За изпитанията

  • 1 349
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 665
 Много миролюбиво място стана тук Mr. Green Тема за размисъл, само не си вкарвайте депресии Peace Поставял ли ви е живота на колене и какви усилия ви струваше да се изправите и да продължите?

# 1
  • Мнения: 6 029
поставял ме е на колене мръсникът. няколко пъти. за щастие преди да се роди дъщеря ми успявах сама да се освестя. сега... дъщеря ми е тази, заради която не се предавам.

# 2
  • София
  • Мнения: 18 679
Да, веднъж. Струваше ми адски много усилия, защото освен всичко друго, трябваше пред хората вкъщи да се правя, че няма нищо, защото не исках семейството ми да разбира Confused
Мобилизирах се...изправих се за няколко месеца. Нали знаеш, че каквото не ни убива, ни прави по-силни Peace

# 3
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Най - сериозното ми изпитание беше свързано с детето - сериозни здраволсловни проблеми. Сега, от позицията на минала вече история и с щастлив край /благодаря на Господ/, се чудя как съм издържала. Все се питам и все до един отговор стигам - заради нея  Heart Eyes
И след като съм минала през това, все се моля "Само да сме живи и здрави", другото се оправя някак  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 3 099
Веднъж един корифей в медицината ми каза, че може би имам тумор в мозъка. До скенера - след 1 седмица (тогава нямаше варианти) живеех - по-скоро умирах всеки ден - с мисълта, че ще пукна до 25 години!

# 5
  • Мнения: 4 665
Божеее Shocked Малоумници ooooh! Представих си как си се чувствала Tired

# 6
  • Мнения: 583
Да. Най- голямото изпитание, което живота ми предложи, беше да разбера, че никога няма да мога да родя. Второто - сега вече имам дете, което осиновихме преди 13 години, но проблемите и ядовете, които имаме в момента са си живо изпитание на нервите. Малко по малко се изправяме, но е доста трудно. Не знам още колко ли изпитания ще имаме. Просто не ми се мисли.

# 7
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Да. Най- голямото изпитание, което живота ми предложи, беше да разбера, че никога няма да мога да родя.

И при мен. Но имах човек до себе си, който ми помогна да се изправя. Той е бащата на децата ми - чудо на медицината Mr. Green

# 8
  • Мнения: 235

  Борбата  да имам дете - всичките инсеминации и опити инвитро. Мъката, че се чувствам непълноценна. Нежеланието на мъжа ми да спре цигарите и 50-те грама алкохол за известно време. Причината за липсата на бебе е в него. Гадната мисъл да се откажа и да продължа живота си сама. Вече не знам, дали това ме прави по-силна. Знам, че се чувствам уморена.

# 9
  • Мнения: 4 665
Уффф, стегна ме нещо като прочетох...Не се отчайвай и се бори, само това мога да ти кажа. Кураж!  bouquet

# 10
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Be_Lie_Ve, нищо не е 100% сигурно, повярвай ми. Бебето, което уж никога нямаше да имам, е на 3г7м.

# 11
  • Мнения: 6 167
Много миролюбиво място стана тук Mr. Green Тема за размисъл, само не си вкарвайте депресии Peace Поставял ли ви е живота на колене и какви усилия ви струваше да се изправите и да продължите?

'на колене' се чувствам само , когато някой е болен и аз нищо не мога да направя.
няма по-тежко нещо от това, животът да ти дава точно този урок - че нищо не зависи от теб в такива моменти.
лекувам се колкото мога , като гледам по-философски на нещата.
не винаги помага, но ... все е нещо.

# 12
  • Мнения: 2 700
Да. Смъртта на първото ми дете, при това в момент, в който мъжът ми беше в чужбина и не исках да го притеснявам. А за усилията? Воля, философия и самовнушение.

# 13
  • Мнения: 990
Доста изпитания минах и сигурно доста има пред мен. Най-тежко преживях ,когато след 5 години опити да имам дете най-накрая родих близначета и първото нещо което чух от лекарите беше "не бързай да се хвалиш ,че си родила ,защото най-вероятно няма да оживеят"  Shocked.   Слава Богу децата ми са добре , но тия думи ще ги помня цял живот.

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
О, често получавам шут в дупето.
Правя кълбо напред и се изправям.
Иначе ще ме стъпче.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт