За секциото

според мен, щом имаш проблеми със сърцето, най-добре е да се довериш на лекарското мнение.

Абе то за проблем точно не може да се говори, възможно е това сърцетупкане да се дължи на бременността ми.
Аз ходих на кардиолог и ми направиха нужните изследвания и се оказа , че самото сърце е здраво.

При мен се наложи секцио по спешност, а инъче до последно държах да раждам нормално и ако започне много да боли да ми сложат упойка, но както и да е.
Възстанових се бавно, но ми казаха че е заради по-големия разрез, защото трябвало да я извадят много бързо. По принцип възстановяването било за седмица.
Сега пак ми предстои раждане - на 2-ри май с планирано секцио, което изобщо не искам. Пак искам нормално, но ми казаха че има рискове след като първото е било със секцио. Получавам сърцебиене от 3-тия месец на бременноста и се притеснявам повече как ще се отрази упойката на сърцето ми. Най добре ще ти отговори анестезиолог на въпросите, поне на мен така ми казаха и като вляза в болницата първо ще се посъветвам с анестезиолога за това каква упойка е подходяща за мен в този случай. Надявам се да съм ти била полезна
П.С. сърцебиенето може да се дължи на анемия

е значи тази тахикардие колкото и неприятна да е явно е доста често срещано явление при бременни.
До колкото разбрах медикаментите които не трябва да се прилагат в такива случаи са атропин и бусколизин

Според мен се довери на лекаря  Аз раждах секцио и мога да каже, че наистина не усетих как родих, а  се възстанових много бързо след това. За малката съм се грижила сама от самото начало без никакъв проблем. Килограмите си ги върнах за 2 месеца, и корема ми се прибра за това време. Белега след 2 години е почти незабележим.
Успех ти желая 

Ами сега ще ти разкажа какво точно ти се случва. първо - няма изненади в повечето случаи. Знаеш си деня, часа, екипа и това ти носи голяма доза успокоение. После операционната маса в тина киркота е сигурно 60 см широка и моите 92 кг по това време единственият ми страх беше, че ще се изсипя  . Упойката я слагат много бързо и като усетиш боцкането вече е свършило. Боли не повече от обикновенна инжекция. Моите доктори си говориха през цялото време и аз въобще не разбрах кога са ме срязали. Като разбрах бебето ревеше вече по коридора без да съм го видяла. През цялото време акушерки и сестри ме питаха как се казвам, ЕГН и сякви глупости само и само да не мисля за това. Донесаха ми бебето измито да го гушкам и целувам преди да го занесат на таткото и докато ме шиеха. После в рейнимация почнах да си усещам краката след час, като вече бях говорила с всичките си познати и бах написала около 100 смс-са. Супер приятно. дават обезболяващи непрекъснато и усещах само как матката контрахира при свиването. Страхувах се доста от момента на раздвижването и като дойдоха на следващата сутрин щях да получа инфаркт. Истината е, че не болката, а страха е голям. Някак си си представях, че операцията може да се отвори, ама няма как да стане този номер   . Та ходих около 20 мин из стаята като муха без глава и ни дадаха закуската - малко парче сирене  . Е, толкова вкусно нещо не бях яла в живота си  . Ядах го дълго - по-скоро го близах да има за по-дълго и ме качиха на 5-ти етаж. там не посмях да легна до 8 вечерта. Бебето го донесаха към обяд и започнах да си се грижа за него. Ходих до кафето за провизии - вода и сок, че свижданията бяха след 2 на обяд. Болката при менне беше по-голяма от обикновено надраскване, ама страха е отгорем. та вечерта като легнах към 8 и направо умрях. Чувах бебето как се разрева одо мен, о нямаше никакъв шанс да отворя очи. Все пак след упойка, 24 часа обездвижване и разходки от 8 до 8 без почивка бях капнала. Онтенаха го почти веднага, за да мога да си почина. На следващия ден проблеми нямах - ставах си без драми. Като ме изписваха на 7-мия ден си кляках без проблеми и правех всичко, което правя и сега... Е, ако избереш секцио няма да си във форма за маратон първия месец, но болката не е такава каквато я описват. Аз по принцип не съм от мрънкащите и като бях слушала разни разкази очаквах некви болни, некво чудо - няма нищо такова. След първите 24 часа обезболяване, което е задължително втората нощ изпих един течен аналгин от страх, че нощта ще се събудя от зверски болки и няма как да стана да поискам обезболяващо - страх лозе пази. След въпросния аналгин не съм имала нужда от други обезболяващи. Получих обичайното от спиналната упойка главоболие, което е супер странно. При мен продължи 1 час на тртия ден. Като лежиш все едно си в рая - нищо не те боли, а като се идправиш или седнеш все едно някой е взел един чук и те удря с него. Както и да е след половин литър вода изчезна и повече не се появи. Всъщност забравих да напиша, че преди секциото ми вливаха някакви течности в родилна зала и видях цветно и в картинки естественото раждане. Да ти кажа честно 10 деца да имам всички с операция ще ги родя. Сложиха ми катетър, което не е особено болезнено, но е ужасно неприятно та помоли да ти го сложат като са ти сложили упойката, че да си спестиш това - то е най-неприятно от цалото раждане. Ако искаш да питаш още нещо може и на лични.

