Човешкият организъм не е приспособен да се справи с излишъка от животински мазнини и холестерол. При наличие на излишен холестерол, той се отлага в стените на артериите, като стеснява лумена им, от което намалява притока на кръв към органите и тъканите на организма. Като резултат от това се получават увреждания на жизнено важни органи, като сърце – исхемична болест на сърцето, мозък – исхемични инсулти, черен дроб – мастна дегенерация, други органи – нарушена функция, мастни отлагания или инфаркти. По-тесният лумен на кръвоносните съдове, води до увеличаване на съпротивлението им, а от тук до повишаване на кръвното налягане, което допълнително натоварва сърдечният мускул. Холестеролът е съставна част на най – често срещаните жлъчни камъни. Той се използва и от раковите клетки, при изграждане на стените им.
От друга страна протеините съдържащи се в плодовете и зеленчуците поддържат нивото на холестерола на едно ниско ниво. В растителните продукти се съдържат витамини и антиоксиданти, способни да неутрализират свободните радикали, с които сме в контакт ежедневно. Растителните влакнини захващат токсините образувани в стомашночревния тракт, благоприятстват перисталтиката, стимулират нормално обитаващата флора и по този начин се избягват гнилостните процеси, които са една от водещите причини за канцерогенезата.
Установено е, че честотата на различните видове рак е по – голяма сред консумиращите месо, отколкото сред вегетарианците. Една от причините е, че човешкият интестинален тракт не е приспособен към месна храна. При хищниците дължината на стомашночревния тракт е около три пъти колкото е дължината на животинското тяло, което благоприятства бързото отделяне на токсините, образуващи се при разлагането на месото. В сравнение с тях дължината на стомашночревния тракт при тревопасните животни е около 6 пъти по – голяма от дължината на тялото им. Човекът също има дълъг стомашночревен тракт (около 7.5 – 8 метра). Това води до образуване на токсини при консумация на месо, които бавно се извеждат от организма, претоварват бъбреците и черния дроб и водят до подагра, ревматизъм, артрит и рак.
В следващите редове са представени накратко някои от най – често срещаните токсини и субстанции съдържащи се в месото:
хистамин и имидазол – субстанции отговорни за възпалението (фурункули, карбункули, фистули, апендицит, възпаление на жлъчка и жлъчни пътища, тромбофлебит и т.н.)
растежни хормони – най – вече полови хормони (затлъстяване, акромегалия, стимулиране растежа на раковите клетки)
слузести субстанции съдържащи сяра (глюкозамини, хексозамини) – отлагат се в сухожилните хрущяли, фасции, стави и т.н. Установено е, че колкото повече сяра се съдържа в хрущялната тъкън толкова по-слаба и лесно ранима е тя. Като резултат се получава артроза с дегенерация на хрущяла, ревматизъм, артрит, артроза, остеохондроза.
инфекциозни причинители (трихинелоза, говежда спонгиформена енцефалопатия, различни видове чревни паразити).
мастни киселини, включително вътреклетъчни. Месото съдържа много калории, поради високото съдържание на мазнини. Резултатът е затлъстяване, поради невъзможност за разграждането им и отлагане в мастните депа. Това води до повишаване на кръвното налягане, полицитемия и т.н.
онкогени
Освен естествено съдържащите се в месото токсични субстанции, при обработката му се добавят различни химикали. Веднага след убиване на животното се преустановява кръвоснабдяването на тъканите. В мъртвата тъкан започват гнилостни процеси, които са причина за промяна на цвета на месото. То става мътно със сиво – зелен цвят. Месопроизводителите маскират тези разпадни процеси като добавят към месото нитрати, нитрити и други консерванти, които му придават характерния червен цвят. Проблемът е, че много от тези химикали са доказани канцерогени. Според много учени редица ракови заболявания могат да се предотвратят чрез избягване консумацията на месо и увеличаване на дневната дажба от плодове, зеленчуци и зърнени храни.
При отглеждане на животните с цел повишаване на добива към храната им се добавят различни вещества, кото хормони, антибиотици и 2700 други познати на животновъдството химикали. Тези вещества се съдържат в месото и в момента на консумацията му от човека, като техните странични ефекти могат да се проявят веднага или след различно дълъг период от време. Никое законодателство не задължава месопроизводителите да обозначават тези съставки на етикета върху опаковката, така че консуматорът да прецени ползата и вредата преди да плати за своя хамбургер, хот дог, шунка или каквото и да било.
Противниците на вегетарианството твърдят, че растителната храна не доставя достатъчно протеини на организма. По този повод д-р Пааво Айро, един от водещите авторитети в областта на диетологията казва: “Препоръчваните дневни нужди от протеини спаднаха от 150 g преди 20 години на 45 g днес. Това е така, защото редица проучвания показаха, че човешкият организъм се нуждае само от 35-45 g белтъчини дневно. Излишните протеини, не само че не се усвояват, но имат неблагоприятно влияние върху организма като в крайна сметка водят до различни заболявания, за които стана дума по – рано. Необходимите 45 g протеини могат да се набавят чрез 100% вегетарианска диета, състояща се от плодове, зеленчуци, ядки, зърнени и бобови храни , мляко и млечни произведения.”
Сиренето, ядките и бобовите храни съдържат повече протеини, отколкото хамбургера или свинската пържола.
Някои диетолози все още смятат, че само месото, рибата, яйцата и млечните произведения съдържат всички незаменими аминокиселини (това са аминокиселините, които не се произвеждат от човешкия организъм) и че растителните протеини са непълноценни (отсъстват една или повече аминокиселини). Проучванията на Karolinska Institute в Швеция и Макс Планк Института в Германия показват, че повечето растения, ядки, семена и зърна са отличен източник на протеини. Освен това техните белтъчини се усвояват по – лесно и не носят в себе си токсини. Трябва добре да се разбере, че вегетарианската храна е източник на пълноценни протеини, получени от свежи непреработени източници, каквито са споменатите вече храни.
Помислете си само какви голями количества зърнени храни се използват за изхранването на животните, от които човекът получава градивните елементи (аминокиселините) на растенията, но в преработен вид “втора ръка”.
Храните, които не трябва да консумира един вегетарианец са:
месо (включително пиле, риба и други морски деликатеси)
яйца (носят в себе си зародиш, който дава нов живот)
.....