и получи нещо. Не бяхме задружен клас, хуманитарна гимназия, само три момчета в класа, амбицирани девойки, съревноваващи се кой ще напише по-добра тема по литература. Поддържам си контакт само с едно от момичетата и с един съученик, който ми стана колега и в университета. Друга много добра приятелка от класа ми дължи пари и и е неудобно да ме потърси заради това и ми е тъпо честно казано, че заради това не поддържаме връзка, казала съм и да ге забрави тия пари, но тя си знае.

Та питам се  - има ли смисъл от такива насилени събирания? Вие ходили ли сте? Как се чувствахте, какво правихте? Имаше ли надпревара скрита или явна кой е по по най и кой къде е стигнал или не колко деца е народил и т.н.?

Тази година стават десет години откакто етнологията се е отделила от историята като самостоятелна специалност в СУ. Ей там ще има събиране май и си струва да се иде. Няколко от колегите и колежките и досега са ми много добри приятели и си прекарваме чудесно, въпреки, че все по-рядко се срещаме.

На събиране с колеги от университета ходили ли сте и как беше?  Ще ми е забавно да прочета историйки. С колко от съучениците си и колегите от студентските години поддържате връзка?

# 1
  • Мнения: 3 423
С колеги от университета не сме
се събирали напоследък, но с доста
поддържаме връзка. Тази година
стават 13 от завършването и си
знаем спатиите. Със съучениците
последно сме се събирали 15 години
след завършване на училище. Моя
милост обаче не отиде, че вече не
живеех в София. Било е весело.
Фукни, натягане и прочее е нямало.
Бяхме много готин клас. С доста от
съучениците си поддържам връзка.
Успях да отида само на петгодишнината
от завършването, още не бях си била
камшика, падна смях, имаше спомени,
вицове, четохме някакъв лексикон даже.
После се возихме в трабанта на един
съученик, почти попикани от смях.
Скоро казах на една съученичка да дава
кондоми на сина си, че да не стане баба,
преди аз да стана майка. Устиска.

# 2
  • Мнения: 4 585
  Ами ходил съм на всякакви. И на 25г от гимназията. На 30 не отидох. Струва си да отидеш, ако очакваш да видиш някое старо гадже. Иначе - всеки се прави на по-успял, отколкото е в действителност. Пооплешивели мъже, натежали каки. Има и такива, дето не са между живите. Лека им пръст. Скапах ли ти темата?

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ходила съм, но не на кръгли годишнини. На 1-2 срещи с класа от гимназията, не беше зле, само дето напоследък всички се барват с костюми като лелки.
А с колегите от университеета сме си правили импровизирани срещи по морето, бяхме се събрали почти половината курс във Варна, с тях беше весело, раздухме кой къде, с кого, колко деца  Laughing Их, домъчня ми сега....

П.П. Да отговоря на Дещовиди Simple Smile Надпревара имаше точно там, където сме очаквали, т.е. тия, дето се дуеха в училище, това правят и по срещи. Готините хора ти е приятно да ги срещаш, другите забавляват с меренето на това и онова.

# 4
  • Мнения: 2 070
Аз съм сигурна, че ще ми е забавно да отида и на двете събития, особено на студентското, без значение дали ще има дуене и подобни.

Wolf, що да си скапал темата, на мен ми е интересно. Такъв е живота в крайна сметка. Иначе стари гаджета не очаквам да видя, гаджетата ми бяха от извънучебна среда.

Я кажете какво друго забавно може да се измисли, освен лексикони /те лексиконите бяха до 6-7-8 клас /... Организирахте ли нещо или оставихте нещата да се случат според настроенията на момента?

# 5
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 723
Събирахме се и на 5, и на 10 и на 15 и на... и все ни е интересно!! За дуене, не знам дали има такива, но иначе си изкарваме чудесно! Ходиме на кръчма с жива музика на обяд и от там нататък се почва един купон, който свършва на другия ден призори! Но ние си бяхме готин клас и тогава! Припомняме си разни неща и се смеем като деца! Вярно е , че сме поостарели, натежали, пооплешивели, но не намирам, че кой знае колко сме се променили като характери! С тях сякаш времето е спряло! Не ги възприемам като лелки и чичковци, напротив много ми е мило!! Но то е по-важно как сте си живеели тогава!Ако тогава е нямало разбирателство и купон, как ще се получи сега? Гадното е , че всеки път разбираме, че някой си е отишъл завинаги, но това само ни сплотява повече !!! Пожелавам на всички , които се срещат нашите положителни емоции!!!  bouquet

# 6
  • Мнения: 1 113
На 5 и 10 год. от завършването на гимназията ходих. Беше много хубаво - спомнихме си старите години, посмяхме се. Последната година преди да завършим си бяхме направили нещо като лексикон, в което всеки беше писал какво мисли да прави по-нататък, какво желае от живота, премълчани тайни и мнения от/за останалите и други такива. Писахме на тетрадка и всеки беше запечатал листите си с телбод, като се разбрахме да ги отворим на 10 годишнината от завършването ни. Е, прочетохме го ... на някои мечтите се бяха сбъднали  Simple Smile
При нас напъни от сорта на кой е по-по-най- нямаше, но ние си бяхме готин клас ...

