- Публикувана: 20 апр. 2007, 23:16 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 08:09 ч.
Кои 3 стихотворения ви харесват най-много
Момичета, мой добър познат ще участва в конкурс, но не може да избере с кои 3 стихотворения. Хайде да ударим по едно рамо и да му помогнем. Поствам 7-те стихотворения от които трябва да избере 3.
(1)
През отглас от забравени ехтежи
дочувам тишината на смеха
погълнат от изящните метежи
на властната кралица "суета".
Из мътните отблясъци безцветни
съзирам поизсъхнала сълза
в очите на стихии огнеметни -
деца на неизстинала тъга.
В отблясъци и отгласи замрели
дали човечността ще се роди?
Дали със вездесъщи акварели
ще можем да рисуваме лъчи?
Дали в града с дузината колони
ще греем редом с дневните звезди?
Дървото със всесветещите клони
ще зърнем, обещаваш ми, нали?
***
(2)
Ще разкажа на разлистения вятър
за цветята, за смеха, за радостта
и за слънчевите багри, що се мятат
сред кънтящия напев на младостта.
Ще разкажа и на немите дървета
за усмивките, за топлите слова
и за царствените вихри във небето,
де е чужда угнетената тъга.
Ще разкрия и на звездните пасажи
за изчезващия смътен полумрак
и за светлото - за бляскавото, даже
проявление на благ, неземен зрак.
Ще разкажа и на цветните поляни
за на ужаса отмиращата хлад
и за пеещите погледи, огряни
от всевластна, животворна благодат.
***
(3)
Безкраен потокът от рими сълзливи
за страсти и пламнал копнеж
по преходни ласки и спомени криви
тече сред вулканен тътнеж.
И вие се бавно сред сенки пълзящи,
но пеещи в мътната кал
за устни притиснати, думи лъстящи,
и пълен със вино бокал.
Бокал на пиянство, желания тленни
и тихи горчиви сълзи.
И те ще са пепел и прах неизменно,
при пепел и прах от лъжи.
Но там насред сивата пустош скалиста
прорастват красиви цветя -
цветя на любов неподправено чиста -
без похот, без съзли, без грях.
***
(4)
Наздравици и глъч кънтящо-гръмки.
Сред музиката - вихър и захлас.
Гуляй на лицемерието звънко.
Мълчание и викове без глас.
Под глъхнещите песни на цигулка
умираща в безпътния си дом,
просветва на надеждата светулка
и сторва на мълчанието поклон.
Наздравици и глъч безверно-неми.
Сред музиката - скърби и сълзи.
Калта достига вече до колене
и червеят величествен пълзи.
Ще стъпчем ли въставащата тиня?
Светулко, омагьосана светиня...
***
(5)
В безвремие несигурно и болно,
в очакване, с притихнало сърце,
на чудото живително и волно
ще зърна озареното лице.
И там, където сенчести воали
покрили са небесните цветя,
ще видя чудесата полетяли
към цветните открити небеса.
В безвремие на тягостна надежда,
в очакване на бляскави лъчи,
принцесата във слънчеви одежди
със радост радостта ще съживи.
Дошла и озарила тъмнината
принцесата се слива с чудесата.
***
(6)
Сред камъните ледни
ако сме също камък,
и в мрака непрогледен
откажем да сме пламък.
В течението мътно
ако брега не дирим
и в тишината плътна
на арфа не засвирим.
Ако в мъглата сива
и ние посивеем,
пътеката трънлива
да следваме не смеем.
Ако със поглед празен
във празното се влеем
и в пъкъла омразен
безмилостно изтлеем,
то спрели сме да търсим,
безсенчестото бяло,
и в свят на сенки пъплим,
и времето е спряло.
***
(7)
Сред прелестните ласки на зората,
на пътя, от лъчите и` облян,
сред на тревите млади аромата
запитвам слънцето - аз бях ли там?
