п.с. който се е разпознал, да не се повтаря!
Коя е най-висшата степен на разсеяност...
Забравих си бебето на един панаир. Просто изключих, че имам дете и добре, че си беше там, където го бях зарязала с количката
Зима, студ, сняг, сутрин отиваме на градина и на работа-опаковала съм детето с дебел гащеризон,грейка,шапка,шал ръкавици. Аз също съм се опаковала порядъчно.Излизаме от къщи заключвам двете врати ,викам асансьора,отварям вратата и подканям малката да се качва.........детето се дърпа, аз му се карам, че ще изтървем автобуса.Натиквам го вътре и слизаме долу. Отварям входната врата и то горкото пак се дърпа и ми вика "Мамо аз така ли ще ходя ?" Поглеждам я............ тя по домашни чехлички
Дааа, ето и моят номер - Гери беше на месец и нещо и отваме на консултация. Влизам и заставам пред вратата на кабинета да изчакам. След малко излиза сестрата и ме пита за какво съм. Казвам, за консултация. И тя - Как се казва детето. И аз с особена физиономия не проронвам и дума - просто изключих! Не можах да си спомня името на собственото си дете! Жената се позасмя. Какво ли си помисли! Сетих се след 5 секунди де. Но умората си беше казала думата при мен май.
Уф, изкарвах си задграничен паспорт и ме питат имам ли деца... Преди месец и половина беше, отрекох като един комунист на разпит. Жената ме погледна особено и ми светна, но до там, после ме нахока, че не му знам ЕГНто. Ей това е, отделих се от детето и забравям ....
Аз се разсейвам от време на време, но моята зълва е страшна в това отношение! Като живеехме заедно със свекървата една сутрин ставам аз, измивам си зъбите и се оправям пред огледалото в коридора! Влиза тя (зълвата) след мен в банята и оставя вратата отворена та я виждам аз хубаво! Взима моята четка за зъби и почва да си мие зъбите, а аз щях да прирадна! И й казвам: "Ама това е моята четка", а тя: "ами моята къде е? аз с тая си измих и вчера зъбите!". При което щях да откача и отивам да се жалвам на мъжа а той ми вика с най-голямото си спокойствие: "остави, тя си е шматка! Ти си купи нова четка"!
В 27 г.с. ми случи да се запитам: "Какво толкова ядох, че така ми се е подул корема?"
Вместо на такси махам на учебна кола и тя ме води докъдето казах
Най, най-големия срам брах една сутрин на път за училище в едни локви от пороен дъжд...влачех си чорапогащника, който излязал от крачола и се пропил с вода. бе викам, ко ми тежи толкоз на краката, разбрах де
и другите разбраха....
Вече два пъти си забравям ключовете, на вратата на блока. Последния път, след 2 часа разходка се прибираме с детето, гледам, че някакви ключове висят на бравата и си викам, я още един малоумник, който си зарязва ключовете на външната врата, уви, оказаха се моите
Аз една неделя съм сама у нас и решавам да изчистя хладилника. Изключвам го, чакам, лъсвам го и затварям. В понеделник вечерта, вече съм почти заспала, мъжът ми идва в стаята и ме пита - бе, жена, да не си чистила хладилника?
Аз в тоя момент решавам, че тооооолкова хубаво съм го лъснала, че е забелязал и идва да ме хвали и направо сядам сияеща в леглото - дааааа, нали е много хубав?
Пък той - ми да го беше включила след това, всичко се е развалило и размирисало (аз съм адски зле с обонянието и нищо не съм усетила)
Действието се развива през нощта, когато всички сладко спим - Йоана се събужда и казва, че й си чишка. Святкам нощната лампа. Бутам татито и му казвам да донесе гърнето. Почвам да събличам пижама, памперс и чакаме с малката. След малко повече от друг път татито влиза в стаята ляга на леглото, завива се и просто се наглася да спи. А ние седим с Йоана по голо дупе и чакаме гърне. Е, този път го сръчках по силно и му обясних, че съм му казала да донесе гърнето да пикае Йоана, а не той да се изпикае и да си легне. Милия го донесе де, но на другия ден се посмяхме.
Готвя картофи и решавам да сложа сол, да ама вместо сол слагам сода и се 4удя защо ми се пеняват картошките така
Всяка сутрин вземам торбичката с боклука да го изхвърля и влизам в махленския магазин заедно с него. Оставям го някъде, пазарувам си и после си тръгвам без да си го взема. Сещам се чак когато вече съм на километър разстояние, ама винаги се връщам.
За теб не знам, ама аз си тръгнах от парка с чужда количка - розова, че и с бебе в нея - девойка. Моят син тичаше щастливо на 300 метра от мен с татко си, който от своя страна цвилеше и се валяше по земята от кикот. Добре, че бързо вденах какво правя и не изскочиха купища разярени роднини на бебето.
Друг случай - свеки ни беше на гости една седмица.Няколко дни след като си беше заминала, аз се събуждам през нощта, поглеждам мъжо и му викам "Къде е майка ти?" и той "Ми замина си " и аз "Е кога?" и той "Ми още в петък"
А една нощ на морето леля ми скача, взима си детето (тогава на около 3 години) и го води в тоалетната, слага го на тоалетната чиния и вика "Айде пишкай маме" и малката пишка кво да прави.Като се върнаха установихме, че никой не си е направил труда да й смъкне гащите
В най-близкия магазин до нас обикновено ходя като излезем с детето на разходка. Онзи ден, обаче оставям Алекс на автопилот и на бегом се набирам да купя хляб докато спи. Купувам хляба, излизам ”летейки” през вратата и понеже винаги оставям количката в дясно от входа без да се замислям и да погледна хубаво грабвам количката и хуквам към нас. След точно 3 стъпки се усещам, че нещо и има на тази количка. Светкавично ми минава през плиткия мозък: ”Баси, за 3 месеца и се скапа. Сега и нова количка ли трябва да купувам на целия зор. Ама сума ти пари дадохме за нея по дяволите” и чак тогава поглеждам хууууубавичко количката и какво виждам??? Ама това не е мойта количка. Съответно не е мойто бебе. Умрях от ужас и срам. Оставаше само да ме изтипосат в Нощен труд под заглавие ”Разсеяна жена краде бебе пред магазин” Ужас!
