Мотиви за осиновяването?

  • 6 426
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 921
Все по-често си мисля за това, което ме е довело до идеята да осиновя дете. Едновременно съм развълнувана и уплашена (ще помоля по-опитните мами да не ме съдят). Досега всичко идваше спонтанно и без предварителен план, но когато соц. работничка ме попита какви са моите (респективно на съпруга ми) мотиви за осиновяване се замислих дали не правя това само заради себе си - защото искам да съм майка и да преживея всички етапи на майчинството.  Не искам да ме разберете погрешно, но дали при всеки подобен акт постъпваме съвсем безкористно или има известна доза егоизъм?! Иска ми се да мисля, че правя това само заради едно дете, която се нуждае от семейство, но май не е съвсем така.
Моля ви се, споделете дали и вас ви спохождат подобни страхове или вашите мотиви са напълно осъзнати?! Знам, че бих дала всичко за да бъде щастливо моето дете, но все пак страхувам се от причината поради която го правя. Дали щях да имам същага увереност ако имах свое собствено биологично дете? Искам да съм силна, а това би станало ако си отговоря на повечето то тези въпроси.

# 1
  • Мнения: 2 722
Ние се оказа че сме абсолютни егоисти - кратичко с три думи мотива за нас, казан на социалните и за пред бога беше "само това липсва".
Може да не сме дорасли за алтруистичното решение да направим едно дете щастливо, не споря.
Сега сме трима души щастливи - дай боже всекиму такова щастие.  Peace

# 2
  • Мнения: 2 084
Таня Христос воскресе!
Аз вече не помня какво сме отговорили на "социалната" за мотивите  /беше толкова отдавна - преди повече от две години/, а и то голямо питане и говорене падна - добре, че и двамата със съпруга ми сме бъбриви. За мен решението дойде като ни обясниха за някаква пласмасова чашка за кафе - като старт на някакво безумие ми се видя. Тогава си помислих, че нашето дете чака да си оправим документи за осиновяване, чака своя ред при Бог да бъде заченато. А то се оказа, че братчета близначета чакали.
Аз лично мисля, че мотива да направиш добро на едно дете е фалшив. Дали си направил добро може би ще може да се каже, когато на детето му побелее косата. А дотогава искам да бъда майка, готова съм да бъда майка и мога да обичам си е напълно достатъчно.
Аз имах нужда от децата /тогава мислех в единствено число/.
Какво ги мислиш мотивите, просто слушай сърцето си.
Успех!

# 3
  • Мнения: 4 138
хич даже не ме е срам да си призная, че до голяма степен взех детето си и от егоизъм, най вече предполагам е било егоизъм.
казват че било грешка ако кажеш пред социалните че искаш да осмислиш живота си. аз не мисля така.
ако за някого смисълът на живота са децата, както се оказа че е за мен, то тогава този довод си е напълно нормален.
сега всичко извън интересите на детето ми и неговото бъдеще ми се струва маловажно.
никога не съм се замисляла много за здравето си, сега мисля, защото от това зависи до голяма степен живота на детето ми.
егоизма приключи поне за мен с появата на алекс.
сега тя е най-важното.
предполагам че се страхуваш дали няма да останеш егоистична. гарантирам ти че няма.
биологично или осиновено, ставаш майка-оттам нататък всичко се върти около детето и все по-рядко си задаваш сложни въпроси Mr. Green
не е егоизъм да искаш да си щастлив, нормална човешка потребност е.

# 4
  • Мнения: 690
Дали щях да имам същата увереност ако имах свое собствено биологично дете? Искам да съм силна.
Аз имам собствено биологично дете, но това не променя нещата. Винаги има две страни на медала. Да, в повечето случаи всички правим тази стъпка от егоистична подбуда. Но това е един "благороден егоизъм". Аз (и съпругът ми и дъщеря ми) искаме къщата ни да е пълна с много детски смях. Лили иска малка сестричка или братче и винаги е искала. Е, като не става по един начин, защо да не бъде по другия. А с това действително ще бъде щастливо и друго дете, не само роденото от мен. Виждала съм деца в институциите. И съм убедена, че всяка една от нас ще се справи перфектно. Неизвестността плаши. Но си мисля, че не трябва да губим кураж. Всяка една от нас, взела това решение и направила тази крачка, постъпва правилно. Това е пожелало сърцето, а разума е взел решението. Аз съм новак във форума, но от това което съм прочела, разбрах, че всички майчета и кандидат майчета са на 100% готови и всеотдайни и мисля, че ще се справят. Знаеш ли, една приятелка ме попита: "Е, как ще гледаш чуждо дете?" Опитах се да я убедя, че това вече не е чуждо дете. В момента в който влезе в къщата ти, то вече е твоето дете. Няма значение първоначалния мотив. Това е твоето слънце, твоята радост, твоята тревога. Убедена съм в това.

