отчетна тема за образованието

Идеите са хубави. С каквото мога бих помогнала - най-вече за популяризиране на една бъдеща кампания в тази насока.
Добре е да се говори и с други неправителствени организации, от които да се поиска подкрепа.

Ако това са официални искания, бих направила съвсем добронамерена забележка - има нужда от корекция на множество грешки, тъй като в този вид може да не се приеме сериозно, особено частта "възможностите родителите да преподават в домовете си". Аз лично определено не бих повярвала, че може някой да преподава и да обучава детето си добре, при положение, че допуска такива грешки. Критиката ми е съвсем добронамерена!
Предполагам, че грешките са допуснати от бързане и че ще бъдат отстранени при оформянето на конкретните официални искания и писма до институциите.

Психолог или педагог? И с каква цел? Да подлага на психоанализа детето 2 пъти седмично ли, че не разбрах. Защото в момента навсякъде има щатни психолози целодневно и предпочитам така, отколкото само 2 пъти седмично.

Изобщо не мога да схвана какви хора са дискутирали, с какви очаквания и изобщо да вярвам ли на очите си!
Уж хубави идеи - извънкласна заетост, повече родителски контрол (поне предполагам, че това се има предвид), медицински персонал (само между другото - медицински сестри има и сега).
Обаче! Тези, които сте писали въпросния "документ", очевидно нямате представа как стоят нещата дори и в момента, нито имате представа какво всъщност искате. Аз съм против да си уча сама детето на всичко и съм против и друг да може да го прави, особено пък и тапия да се издава на такова дете за завършено образование например.
Иначе до сега не беше задължително ходенето на училище - учете си децата вкъщи, никой не ви пречи, никой все още не ви кара, макар от догодина деветгодишното образование става задължително за всички. Но не искайте някой да признае вашето дете за образовано, защото то няма да е такова, освен ако не покрие държавните стандарти чрез изпити като частен ученик към някое училище.
И какъв е смисълът? Така ще лишите децата си от възможността да общуват със свои връстници. Децата са си ваши - правете си ги каквито щете, но да предлагате такъв абсурд на обществена дискусия, изумително!
Пък даже и да не сме коментирали, хехе! И със "специалисти" било обсъждано. Да бе!
А за правописа и грамотността на изказа на писалия въпросното нещо изобщо няма да се изказвам.

Наистина ли смятате, че учебния материал трябва да се опрости???? Да не би да е много сложен???? Кое е средностатистическото дете??
Имате ли изобщо деца в училищна възраст и наблюдения над материала? Защото аз имам и  смятам, че едно средностатистическо дете може да се подготви съвсем само и да му остане свободно време за спорт примерно.

И това родителите да избират програмата и учебниците е толкова несериозно, че просто нямам думи. Какви са те - една група хора с най-различно ниво, образование и интереси, че да постигнат съгласие върху подобно нещо???

