търся мед. сестра за гледане на болен.

всъщност хора,не знам какво да направя,дайте някаква идея как да се справя, ако го взема в къщи няма да имам възможност да поема
разходите по апартамента и неговите разходи за лекарства, и заплата на сестрата. Ако пусна апартамента под наем ще му
поема поне половината от разхода за . Много ми е мъчно, че не мога да му осигуря най- доброто. Не искам да ме съжалявате , нито финансова подкрепа.Просто споделете с мен как бихте постъпили в този случай. Той плаче и иска да се прибере в къщи.

Деси , много е сложно  ! Пиша само как бих постъпила аз. Бих го взела при мен и неговия апартамент бих дала под наем. Медицинска сестра може да потърсиш някоя пенсионерка да идва в вас за поняколко часа. Баща ти какво мисли по въпроса? Може да не иска да идва у вас?

Проблемът е че 4 години гледах баба ми на легло във вкъщи.Тя почина миналата година юли месец. Аз имам син който в момента е на осем години.Не можете да си представите какъв ужас сме изпитвали през това време, не мога да съсипя веселото детство и психиката на детето си.Не знам дали ви се е случвало и дано никога не ви се наложи да гледате човек на легло.Това е страшно, нарушава се ориентацията кое е ден и кое е нощ.Те не разбират, кое е реално и кое не е.Баща ми е със силно увреждане на мозъка и понякога
става агресивен, не е опасен ,защото не може да стане,но удря по леглото и крещи, псува както никога до сега,просто не е същият добър и мил татко, който ме е отгледал, но аз продължавам да си го обичам.Живея в двустаен апартамент със съпругът ми който страшно много ме подкрепя и дава всичко от себе си да ми помогне емоционално и финансово,ние вече нямаме семеен бюджет, а бюджетът на татко. със майка ми и детето ми.Ако смяташ,че трябва да го взема в вкъщи или имаш друга идея пиши ми.

Защо смяташ, че не е за него?   
Разбирам те в  си. Но в този хоспис не са такива пациенти или просто баща ти не иска да е там?

Не знам миличка как да те посъветвам. Всичко е индивидуално и неповторимо. Но има една приказка за щъркела, който закъснял с потомството си и трябвало да избере само едно щъркелче и да го пренесе през океана. В приказките има много мъдрост и може да ти помогне. Вече съм я разказвала във форума и ще бъда по-кратка.

Обърнал се щърка към всяко едно от трите щъркелчета само с един въпрос: "Сине мой, няма да мога да пренеса всичките ви отвъд океана. Пътят е дълъг и силите ми не стигат. Мога да взема само едно от вас. Затова ще те попитам нещо. Когато стана стар и немощен, ще ме вземеш ли на гръб и ще ме спасиш ли?"
Трите щъркелчета отговорили различно. Първото и второто дали положителен отговор: "Да, татко, ще те взема на гърба си и ще те спася." Третото, най-малкото отговорило различно: "Не, татко, аз ще взема на гърба си моето щъркелче и ще спася него. Не ми се сърди!"
Тогава стария щърк се усмихнал и пренесъл (спасил) третото, най-малкото щъркелче.

Извода оставям за теб. Ти също имаш малко щъркелче и трябва да мислиш за него. Стария щърк е миналото и ние имаме задължения към него, но малкото щъркелче е бъдещето и ние имаме отговорност към него. Избора е твой! 

Ако трябва да избирам аз - ще избера моето щъркелче и ще се грижа за стария щърк, колкото ми позволяват силите, без да вредя на щъркелчето. Ако бащите ни са мъдри, ще го разберат и няма да ни упрекват.
 

Пожелавам ти сили, кураж и мъдрост в решението. Тежък е избора, няма спор.
 

Много ти Благодаря за топлите думи с тях ми даде повече сили и мъдрост, сега съм сигурна че постъпвам правилно и не се чувствам виновна за това че не го взимам  вкъщи.
По въпроса защо  не е за него.Отговорът е че тези места са за болни стари хора,който няма кой да се грижи за тях или няма шанс да се    въстановят.В стая са по- трима, не се отварят прозорците за да не настинат, а може да си представите миризмата
и въздухът  какви са.А пък думите на баща ми са:
-Въздух, въздух, ако може малко чистичко.Моля ви помогнете ми ако искате върнете  ме вкъщи.

Идея си нямаш колко добре те разбирам. Майка ми е болна от много неща, включително и склероза, а дъщеря ми е на 8 години. Гледах я до преди месец и половина у нас и познавам отблизо и десетте кръга на ада от това съжителство. В хоспис не я дадох, но се принудих в името на живите и все още здравите да й наема жена, която да я гледа у тях. Жената не е медицинско лице, но се справя. Информативно условията са следните.
Плаща се еднократна такса на фирмата от 150 лв., която е гаранция, че в рамките на следващата календарна година фирмата ще има ангажимента да ти намира жени (ако първоначално избраната от теб си отиде по независимо какви причини).
Заплата за 6 дни в седмицата, 24 часа в денонощието е 350 лв. +  храна за болногледачката (тя готви на болния и се храни заедно с него).Жените, които гледат денонощно не са от София и трябва да им се осигури място за спане. Моята, тъй като не вижда смисъл да си ходи до нейния град за 10 часа, няма нищо против срещу 15 лв на ден да отработва и неделята. Задълженията й според договора са да обслужва болния (тоалет, пране, простиране, готвене, пазар срещу касова бележка, даване на лекарства) . Не й влиза в задълженията да чисти, но тя го прави, тъй като все пак и тя живее в този апартамент.
Фирмата, която ползвам предлага всякакви варианти - от почасово до моя вариант, който между другото е и най-изгоден. Ако те интересуват координати, пиши на лични.

Ако можеш да си позволиш да върнеш баща си у тях, направи го, но не си прави илюзии за у вас. Желая ти много кураж