# 5
  • Мнения: 1 652
Христос Воскресе на всички!

... Тогава си помислих, че нашето дете чака да си оправим документи за осиновяване, чака своя ред при Бог да бъде заченато. А то се оказа, че братчета близначета чакали...
k.dimitrova   bouquet! Радвам се, че още един човек във форума мисли като мен!
Когато хората искат да имат дете и си раждат деца - никой не ги пита за мотивите- защо? И никой не ги обвинява в егоизъм. Осиновяването е същото- просто искаш да имаш дете, искаш да обичаш дете.
 
. Виждала съм деца в институциите. И съм убедена, че всяка една от нас ще се справи перфектно. .....
. Няма значение първоначалния мотив. Това е твоето слънце, твоята радост, твоята тревога.
manja_66- добре дошла. Хареса ми написаното от теб и тук и в другата тема . Благодаря, за позитивните мисли , които ни пращаш. Дано всички се справим! Praynig
А за първоначалния мотив- наистина няма  значение. При мен беше - просто искам дете.  Можех и да родя, но за мен беше толкова същото, че не си спомням да съм изпитвала болка, от това, че нямам родено от мен дете. Може би затова ми беше трудно да разбера болката, която осиновените деца изпитват.

# 6
  • Мнения: 1 843
tanya75, самият факт, че си задаваш подобни въпроси говори, че егоизма не е водещото в желанието ти. Не изпадай в обобщения. Една здрава доза егоизъм ни предпазва от беди, въпрос на интрепретация. Когато в другата тема говорех за собствения ми егоизъм, имах предвид защо се ограничих в избора на възраст. Не може желанието да отгледаш дете да бъде егоизъм. Егоизъм е да не искаш деца. И пак...въпрос на гледна точка.

Инстикта на жената, на хората изобщо да се множат съществува, откакто съществува живот.
Желанието да отгледаш дете, пък макар и неродено от теб, надскача този инстикт. Това е дух. Това е съпричастие. Това е любов.

Никой не бива да се срамува от това си желание. Разбира се, в случая ни се налага да облечем в подходящите думи, нещо първично и необяснимо.
Защо искаме деца?
Защо преди години, когато бебе падна в клетката на горилите, в една щатска зоологическа градина, женската остави собственото си бебе и прегърна човешкото за да го брани от мъжките екземпляри, докато не влязоха пазачите?
Ние сме хора. Стоим уж по-високо в еволюционната стълба. Защо най-естественото ни желание да се грижим за някой по-безащитен, по-слаб, по-нуждаещ се да изглежда странно?

Ти си чувствителна натура, затова търсиш и дълбоки отговори на простите въпроси.
Когато ме проучваха и аз изпитах страхотни моменти на съмнение в себе си и мотивите ми. Сега, когато това е реалност, знам отговора.

Ако навремето четях и участвах по-активно в този форум, щях да отговоря на социалния така: Защото видях усмивките на децата, намерили свой дом. Дори само заради това си струва.

Горе главата. Да обичаш не е грях.

# 7
  • Мнения: 921
Мили майчета, успяхте да ме разплачете! Благодаря ви много, много за всички добри думи, които намерихте в себе си за мен. Наистина имах нужда да споделя тези свои притеснения с вас, но сега вече знам че това, което изпитвам не е лошо и не е "срамно". Благодаря още веднъж - вие ми давате сили да продължя да напред!!! Знам, че ще обичам своето дете и ще направя всички то да е щастливо от факта, че съдбата го е срещнала с нас!
Гореща прегръдка за всички!!! Hug
П.П. много съжалявам, че няма да можем да се видим на срещата, но за съжаление половинката ми не може да отсъства от работата си!! Надявам се да имаме друга възможност Simple Smile
 