Доколкото разбирам става дума да се позволи на тези родители, които желаят да обучават детето си в къщи по утвърдени от МОН учебници и след това да се явяват на изпит за преминаване в следващ клас. Това не е непозната практика по света, така че не разбрах точно на какво се чудите. Въпросът е дали ще се съберат достатъчно поддръжници на тази идея, за да успеят да я прокарат
Аз лично не бих обучавала децата с в къщи. Обаче ги разбирам тези родители, които не искат да пускат децата си в редовото училище, а нямат възможност за избор поради финансови или други причини. Има учители, които са напълно в състояние да де мотивират децата да учат и да искат да се развиват Понякога ми иде да ревна с глас. Аз полагам неистови усилия да мотивирам моят син да учи, а в училище учителите вдигат рамене: ами той си е такъв, не му пука за учението. Пубер, какво да го правя?! Да, ама не! Пука му, обаче не дава вид, за да не разбере някой, че е слаб и има нужда от помощ и внимание! А като си е научил урока по история, учителката го забива с изречението, че го е научил наизуст. И той започва пак отгоре-отгоре, за да не е наизуст и съответно следват ниски оценки. Не може ли тази учителка да му каже: Браво Пепи, научил си урока много добре, следващият път се постарай да включиш повече свои думи и да го разкажеш така както ти си го разбрал, а да не е съвсем точно по учебника. Толкова ли е сложно да насърчиш един ученик, който се вижда, че се е постарал, макар и по неправилния начин. А пък аз в къщи се пеня и мотивирам до припадък!
И никой да не ми обяснява, че за всичко се искат кой знае колко пари. Иска се желание да се направи нещо, пък пари ще се намерят. На много места по света е чест да играеш в училищния отбор по футбол, волейбол или баскетбол. Сега в колко училища у нас има такива? Колко от вас са чували за градски, регионални или национални състезания по спортове за ученици? База има всяко училище. Почти всеки учител по физическо, има и треньорска тапия по някой спорт. Значи трябва само да има желание, за да се запалят децата, а не да бъдат оставени просто да ритат топка в часа по физическо. Колко пари трябват за едни екипи и топки за един училищен отбор? Не са хиляди. Доста родители биха отделили малка сума, за да може детето им да спортува в училище, вместо да го разхождат по градския транспорт до клубовете из цяла София. Обаче да спортува сериозно, овладявайки майсторството на даден спорт, а не просто да се шляе. Ако има всяка година училищни състезания и отборът на училището се изявява успешно, знаете ли колко деца ще искат да играят там и ще се стараят да заслужат честта да бъдат част от нещо хубаво и голямо? Освен това участието в отбора ще бъде свързано с покриването на някакви изисквания за успех и ето ти заинтересованост у децата.
Но колко е по-лесно да се каже: Не може или Няма пари. Тогава въпросът приключва и никой нищо не прави. По-лесно е нищо да не се прави, отколкото да се направи.

Извинете, обаче по въпроса за образованието не мога да пиша кратко. Много неща ме вълнуват. И вярвам, че е възможна промяна, обаче трябва повече родители и учители да се впрегнат в тази кауза и да бъдат единомишленици, а не противници прехвърляйки си топката един на друг без да си дават сметка, че така провалят бъдещето на децата, които зависят от тях.

Бих подкрепила инициатива за допълнителните извънкласни занимания в училище. Едно време имаше и отбори и кръжоци и уроци по пиано и т.н.
Подкрепям и лекарите, както и зъболекарите да се върнат по училищата.
Осъзнавам, обаче че двете инициативи ще искат доста средства, от друга страна децата най-накрая трябва да се превърнат в приоритет за държавата ни.
Колкото до другите искания ... аз лично не бих си обучавала децата в къщи, нито сама, нито с учители. Вярно е че не ми пречи да подкрепя идеята ... но ми звучи екстравагантно и не съм сигурна дали ще го направя.
А за учебните програми и тяхното опростяване съм направо против! Съжалявам, но това че някой не се справя не значи, че всички трябва да учат по-малко!
Друг е въпроса, че напоследък учебниците са написани лошо, материала е поднесен неразбираемо и доста от учителите са си, меко казано, сбъркали професията. Но не виждам как тези проблеми могат да се решат с подписки.

Идеята е - родителите, които поради изброените по-горе причини, не могат да дадат децата си в училище, да им осигурят обучение в къщи. Естествено, децата ще полагат изпити за съответното ниво (клас), пред квалифицирани учители...



Това според мен, е един въпрос. Не - децата да учат по-малко, а материала да бъде представен в по достъпна форма!

