Естествено Раждане и 21-ви век

  • 6 898
  • 115
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 161
Ще ви предложа откъс от една интересна книга, която наскоро ми подариха. Казва се "Съзаклятието Водолей"

"Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.

В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.

При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.

Значението на това свързване е оценено в изследвания сред различни култури и те показват силна взаимозависимост между това свързване и по-нататъшното майчинско чувство, дългосрочен коефициент на интелигентност на детето, минимални на брой моменти на малтретиране или пренебрегване. Съществува освен това и свързване с бащата. Шведските бащи, на които в родилний дом са позволявали да подържат бебето си, се оказват много по-свързани с него три месеца по-късно. Дългосрочните изследвания показват по-голяма социална жизнеспособност у деца, чиито бащи са участвали в грижите за тях като новородени.

Отначало медицинските служители отхвърлят този подход на тясна връзка. Но капитулацията им идва изведнъж и неочаквано. През 1978 г. Американската медицинска асоциация одобрява акушерския метод, който оценява значението на връзката майка-новородено.*

Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане и това се оказва фактор, предизвикал огромна вълна от раждания в домашна обстановка през последните години. Отначало лекарите са силно разтревожени от тази тенденция, но провеждането на първата широкомащабна оценка на безопасността при домашното раждане показва „ужасни" за тях резултати. При изследването на близо хиляда и двеста случая на домашно раждане, Департаментът по здравеопазването на щата Калифорния установява, че те за по-безопасни от средния коефициент за щата във всяко отношение.** (Майките, които е трябвало да раждат в болница поради предварително известен риск при раждането не са много представителни за населението като цяло.) В родилните домове са починали два пъти повече бебета, а акушерките се справят много по-добре от лекарите, когато възникнат усложнения! (Например, при техниките на акушерките разкъсванията са в границите на 5 процента в сравнение с 40-те процента разкъсвания при изражданията от лекари.)

Изправени пред бунта на пациентите, все повече болници се опитват да бъдат конкурентноспособни. Родилните отделения се превръщат в „дом извън дома", хуманна среда, която разполага с оборудване за спешни случаи. В центъра „Нов живот" към Семейната болница в Милуоки, в центровете за алтернативно раждане в болницата на Сан франциско и в Холивудската презвитерианска клиника, родители и деца са заедно в помещения с домашен вид, слушат музика, посещават се едни други докато майката ражда, хранят се заедно. Множество болници възприемат метода на раждане на френския акушер фредерик Лебойе. Бебето се ражда в среда с приглушено осветление, в тишина, след това бива посрещнато нежно и след лек масаж се поставя в топла вана. Лекар от медицинския център „Свети Лука" в Чикаго отбелязва „почти универсалната усмивка" на бебетата, докато се протягат. Лекар от Флорида казва на колегите си: „Това е възглед, а не процедура".

Лебойе описва как постепенно открива съзнанието и интелигентността на новороденото, нещо, което не се признава в медицинското образование, което е получил. „Личността вече си съществува, напълно съзнателна, заслужаваща уважение." Един френски експеримент изследва сто и двадесет бебета, родени по метода на Лебойе, всички с майки от работническата класа, които не са знаели нищо за метода, когато са постъпвали за раждане в болницата. Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!

Лебойе е сред лекторите на конференцията през 1978 г. в Лос Анжелис, на която се основава фондация „Нашата най-важна инвестиция", посветена на „осъзнатото раждане" и спонсорирана от Лора Хъксли, вдовицата на Олдъс Хъксли. Силната убеденост в духовните и психологически аспекти на раждането, грижите за новороденото и връзката му с родителите довежда до формирането на мрежата Национална асоциация на родители и лекари за безопасни алтернативи на раждане (НАРЛБАР). Растящият интерес в страната вдъхновява конференции, семинари, книги и неофициални мрежи за взаимна подкрепа. Той силно увеличава подкрепата към установените естествени методи на раждане, като метода на Ламаз и Лигата „Ла Лече" - мрежа за взаимопомощ на жени, които желаят да кърмят бебетата си.

Една жена, попълнила анкетата на "Съзаклятието Водолей", описва раждането на детето си в домашни условия като „върховно психоделично изживяване, постигнато без наркотици". Съпругът й, израждал бебето, също определя раждането като върхов момент в живота си, „когато се е родил като родител". Майката казва, че е благодарна на всички жени, които преди нея „са износили детето си по свой собствен начин, оттеглили са раждането от полето на медицината и са го върнали отново на родителите и детето, на които принадлежи".
"
Във връзка с последния параграф мога да потвърдя, че раждането на Самуил у дома беше най-върховното ми щастие в живота и наистина се родих като родител.