Във празничните дни на светла радост,
сред ромона на горски ручей ням
пред виното, измамната му сладост,
звездите питам, плах - аз бях ли там?
Във странство, сред земите необгледни
над чужд нереален и далечен блян
пред празни погледи и мисли ледни,
небето питам, сам - аз бях ли там?
Във делник мрачен, здрачен и дъждовен,
пред мъртъв, някогашен светъл плам
стоя над пъкъл черен и прокобен,
и питам Бог велик - аз бях ли там?
Не знам!
(1)
През отглас от забравени ехтежи
дочувам тишината на смеха
погълнат от изящните метежи
на властната кралица "суета".
Из мътните отблясъци безцветни
съзирам поизсъхнала сълза
в очите на стихии огнеметни -
деца на неизстинала тъга.
В отблясъци и отгласи замрели
дали човечността ще се роди?
Дали със вездесъщи акварели
ще можем да рисуваме лъчи?
Дали в града с дузината колони
ще греем редом с дневните звезди?
Дървото със всесветещите клони
ще зърнем, обещаваш ми, нали?
***
(2)
Ще разкажа на разлистения вятър
за цветята, за смеха, за радостта
и за слънчевите багри, що се мятат
сред кънтящия напев на младостта.
Ще разкажа и на немите дървета
за усмивките, за топлите слова
и за царствените вихри във небето,
де е чужда угнетената тъга.
Ще разкрия и на звездните пасажи
за изчезващия смътен полумрак
и за светлото - за бляскавото, даже
проявление на благ, неземен зрак.
Ще разкажа и на цветните поляни
за на ужаса отмиращата хлад
и за пеещите погледи, огряни
от всевластна, животворна благодат.
***
(3)
Безкраен потокът от рими сълзливи
за страсти и пламнал копнеж
по преходни ласки и спомени криви
тече сред вулканен тътнеж.
И вие се бавно сред сенки пълзящи,
но пеещи в мътната кал
за устни притиснати, думи лъстящи,
и пълен със вино бокал.
Бокал на пиянство, желания тленни
и тихи горчиви сълзи.
И те ще са пепел и прах неизменно,
при пепел и прах от лъжи.
Но там насред сивата пустош скалиста
прорастват красиви цветя -
цветя на любов неподправено чиста -
без похот, без съзли, без грях.
***
(4)
Наздравици и глъч кънтящо-гръмки.
Сред музиката - вихър и захлас.
Гуляй на лицемерието звънко.
Мълчание и викове без глас.
Под глъхнещите песни на цигулка
умираща в безпътния си дом,
просветва на надеждата светулка
и сторва на мълчанието поклон.
Наздравици и глъч безверно-неми.
Сред музиката - скърби и сълзи.
Калта достига вече до колене
и червеят величествен пълзи.
Ще стъпчем ли въставащата тиня?
Светулко, омагьосана светиня...
***
(5)
В безвремие несигурно и болно,
в очакване, с притихнало сърце,
на чудото живително и волно
ще зърна озареното лице.
И там, където сенчести воали
покрили са небесните цветя,
ще видя чудесата полетяли
към цветните открити небеса.
В безвремие на тягостна надежда,
в очакване на бляскави лъчи,
принцесата във слънчеви одежди
със радост радостта ще съживи.
Дошла и озарила тъмнината
принцесата се слива с чудесата.
***
(6)
Сред камъните ледни
ако сме също камък,
и в мрака непрогледен
откажем да сме пламък.
В течението мътно
ако брега не дирим
и в тишината плътна
на арфа не засвирим.
Ако в мъглата сива
и ние посивеем,
пътеката трънлива
да следваме не смеем.
Ако със поглед празен
във празното се влеем
и в пъкъла омразен
безмилостно изтлеем,
то спрели сме да търсим,
безсенчестото бяло,
и в свят на сенки пъплим,
и времето е спряло.
***
(7)
Сред прелестните ласки на зората,
на пътя, от лъчите и` облян,
сред на тревите млади аромата
запитвам слънцето - аз бях ли там?