Лично аз и по мое време и сега, когато самата аз съм мама на ученик не считам, че учебният материал е сложен. Не влизам в хора на многобройните родители, който пее "да упростим материала..", тъй като не намирам необходимост от това. Сина ми е средностатистическо дете и се справя добре, дори не се налага аз да му помагам. Чете си уроците сами, задачите си решава сам, аз само проверявам.
Има родители, които дори в средната степен на обучение залягат с децата си, което намирам за смешно, непрактично и излишно.
Също така съм против на родителите да се предоставя възможността да провеждат обучение. Това е невъзможно. вероятно е можело да става в зората на развитие на науките, но сега това е също недобро предложение. Възпитанието е едно, а образованието- нещо друго. Освен това и сега за деца, страдащи от заболявания, напр., е предвидено специално обучение "в къщи", но проведено от специалсити- учители по определени предмети. "Пускането" на здраво дете в "редовно училище" е необходимо не само за изучаване на определените предмети, но и за придобиване основни навици за общуване в определена учебна среда- с ученици, учители, по- малки и по- големи деца.
В училищата са налице психолози, при нас имаме постоянно назначена мед. сестра и стоматолози /два брой/. Всеки си избира училището. Има малки училища, дори със смесено обучение в една паралелка. При тях учителите са пътуващи, какво остава за лекари и друг допълнителен персонал? Не, че е лошо, но на този етап не виждам как ще се осъществи на практика.

На тези, които смятат, че материалът не трябва да се опростява бих казала, че много учители, с които съм говорила смятат, че учебниците са написани ужасно лошо и неразбираемо.
Ето едно мнение на учителка по математика, с която говорих скоро:
Първо, сега учебниците се пишат от университетски преподаватели, които не са стъпвали в училище и не са преподавали на ученици. Преподаването в университет и в училище са две различни неща и си има специфики и учебниците трябва да са съобразени с това. Как човек, който не е преподавал на малки ученици, може да напише адекватен за възрастта им учебник Преди години не е било така. Учебниците са писани от учители. Аз самата си спомням, че се подготвях сама за кандидатстудентските изпити, с минимална помощ от учителката ми от гимназията.
Второ, материалът по математика силно е преместен отгорните класове към долните и учениците от 9 и 10 клас учат вече елементи от висшата математика. Кому е нужно това? Висша математика има нужда да учат хората, които ще се подготвят за инженерни професии, а това не става в гимназиите, нали?
Моля ви, тези които сте написали, че децата ви се справят абсолютно сами напишете в кой клас са децата ви!
Освен това нека се включат и майки на ученици, които сега са в шести клас или са минали този клас. Моля ви, кажете как се справят децата ви (или са се справяли в 6 клас). Питам, защото имам особено мнение за учебниците и материала в този клас и искам да го сверя с други мнения.

Моето дете е в първи клас и наистина не ми се налага да уча с него. Дори се яви на състезание по математика и сме на първо място в училището. Казвам не за друго, а с цел да подкрепя по този начин тезата, че материалът не е труден и не се изисква непременно родителят да сяда и да държи ръката на хлапето.
Имам близка с две деца- в шести и в дванадесети клас. Трябва да кажа, че повечето от учебниците на каката са изцяло като моите от преди 15 години. Имам и племенница в седми клас, която също никога не е сядала да работи с родителите си, нито е давала пари за допълнителни уроци и се справя с материала с лекота, излиза всеки ден навън, времето й стига.
Аз самата преди 15 години в Х клас имах на контролни и класни работи задачи от кандидат студентски изпити по математика. Дори учителката ни диктуваше през коя година се е паднала задачата и в кое ВУЗ /пак казвам- в Х, а не в ХІ клас/.
Значи на този етап мисля, че трябва да разграничим нещата, за да не спорим излишно: едно е обема и вида на изучаваната материя, друго е източникът, от който се учи тя. Аз пиша по- скоро за това, че материала, който се изучава не е сложен за децата. Нарочно не обсъждам учебниците, като начин на обективиране на материята, поради ред причини. Първо- издателствата са различни. Второ- всеки учител решава конкретно до къде може да разчита на учебника и докъда- на собственото си преподаване.  При нас по математика, напр., учителката определено не харесва учебниците на "Слово" и сама дава задачи на децата. Аз лично съм купила сборници със задачи и давам на сина всеки ден да си решава самостоятелно по две странички. Пак казвам- не му ги решавам аз, не се занимавам с друго, освен да проверя и да разгледаме грешките, ако има такива. По БЕЛ му давам отскоро тема за писане и след това проверявам, като подчертавам и обяснявам грешките. Това намирам за достатъчно за един първокласник. За горните степени е нужно още по- малка намеса.