Лично според мен секциото не е толкова страшно. Преживях го и се възстанових доста бързичко. Два дни след операцията обикалях сама двора на АГ-то за да се разхождам. Също исках нормално, но не стана, а и не съжалявам, при наличието на дори минимален риск, който може да бъде избегнат според мен не си струва да се правим на герои. Така, за самата операция, при мен беше така- влязох в болницата в 8,30ч. преглед с ехограф, документи, които се пишат (един куп), преоблякох се и със сака под ръка в родилното отделение. Там започнаха процедурите: клизма, вземане на кръв за тест за алергии към антибиотик (теста за алергии към упойки си бях направила една седмица по-рано, тъй като не се прави стандартно преди операцията) и за разни други изследвания, поставяне на абонат, почистване на корема и триъгълника (това също бях свършила в къщи, но процедурата изискваше и те да го направят). След това зачаках екипа. Благополучно към 11 влязох в операционната, там ми поставиха катетър и ми пожелаха лека нощ. Операцията ми беше с пълна упойка, следващото което помня е отново операционната, където ме събудиха. Анестезиоложката ми каза, че имам момиченце, че тежи 3300 и е 48 см, че е здраво и е при педиатрите, които се грижат за нея сега. Попита ме как ще я кръстим и всички ми честитиха, че в 11, 30 съм станала майка. Преместиха ме в реанимация. По-късно дойде съпругът ми, после ми донесоха и дъщеря ми. Следва раздвижване, възстановяване. На втория ден ме преместиха в стаята в която вече донесоха и беба и от тогава се грижа за нея. Няма да ти описвам подробно процедурите след операцията, те в общи линии са антибиотици, обезболяващи, сваляне на катетъра, раздвижване. Сега ако ти кажа, че няма да те боли ще те излъжа, но е напълно поносима болка и скоро се забравя.
Всичко, което ти описвам обаче е за АГ-Варна, има разлика най-вероятно в самите процедури, но общо взето става въпрос за едно и също. Искам да ти пожелая успех, да не се тревожиш и скоро да си имаш най-прекрасното съкровище на света 

Ох, само такива неща бих искала да чета... Звучи много успокояващо...

Благодаря ви момичета !!!

Моето отсега е голямо, още ще расте и има вероятност за секцио, още повече че има и други фактори.  Та на следващата консултация док ще прецени какво да прави.
Наистина е много успокояващо да четем такива разкази /сънувам вече и кошмари свързани с раждането и бебето /.
Благодарско! 

Аз трябваше да раждам нормално, но по спешност родих секцио.Нито е страшно, пък и можеш да си видиш бебето веднага.Неприятното е че можеш да станеш от леглото едва след 24 час.Но след това колкото повече ходиш толкова по-бързо се възстановяваш.
Да ти кажа,че не боли ще те излъжа, но всичко се забравя и отминава бързо.
След като се прибрахме с бебчо в къщи - след 7 ден не съм имала проблеми да си гледам детето, да го къпя или каквото и да е вързано с грижите ,които изисква.В болницата след 3 ден детето беше в стаята при мен и това ми помогна много защото свикнах с него и усещах от какво има нужда в момента.

Това е!Пожелавам ти приятна бременност и много приятно и изпълнено с приятни емоции раждане!

При мен се наложи секцио по спешност, но до последно държах да родя нормално. Както и да е. Възстанових се сравнително бързо.
След операцията ме болеше малко (като от порязано) при контракциите на матката. Постоянно слагат обезболяващи и медикаменти за свиване на матката. Малко болеше и при раздвижването.
Но колкото си по-упорита, толкова по-лесно ще се възстановиш.
От момента, в който ми казаха да се раздвижвам, аз не се спрях - от това заисеше кога ще ми дадат бебока.

Имам два броя секцио за три години и както са ти писали и момичетата страха е по голям. Първото се наложи по ред причини след преносване а второто е следствие на първото. Нямах дори и главоболие в следствие на упойката.