29ти наближава

  • 1 825
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 464
Така омразната ми дата от 3 години насам наближава и тази година съм още по- подтисната от преди. Съпругът ми отсъства по работа(както и предната година), но по не този път съм с родителите си. От 1 седмица насам купувам растения, които искам да засъдя идната неделя, но част от тях започват да увяхват.
КОлкото и да гледам философски на нещата и да избягвам мислите за този ден през почти цялата година, настъпването му е неизбежно. Защо всички около мен се преструват, че не се сещат и се опитват да избягват разговорите за починалите ми мили близначета?? Толкова ли е трудно да се говори за това, след като аз- самата изстрадала майка го жадува?!? Така ми се говори за това, а ето че с най- близките си не мога!
целувам ми майчета и се моля за малките ви душички в Рая!
Объркана съм за кой ли път и всички знаем, че думите са излишни. Понякога самопото говорене9писане в случея) помага доста)
Благодаря за прочелите Hug

# 1
  • Мнения: 1 210
Винаги наближава някоя дата, но от нас зависи как ще я посрещнем.
Реакцията на близките е ясна, но не си мисли, че е защото не искат да говорят, а защото не смеят да говорят. Те не знаят какво ти е на душата и не знаят как ще реагираш ако започнат да говорят.
Така че ако ти се говори с тях за това, направи ти първата крачка. Няма кой друг. На всички им е ясно, че майката най-много я боли. А сигурна съм, че майка ти я боли още повече за теб.

Иначе ние сме тук да слушаме/четем, винаги и  почти по всяко време.
Да ти казвам бъди силна е излишно, ти и сама го знаеш. И както казваха в матрицата едно време "Мога само да ти покажа пътя, но сам трябва да го извървиш".
Кураж

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Здравей миличка!
Не се сърди на близките ти, те наистина се страхуват да говорят затова, защото незнаят как ще реагираш, как ще се почувстваш и се страхуват, че отново ще бъркат в раната ти. Иначе си мисля, че и на тях им е тежко, разбира се само ти може да се усетиш истински какво ти е. Аз загубих бебето си на 11 септември - точно на рождения ден на майка ми и често си мисля, как ще се чувствам когато наближи тази дата - дали да празнувам, защото майка ми има рожден ден тогава или да тъжа затова, че загуби бебчето си.
Когато загубих моето бебе, няколко от колежките ми ми се обадиха да ме подкрепят, една от които е преживяла същото като мен. Другите ми колежки месеци по-късно ми казаха, че нямали сили да ми се обадят, защото се страхували от това как ще се почувствам и дали ще намерят подходящите думи в този момент. Аз не се сърдя на никой, и ти не се натъжавай, гледай напред и споделай тук с нас, когато имаш нужда.
Пожелавам ти да бъдеш силна и смела жена!

# 3
  • Мнения: 1 008
Винаги наближава някоя дата, но от нас зависи как ще я посрещнем.
Реакцията на близките е ясна, но не си мисли, че е защото не искат да говорят, а защото не смеят да говорят. Те не знаят какво ти е на душата и не знаят как ще реагираш ако започнат да говорят.
Така че ако ти се говори с тях за това, направи ти първата крачка. Няма кой друг. На всички им е ясно, че майката най-много я боли. А сигурна съм, че майка ти я боли още повече за теб.

Peace Много точно казано! Направи ти крачката, трябва да говориш щом изпитваш нужда. Не подтискай това, което те измъчва. Споделяй тук!
  Hug Съжалявам много за твоите близначета, сигурна съм, те са добре - в Рая!

# 4
  • Мнения: 4 965
Винаги наближава някоя дата, но от нас зависи как ще я посрещнем.
Реакцията на близките е ясна, но не си мисли, че е защото не искат да говорят, а защото не смеят да говорят. Те не знаят какво ти е на душата и не знаят как ще реагираш ако започнат да говорят.
...

Охххх, точно така е.
А при нас датата е точно на следващия ден след моя рожден дн. Никога не съм обичала да го празнувам, но от 4 г. насам не мога и не искам, а роднините ми всеки път се чудят какво да правят - ту дават идеи да идем да си празнувам празника, ту мълчат и чакат какво аз ще кажа или направя. Ужасно е. На моменти се държат сякаш са забравили или не искат да си спомнят, а знам, че го правят заради мен, за да не ме заболи, а на мен в душата ми е едно свито.
Но знам, че и тях ги боли - помня сълзите на мъжа ми и очите на майка ми и баща ми...
Споделяй тук - ние сме насреща, защото сме сестри по съдба. А към близките си ти направи първта крачка, защото те мълчат, защото мислят, че така те щадят.
 Hug

# 5
  • Мнения: 7 107
Trouble Maker,  Hug
Аничка е абсулютно на моето мнение.
От една страна искаме най-близките ни да ни изслушат мъката, но ние самите ги щадим.
Затова и тук се чувстваме сред близки и станахме близки.
 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 6
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
На близките им е трудно да предугадят твоите чувства и мисли и им е конфузно и неловко. Някои хора не могат да изразяват чувствата си гласно. Моят мъж чак сега, 5 години след като загубихме първото си детенце, се отпуска понякога с няколко единични думи. Но аз си спомням очите му и сълзите в тях и не настоявам за думи.
За мен мъката ми не е свързана с дати - тя е неразривна част от мен, но съм се примирила със случилото се. Помирих се и със себе си.
Когато влезна в черква винаги паля свещичка и за моето малко ангелче на небето.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 951
Аз мисля,че никой от твоите близки ,не  е забравил тази дата.Просто не искат да те натоварват в мисли за това събитие.Миличката ,само ти си знаеш какво ти е в душата.Целувам те!

# 8
  • Мнения: 345
За мен мъката ми не е свързана с дати - тя е неразривна част от мен, но съм се примирила със случилото се. Помирих се и със себе си.
Когато влезна в черква винаги паля свещичка и за моето малко ангелче на небето.
И аз............ Tired

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мили мои, мъката ви е голяма
но ако искате да говорите - ГВОРЕТЕ
не чакайте обаче околните да го направят - това е невазможно за хората които ви обичат
трябва да си голямо перде да почнеш изведнъж да говориш как тебе те боли когато отсреща е майката на детето!!!
затова ако искате да говорите - направете го - това е ваше право
така може би ще помогнете и на околните!

# 10
  • Мнения: 464
Благодаря ви дами. Аз понеже съм си дърво, най- вероятно няма да говоря с никой за случилото се, освен със съпруга ми, ако успее да ми звънне.
Доста ми оелкна след милите ви отговори. Hug  bouquet

# 11
  • София
  • Мнения: 1 951
С теб сме!

# 12
# 13
  • София
  • Мнения: 3 123
с теб съм миличка Praynig

# 14
  • Мнения: 388
 Hug и аз съм с теб!

Общи условия

Активация на акаунт