Да, в първи клас материалът не е труден. Освен това много от нещата са усвоени и предадени в предучилищният клас. Децата имат възможност плавно да навлязат в новата материя, която не е чак толкова много. Наскоро видях тетрадката на едно момиченце от предучилищна група. Тя си беше съвсем като на първокласник - чертички, ченгелчета, цифри, смятане като в първи клас. Само дето нямаше думи и текстове.
До пети клас синът ми също почти нямаше проблеми с подготовката. В шести клас обаче по мое наблюдение има рязка промяна, която доста затруднява децата.

В нашата гимназия също сме решавали в клас задачи от кандидатстудентски изпити, обаче те никога не са били от висшата математика, а задачи от изучавания материал с много висока трудност. Има разлика според мен, или се бъркам?

Промяната не е ли свързана по- скоро с това, че на тази възраст децата започват да имат и други интереси и по- малко залягат над учебния материал?
Само предлагам друго решение на задачката.

Материалът е наистина труден. От децата се иска още в малките класове да учат неща, които ние в по горни сме учили.
В първи клас е все още лесно, защото както Галче казва децата все още не се сблъскват с нищо кой знае какво ново. Във втори клас сама ще видиш рязката промяна. Толкова много нов материал се изисква да се научи, че е нещо ужасно. Особено по развитието на речта. Децата все още не са се научили да четат гладко, а ги карат да, учат страшно много нови неща. Не просто да направят преразказ на едно разказче. Искат да се правят преразкази на различни неща, да се правят разкази по картинки и различни видове съчинения. Ами, че те докато разберат как се прави преразказ и хоп следващия урок ги учат как се разказва, следващият пък как се съчинява. Ами за дете във втори клас това си е бая информация.
И граматиката е много и по математика е същото.

В трети клас става по-леко от към обема нов материал. Чудя се на кого е нужно във втори клас толкова нещо да се учи, а в трети значително по-малко. Да бяха го разпределили в двата класа, а не да правят децата на луди.
И самият материал по някой предмети не е добре написан. Как по Човекът и природата може да е лесно и увлекателно, а по Човекът и обществото да е отврат. Да не говорим, че учебниците са пълни с грешки. Грешни задачи, един път дадена една дата за едно събитие, по късно споменават друга за същото нещо.

Определено има нужда от някаква промяна.

Да, възрастта наистина е трудна. А двете неща правят чудна комбинация Обаче като пример ще ти дам отличника на нашия клас, който е син и на наше приятелско семейство. Той първият срок честичко търсеше помощта на майка си за задачите по математика и други домашни, докато се ориентира в материала. Другите пък, които не са толкова съвестни или нямат навика да търсят родителите си за помощ затъват бавно и полека и ако някой не прояви инициатива да им обърне внимание, закъсват яко.
Я, ето една интересна тема по разисквания въпрос http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=189215.0

Галче, моят племенник е шести клас. Не мога да ти дам много информация, защото живеем в различни градове и рядко се виждаме, но от това, което чувам нещата не са добре. Той едно на ръка, че вече влиза в трудна възраст и никак не му се учи, но и явно материала е доста труден, защото майка ми, която се занимава с него, снощи ми каза, че не може тя самата да разбере някои от задачите му.
Понеже няма кой редовно да се занимава с него той затъва ли затъва, вече цяла година. Като дойде краят на срока майка ми го подхваща, но работата никак не върви.