# 7
  • Мнения: 46 434
Да, в събота се събирахме за 10 години от завършването  Simple Smile
Бяхме изключително задружен клас и сме поддържали връзка през всичките тези години, въпреки, че се разпръснахме по България и света  Confused
От 28 човека, 5 не дойдоха ... за съжаление и класната, но тя по принцип е по-особен човек, та нямаше изненадани ...
Иначе беше страхотно, направо се върнах в ученическите години   Simple Smile

# 8
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ходих на събирането за 5 и за 10 години - 15 още нямаме. На първото имаше повече хора, беше приятно, ходихме на кръчма, а после една част и на клуб с музика на живо. Дуене нямаше, всички си прекарахме чудесно. На 10 години дойдоха по-малко хора, доста не бяха в България вече, други с деца, но беше по-тъпо, главно заради избора на заведение.
Със състудентите си не поддържам връзка, защото бяхме задочно обучение и се виждахме само на лекции и на изпити. Но и сред тях имах и съученици и с тях наистина затвърдихме дружбата - едната ми стана кума, другата кръстница на голямата щерка. Ще ми бъде интересно да отида на 15 години от завършване на техникума, няма да пропусна за нищо на света, дори ако трябва аз да го организирам. 

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Никакви сбирки.... ни училищни, ни университетски  Confused Много гадно  Close

Но мъж ми празнува и заради мен. То не са събирания на класа му от 1-ви клас, то не е от средното училище, то не е от университета.
Но най-вече се събира със съучениците му от езиковата гимназия. Наскоро честваха някаква (хилядна  Mr. Green) годишнина.
Естесвено, че най-личната мома е бившето му гадже  Sunglasses

А пък нашите какви луди сбирания правеха...  Grinning По цяла нощ и по 2-3 дни и все у нас завършваше всичко  Party

# 10
  • Мнения: 3 491
С хората от университета не поддържам връзка, там не ми харесваше, не знам и те доколко поддържат помежду си. Но съучениците си от гимназията обичам много. Половината ни клас е в чужбина, събирали сме за "след десет години", тогава не бяхме още толкова разпилени, и класната дойде на срещата, много беше хубаво. Продължаваме да разменяме информация кой къде е и какво прави, и знам, че сме готови да си помогнем, близки ги чувствам. Повечето са в Германия, правиха си тяхна среща "след 15 години", тези в България също правеха и който можа - отиде. И виртуална среща в дир-а си правихме веднъж, но не е толкова симпатично, колкото на живо.
Сега се сещам, че е крайно време да напиша някое и друго писъмце.

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
С университетските - не поддържам връзка и аз.
Със съучениците е друго Simple Smile един чрез друг си предаваме новини и клюкини за тоя-оня. Тази година правим 10 години...кой ли ще ни организира? Няколкото предишни опита за сбирки показват, че желание имаме, само някой да ни организира. С удоволствие бих отишла да се видим...с някои не сме се виждали от завършването.

# 12
  • Мнения: 6 167
не, никога не сме се събирали класа и групата от университета.
въпреки, че бяхме много сплотени.
с някои съученици и колеги  съм приятелка и се виждаме често.
с други - не.

не съм привърженик на такива срещи, защото мисля, че не се случват искрени и истински неща на тях. непознати сме.
елементът на съизмерването с другите сигурно е ужасен.
кой какво работи, кой е женен, кой има деца.
това сигурно ще ме натовари много - да си разказвам живота и да се опитвам да се представя в положителна светлина само.

# 13
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
А аз миналата година ходих на 20 годишнина. И спечелих приз за най-млада мама bowuu - Василена беше на 2 и половина Joy За малко една кандидат-баба да ми измъкне наградата изпод носа, ама не и се дадох Mr. Green

Обичам да ходя на срещите ни. Както е казала и Дафодилия - който си е готин, и след 20 години си е готин. Който си е фукльо - пак си е фукльо. При нас фукльовците бяха две категории - едните дойдоха, за да се покажат, а другите не дойдоха, за да покажат, че сме под нивото им Laughing. Много забавен народ има, ей!

# 14
  • Мнения: 3 491
не, никога не сме се събирали класа и групата от университета.
въпреки, че бяхме много сплотени.
с някои съученици и колеги  съм приятелка и се виждаме често.
с други - не.

не съм привърженик на такива срещи, защото мисля, че не се случват искрени и истински неща на тях. непознати сме.
елементът на съизмерването с другите сигурно е ужасен.
кой какво работи, кой е женен, кой има деца.
това сигурно ще ме натовари много - да си разказвам живота и да се опитвам да се представя в положителна светлина само.

Честно казано, при нас не е бил това основният акцент, и не сме се съизмервали, по-скоро си спомняхме разни весели работи, как са ни изпитвали, как сме си подсказвали, пък учителите как са били, пък на еди-коя си екскурзия какви изцепки са ставали, ей такива. Ох, много ми се иска пак да съм на такава среща!

Общи условия

Активация на акаунт