Във празничните дни на светла радост,
сред ромона на горски ручей ням
пред виното, измамната му сладост,
звездите питам, плах - аз бях ли там?
Във странство, сред земите необгледни
над чужд нереален и далечен блян
пред празни погледи и мисли ледни,
небето питам, сам - аз бях ли там?
Във делник мрачен, здрачен и дъждовен,
пред мъртъв, някогашен светъл плам
стоя над пъкъл черен и прокобен,
и питам Бог велик - аз бях ли там?
Не знам!
Пепи, ето и моето мнение 
Добронамерено и честно
Ако съвсем нищо не ми харесваше, нямаше да си направя труда да пиша...в случая има нужда не от харесва ми/ не ми харесва, според мен, а от конкретни съвети..
Първо, на колко години е приятелят ти? Ученик ли е
Някои от римите и използваните думи и рими са прекалено очевидни и тривиални, други просто остарели.. (ехтежи-метежи, надежди-одежди), другаде рими като сълза-тъга и сълзи-нали са леко естрадни и доста очаквани, използвани, също като младостта-радостта например.
По-стилно, правилно и т.н. е да се римуват същ. с глагол например или изобщо различни думи, всичко това казвам съвсем приятелски, не защото смятам че приятелят ти копира текстове на песни, а обратно - владее толкова добре музикалната фраза на своя стих, че се увлича сам от бързото си писане и затова се получават тези, иначе сръчни, ама не много уместни избори на думички.
Повечето от нещата би било добре да се редактират и ще са много добри.
6 е горе-долу завършено, малко ми е ръбеста думичката "ледни", ама хайде...
7 би могъл да пипне в класическа сонетна форма, като на трети и четвърти куплет "изяде" третите редове, така според мен ще се получи мн по-въздействащо, а и те не дават никаква допълнителна информация.
Горните...поне да посъкрати по-бъбривите пасажи, не знам, дано не обидя, давам мнение и то съвсем свободно и от ръка, ако искаш дай още подробности за автора.
За ученическо ниво или за текст на хардрок балада стиховете стават
Добронамерено и честно
Ако съвсем нищо не ми харесваше, нямаше да си направя труда да пиша...в случая има нужда не от харесва ми/ не ми харесва, според мен, а от конкретни съвети..
Първо, на колко години е приятелят ти? Ученик ли е
Някои от римите и използваните думи и рими са прекалено очевидни и тривиални, други просто остарели.. (ехтежи-метежи, надежди-одежди), другаде рими като сълза-тъга и сълзи-нали са леко естрадни и доста очаквани, използвани, също като младостта-радостта например. По-стилно, правилно и т.н. е да се римуват същ. с глагол например или изобщо различни думи, всичко това казвам съвсем приятелски, не защото смятам че приятелят ти копира текстове на песни, а обратно - владее толкова добре музикалната фраза на своя стих, че се увлича сам от бързото си писане и затова се получават тези, иначе сръчни, ама не много уместни избори на думички.
Повечето от нещата би било добре да се редактират и ще са много добри.
6 е горе-долу завършено, малко ми е ръбеста думичката "ледни", ама хайде...
7 би могъл да пипне в класическа сонетна форма, като на трети и четвърти куплет "изяде" третите редове, така според мен ще се получи мн по-въздействащо, а и те не дават никаква допълнителна информация.
Горните...поне да посъкрати по-бъбривите пасажи, не знам, дано не обидя, давам мнение и то съвсем свободно и от ръка, ако искаш дай още подробности за автора.
За ученическо ниво или за текст на хардрок балада стиховете стават
чандра, много ти благодаря за отговора. Ще му предам мнението ти. Иначе ой е първа година стдент. Стихотворенията са писани мисля докато беше последна година ученик, а самият той пише може би от 1-2 години но не и повече. Предполагам, че с порастването му и стилът му на писане ще се промени 