--------------------------------------------------
* -- В края на 1979 г. в отговор на съдебен процес и на правителствен натиск Американската медицинска асоциация пуска циркуляр с нов морален кодекс, който разрешава на медиците да си сътрудничат с други лекари, които не са доктори по медицина. Психолозите също отправят предизвикателство в съдилищата към групата на медиците и застрахователите, като настояват за своето право да бъдат включени в системата на здравните осигуровки - Бел. авт.

** -- същото сочат и статистиките за домашно раждане в Холандия, виж http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth4

Последна редакция: нд, 15 апр 2007, 23:09 от Ludmil

# 1
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Пак ли Tired Whistling ooooh!

# 2
  • София
  • Мнения: 4 423
Людмил, приятно ми е да чета всичко, което пишеш или копираш за нас, но искам да ти споделя нещо - раждането ми секцио наистина се родих като родител, нямах нужда от време за да осъзная, че имам дете и да го обичам много.
Виж с първото ми раждане ( нормално, продължило 13 часа) ми трябваха месеци за да свикна с детето си, така че  - не съм привърженик на нормалните, природни нещо, щом съществуват безболезнени и съвременни методи да се почувстваш добре.

# 3
  • Мнения: 1 216
Действаш като силен дразнител, но дори и не ме мотивираш да ти отговоря по същество.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 227
Статията е хубава, но нали не вярваш 100% на това твърдение:
........Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!....
Просто ми се струва абсурдно!!! Тук причината (според мен) е генетична и не зависи от начина на раждане. Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 1 371
Ако ще и в президентска стая в шератон да ме бяха сложили да раждам - пак щеше да е секцио.
При тесен таз и последвалото задушаване на бебето...
No comment.

# 6
  • Мнения: 10 983
... раждането ми секцио наистина се родих като родител, нямах нужда от време за да осъзная, че имам дете и да го обичам много.
Peace Peace

... не съм привърженик на нормалните, природни нещо, щом съществуват безболезнени и съвременни методи да се почувстваш добре.

Точно казано!  Peace Peace

# 7
  • Мнения: 1 161
Действаш като силен дразнител, но дори и не ме мотивираш да ти отговоря по същество.
Много са ми интересни реакциите на някои хора.
Понятна е такава реакция ако сипя закани и агитация наляво и надясно и упреквам майките в некадърност, а то просто цитирам тук книгата, от която чета, и пак някои започват да се защитават, като че отправям директни обвинения и заплахи към тях? В кое е проблема, кажете? Затова, че съм Людмил, "сектанта" ли, който изродил сина си? И затова всичко, което напише Людмил, дали е цитат или е негово мнение автоматично е дразнещо и задължително трябва да се оплюе??? #2gunfire

Значи, в нормален разговор между нормални хора, ако на мен не ми допада разговора им, просто се отдръпвам и преставам да слушам. Но никога не влизам всред говорещите само за да кажа, че темата им ме дразни, или да изтъквам безкрайни аргументи против темата им.

Последна редакция: нд, 15 апр 2007, 14:24 от Ludmil

# 8
  • Мнения: 1 161
Людмил, приятно ми е да чета всичко, което пишеш или копираш за нас, но искам да ти споделя нещо - раждането ми секцио наистина се родих като родител, нямах нужда от време за да осъзная, че имам дете и да го обичам много.
Виж с първото ми раждане ( нормално, продължило 13 часа) ми трябваха месеци за да свикна с детето си, така че  - не съм привърженик на нормалните, природни нещо, щом съществуват безболезнени и съвременни методи да се почувстваш добре.
За всеки човек е индивидуално и в това именно е красотата на живота.

Aз смятам, че не толкова раждането, колкото личното внимание по време на бременността и първите 5 години от живота на детето оформят целият му по-нататъшен живот. За това е създаден методът на Привързано родителство, който съдържа всички елементи на любов, близост от момента на зачатие до отделянето на детето от семейството... Мисля, че липсата на правилна любов създава точно тези аномалии. Много хора твърдят и искренно смятат, че отдават най-доброто за децата си и затова трябва да работят непрекъснато за да са задоволени всичките му нужди... А всъщност какво иска едно дете -- любов и хармонично семейство. Уви, изглежда у нас те често липсват (прочети http://dnes.bg/article.php?cat=5&id=34911).