Скорошна изцепка - влизам в едно малко магазинче и обявявам, че търся потник с къс ръкав.
Случка с един познат:
Събрал се той с приятели в един апартамент да гледат мач. Пийват си, хапват си . Свършва пиенето и той решава да отиде да купи още. Връща се, влиза си човека, сяда да си гледа... изведнъж се оглежда и що да види: около масата други хора, седят и го гледат опулено. Та, човека объркал етажите ...
Някои си забравят чантата в ХИТ, а аз миналата година минавам през ХИТ на път за работа... пазарувам две-три дребни неща и отпрашвам пеша към Бизнес парка... и по едно време се усещам, че нося пазарската кошница на ръката си...
Колега й носи кафе в службата да я черпи и й подава и една цигара. Тя, не че пуши, ама припалва от време на време. решила жената да се възползва изцяло и запалила фаса...
По едно време щедрия и бъбрив колега тактично напомня на майка ми, че цигарата се пуши - не служи за разбъркване на захарта в кафето, за това си има друго
Друг случай от ученическите години - ставам в 6.00ч за училище - абсолютно несъбудена, пускам котлона да си правя кафе и влизам в банята. Като излязох се оказа, че на котлона не е кафеварката, а бурканче с кисели краставички Някъде в този период си намерих изчезналия учебник по физика в камерата на хладилника.....
Бързам за работа и се качвам в такси и казвам местоработата и като стигнахме се оказа, че колата просто е жълта, а човека от неудобство ме закарал, че и пари не ми взе.
Един колега беше направил следното:
Акал, пишел смс, пратил го, но продължил да държи телефона в ръката си. Избърсал се, но вместо да хвърли хартийката във водата, хвърлил телефона ...
Аз също съм доста разсеяна, мъжа ми също. Но знам един случай за един човек в Самоков, който отишъл с служебната си кола да пазарува стока в София, като свършил работа, се качил на автобуса за Самоков и си заминал.
А моята баба, лека й пръст, ме забрави на гарата и тръгна с влака без мен Добре, че живееха съвсем близо, та си се прибрах, а тя се върна със следващия влак
***************
Един път си изпуснах спирката точно 6 пъти. Броих ги. Значи представлява нещо такова - качвам се от спирка А, трябва да сляза на спирка В, обаче я пропускам и слизам на спирка С. Нищо, казвам си, ще хвана автобуса наопаки и ще сляза на спирка В. Качвам се пак, но в момента в който преминаваме покрай спирка В пак се разсейвам и я пропускам. Слизам на спирка А - о! - мисля си - е... случва се - и айде автобуса наобратно, пак към спирка В. "Все пак, трети път едва ли ще я изпусна", си мисля. Е, изпуснах я. Айде пак обратно. Изпускам я 4-ти път. Не е възможно това, си мисля, докато я изпускам за 5-ти път. След като я изпуснах за 6-ти път, изобщо не слязох на спирка А, ами си продължих обратно към къщи и злополучно се прибрах, че то малко ли време мина, закъдето и да съм отивала, изпуснала съм го. Изобщо не помня какви бръмбари съм имала в главата по това време, че да ми се случи такова нещо, ама то аз съм си разсеяна по начало.
А една зима, след училище наобяд съм си легнала да поспя, страшно уморена бях. По едно време чувам шум от зарчета по табла. Ставам, гледам навън тъмница, часовника показва 5 часа. Отивам в хола, майка ми играе табла с гаджето си. "Леле - викам - вие не сте добре!", "Защо?" - питат хората, и с право. "В 5 часа табла да играете!" - "Е какво като е 5?!?!?" - недоумяват те... то било 5 следобяд.
Веднъж се припознах в трима човека накуп. Гледам аз от далече вървят една приятелка, мъж й и майка му. Че като завиках след тях имената и на тримата.... онези хора се обръщат гледат ме странно, а аз все по-убедена че са те, вече видяла и лицата им. Продължавам да викам, тичам да ги настигна, те пак се обръщат и се блещят и си продължават напред, а аз не - упорита - викам и тичам след тях. Като ги настигнах - срам! Трима съвсем други! Извинете - казвам - припознах се....
Ааааа и едно страшно смешно - имахме една приятелка с котка, като бяхме малки. Тая котка редовно бягаше от тях, само да види пролука на външната врата и веднага е изтичала надолу по стълбите. Та някой от тайфата току я намери и я върне у тях. Веднъж я намерих аз, качих се до тях и изобщо не си направих труда да звъня на звънеца, ами просто отворих външната им врата и я метнах вътре със засилка, та да мога да затворя бързо вратата преди котката да се промуши обратно навън. След като захлопнах вратата изведнъж загравям, че мятайки котката съм видяла един облещен и съвсем НЕПОЗНАТ човек насреща си. Объркала съм етажа. Представям си какъв шок е някой да ти отвори изведнъж вратата и да ти метне котка насреща После пак отворих и си я взех обратно де