# 8
  • Мнения: 1 249
Все по-често си мисля за това, което ме е довело до идеята да осиновя дете. Едновременно съм развълнувана и уплашена (ще помоля по-опитните мами да не ме съдят). Досега всичко идваше спонтанно и без предварителен план, но когато соц. работничка ме попита какви са моите (респективно на съпруга ми) мотиви за осиновяване се замислих дали не правя това само заради себе си - защото искам да съм майка и да преживея всички етапи на майчинството.  Не искам да ме разберете погрешно, но дали при всеки подобен акт постъпваме съвсем безкористно или има известна доза егоизъм?! Иска ми се да мисля, че правя това само заради едно дете, която се нуждае от семейство, но май не е съвсем така.
Моля ви се, споделете дали и вас ви спохождат подобни страхове или вашите мотиви са напълно осъзнати?! Знам, че бих дала всичко за да бъде щастливо моето дете, но все пак страхувам се от причината поради която го правя. Дали щях да имам същага увереност ако имах свое собствено биологично дете? Искам да съм силна, а това би станало ако си отговоря на повечето то тези въпроси.

Това да кажеш,че искаш дете зашото това ще донесе на теб радост, удовлетворение и пълнота в живота ти не само не е укорително, а напротив - основа за здрави и нормални отношения с детето.

Така и за него е стократно по-необременителна и неболезнена връзката ви - детето ще знае, че е допринесло и на теб да ти е хубаво, а не си една вечно хленчеща как и от какво си се лишила заради него.


 Hug

# 9
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Дори и да имаме свои деца (а аз имам и говоря от личен опит), пак мотивите ще са егоистични, защото задоволяваме вътрешната си потребност (дори можем да го наречем инстинкт), всяка жена в определен етап от живота си изпитва нужда да има дете, да има някой за когото да се грижи, когото да обича, а пък дори и да остави нещо след себе си. Не зависимо дали ражда или осиновява, всяка жена си задава този въпрос, защо го правя дали не задоволявам собствените си желания и нужди или го правя заради самото дете!? Но според мен го правим и заради детето и заради себе си, защото жени, който нямат потребност от деца, нямат и деца и не чувстват желание и нужда от такива. Въпреки, че не познавам такива жени, но в определен етап от живота си сме минали и през този период. Не бива да чувстваш вина, само защото го правиш И заради себе си. Бог е заложил в жената този стремеж да има деца, и това да го желаем, не е нещо лошо или грешно.

# 10
  • Мнения: 921
Благодаря ти за топлите думи, Мирета!!  smile3525
Благодаря ти за топлите думи, Тинка!!  newsm51
Наистина се опитвам да подтисна тези свои мисли, но е доста трудно, повярвайте ми! Въпреки, че колкото повече напредва процедурата, толкова по-уверена се чувствам. Вече знам, че ще се справя с протиречивите си чувства, защото трябва да бъда силна, когато моето "слънчице" си дойде у дома. Peace

# 11
  • Мнения: 176
Когато социалната работничка ни пита за мотивите, казахме, че въпросът ни изглежда странен - естествено, че защото искаме да обичаме и отглеждаме детенце, като всички хора. А тя каза, че някои хора не се решавали с години да си вземат и после взимали деца, за да ги гледат децата като остареели. На мен това ми се стори странно и й го казах newsm78

# 12
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Когато социалната работничка ни пита за мотивите, казахме, че въпросът ни изглежда странен - естествено, че защото искаме да обичаме и отглеждаме детенце, като всички хора. А тя каза, че някои хора не се решавали с години да си вземат и после взимали деца, за да ги гледат децата като остареели. На мен това ми се стори странно и й го казах newsm78

Това е гадно, не е странно.  Shocked Егати егоистите.  Close Аз не очаквам собственото ми дете да ме гледа, дано и да не се и наложи. Моя баща ме възприема по същия начин. Никога с нищо не ми е помагал нито се е интересувал от мен, изисква само да му помагам да се интересувам от него и да се бъхтя за да може той да си почива и да си пилее парите по ку...те. Не ме обича изобщо, даже често е казвал, че съм се родила да ги гледам. Така, че хора всякакви, но мотивите се оказват съществени.

# 13
  • Мнения: 1 615
Жалко, че никой не пита и преди забременяване. Много нещастни съдби биха били избегнати... Sad

# 14
  • Мнения: 921
Колкото и да е странно и аз си мислих за същото днес!
Много си права за съжаление Cry

Общи условия

Активация на акаунт