Последна редакция: нд, 15 апр 2007, 14:58 от Ludmil

# 9
  • Мнения: 639

........Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!....
Ей това е върховна дивотия - как определят кое храносмилане е по-добро? Психомоторното развитие може да бъде повлияно в една или друга посока, но съвсем не се влияе от начина на раждане. Прохождането - също. Доминация на едно от полукълбата и съответно работа с дясна или лява ръка винаги има (в редки случаи не е добре изразена) и това се повлиява от генетичното  наследство от родителите.
Твърдо съм ЗА естественото раждане и ненамеса в родовия процес (освен в належащи случаи), но това е твърде плитко като мотивация. Безспорно раждащата и детето се чувстват най-добре при естествено протичане на събитията.

# 10
  • Мнения: 1 371
O, свалям ти шапка за това, че си изродил сам бебето си. Моят дядо навремето сам е изродил майка ми и двете и сестри във вкъщи. е, човека си има необходимото образование. Но и да го нямаше..., пак така щеше да е.  Simple Smile
Темата не ме дразни, интересна е, но не всички я приемат присърце. А и тук всеки е влязъл да сподели (дали ще оплюва или хвали - няма значение). Важното е , че всички прочетохме за какво иде реч.  Peace

# 11
  • Мнения: 2 908
Мен пък ме дразни темата,защото 20 часа естествено раждане няма да ги преживея наново.И точно щото сме в 21 век-има и други методи.

# 12
  • Мнения: 1 161
Мен пък ме дразни темата,защото 20 часа естествено раждане няма да ги преживея наново.И точно щото сме в 21 век-има и други методи.
Естествно раждане включва и да оставиш родилката да ражда в най-удобната за нея поза, заобиколена от най-хармоничните на нея хора, на място, където се чувства най-добре в атмосфера в която тя се чувства най-защитена и в хармония със себе си (музика, аромати, цветове, светлина). Тогава може да се говори, че някой е родил "естествено". И, вероятно, тогава раждането ще протече по съвсем различен начин...

# 13
  • Мнения: 9 894
приеми тогава, че може да има и друг вид "естествено" раждане Simple Smile в твоя смисъл аз съм родила естествено, защото бях в клиниката, която избрах сама, оперира ме лекар, на когото имах безумно доверие, операционната беше чиста, светла, звучеше любимото ми радио....и изобщо нещата протекоха както аз исках и си ги представях Simple Smile бях спокойна/като изключим трепета при срещата със сина си/, а екипът ми хармонираше отлично.

Аз приемам за тези неща да говорят жени, родили по този начин. радвам им се, чета с интерес, но не приемам за това да постоянно да намилат хора, не-минали лично през раждането, колкото и близо да са били.

# 14
  • Мнения: 1 161
приеми тогава, че може да има и друг вид "естествено" раждане Simple Smile в твоя смисъл аз съм родила естествено, защото бях в клиниката, която избрах сама, оперира ме лекар, на когото имах безумно доверие, операционната беше чиста, светла, звучеше любимото ми радио....и изобщо нещата протекоха както аз исках и си ги представях Simple Smile бях спокойна/като изключим трепета при срещата със сина си/, а екипът ми хармонираше отлично.
Естествената поза е ключов елемент при естественото раждане..  Когато родилката може да избира позата на раждане, тя сама усеща кое е най-добро в момента. Така раждането протича по-бързо и без разкъсвания. Това не го говоря на изуст, все пак аз израждах сина си. При нас, например, Мирена сменяше "кучешка" с "клекнала" поза.

Предимствата на първата са:

  • отслабва болката в гърба, тъй като матката не притиска гръбнака.
  • нищо не притиска долната празна вена и бебето получава достатъчно кислород.
  • намалява вероятността от разкъсвания, тъй като главичката меко притиска перинеума, постепенно разтваряйки тъканите.

А на втората:
  • контракциите стават по-ефективни.
  • под действието на гравитацията ражданто се ускорява.
  • удобна е за акушерката, която следи процеса на раждане.

Според мен това е причината Мирена да нямаше разкъсвания и раждането да протече сравнително кратко,  около час и половина.

Последна редакция: нд, 15 апр 2007, 15:46 от Ludmil

Общи условия

Активация на акаунт