Малки / и не до там / семейни войни...

  • 2 698
  • 43
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 440
Случвало ло ви се е да не си говорите с човека до вас...? Изобщо как реагират половинките ви ако нещо не върви ? А съумявате ли да предпазите децата от нажежената обстановка?
Такива едни въпроси ми се въртят в главата.
Случката , която предизвика този път бурята не беше нищо особено . Но се започна едно безкрайно хвърляне на обвинения и обиди, което ме накара да се размисля изобщо за цялостната картинка... Сега седя и се се чудя аз ли съм станала друг човек или той ? Confused

# 1
  • Мнения: 5 577
 Hug Не се притеснявай, случва се. Последния път като се карахме мъжа ми се разплака, счупи чаши, излезе да пуши на балкона и каза докато свърши да съм си заминала.

Всички имат такива моменти, така си мисля.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 361
Случва се  и в най-добрите семейства, казват.
Самият въпрос, който си задаваш, дали и как се отразява на децата напрегнатата обстановка в дома, означава, че нещата не са стигнали толкова необратимо далеч.
А дали се отразява- да, при това много зле.
Но това не значи, че никога няма напрежение- случва се, но ако е в нормални граници и без грозни сцени пред децата- се преодолява.
Успех   bouquet

# 3
  • Мнения: 690
Нормално е. Аз съм изключително невъздържан човек. Добре, че мъжа ми е добър, едва ли някой друг ще ме издържи ooooh! Правете компромиси, не секарайте за глупости и ще видиш, че нещата между вас, ще се променят Hug

# 4
  • Варна
  • Мнения: 440
Нямаше грозни сцени , щото предусетих разразяващата се буря и млъкнах, за да се избегнат евентуални такива. Не ми харесва да си изкарвам яда на малкия, защото той с нищо не е виновен за случилото се Stop
По-скоро ме притеснява фактът, че подобни събития са по-чест гост , отколкото ми се иска.

# 5
  • Мнения: 9 895
Hug Не се притеснявай, случва се. Последния път като се карахме мъжа ми се разплака, счупи чаши, излезе да пуши на балкона и каза докато свърши да съм си заминала.


лелеее, и ти кво?
Ако на мен ми кажат да си заминавам, аз наистина ще си замина, сериозно. Много сериозно приемам думите.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 440
Нормално е. Аз съм изключително невъздържан човек. Добре, че мъжа ми е добър, едва ли някой друг ще ме издържи ooooh! Правете компромиси, не секарайте за глупости и ще видиш, че нещата между вас, ще се променят Hug
Е да, но на мен не ми се струва нормално. Аз тоже съм доста крива и го съзнавам , но правя каквото мога да се съобразявам с положението. Освен това моят мъж е същият кибритлия и бързо набира обороти. Не ме дразнят толкова споровете или кавгите. Сууууууупер много ме нервира като млъкне както сега. И много добре го знае. Не знам как да реагирам , защото вече верно нямам нерви ...
Аз съм на принципа ако има нещо да казва - да го направи.

# 7
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
oranda, мила, това ми е много познато. И моят мълчеше като камък и беше нещо като отделна вселена (недай Боже да навлезеш в нея - някоя планетка ще ти отнесе главата  Confused ). Но с времето успя да разбере, че е по-добре да се караме, но да се изясни кой за какво и на кого е бесен, и да се намери компромис, вместо всеки да си преживява нещата сам и напрактика да се подминава самият проблем. Опитайте се да говорите за начина, по който спорите (естествено не сега, като се сдобрите) и се надявам и при вас да има положително развитие   bouquet

# 8
  • Мнения: 3 674
Почти е нормално да има бури в началото....докато се напаснете.Първите 5 години са трудни...от там ще улегнете и двамата и ще се смеете на това което правите сега.  И моят беше с много труден характер...скорпион.И той млъкваше...Но с времето разбра че така не може да се продължава....почнахме и дамата да се променяме...както писах това отне години.
А за скандалите....Най-важното е децата да не се  намесват в семейните скандали...ще страдат много че мама и тати се карат.Децата плачат вечер. Cry..не си мислете че са малки и не разбират.

 Аз с първия си съпруг съм имала трудни периоди в началото.Докато си напаснем характерите,минаха поне 4 години. Един ден се скарахме лошо заради неговите родители...аз бях млада и дива,само на 22 години....Детето/беше на  3 г./ се скри  стаята като ни чу да се караме. После аз влезнах в стаята му  и видях че си играеше с камиончетата си в леглото....но беше плакал Embarassed Очичките му бяха  червенки....и възглавничката мокра.  Cry Страшно ме досрамя  от нас и ми стана тежко на сърцето като разбрах как детенцето ни го изживява....Такива гадни егоисти ли сме били???
И аз се разплаках, и го гушнах като му обещах че никога повече  тати  и мама няма да се карат.Така и направихме...е имали сме разправии,но никога повече пред детето.

След 5 години  с съпруга ми вече се разбирахме с поглед и разправиите тотално изчезнаха от живота ни. Много сме си говорили  и споделяли за тези моменти.Съдбата ни раздели ,поради други причини..това е друга тема.

С втория си съпруг не се караме.И на двамата ни е втори брак.Освен това и не сме в първа младост...така че сме надраснали тези неща. Не повтаряме грешките от първите си бракове...гледаме напред и се радваме на всеки ден заедно.Понеже времето лети...радвайте му се ....и си простете вазимно.    bouquet

Последна редакция: нд, 29 апр 2007, 22:28 от roza66

# 9
  • Мнения: 2 237
Оооо,и при нас ги има тези войни.Последния път не си говорихме два месеца.После той замина за чужбина,и сега е там.Пишем си от време на време в скайпа,ей така от приличност а и да попита как е детето.Че аз се промених много,така е .Ма и той се промени.И сега докато се напаснем бая семейни войни ще изтърпим май....
Карали сме се пред малката,но тя беше твърде малка за да разбере а и нали си говорим по принцип високо,не разбра че се караме.
За в бъдеще ще гледам обаче да избягваме.

# 10
  • Мнения: 6 991
Засега не сме имали някакви кой знае какви големи кавги...
Той тряска юмрук в стената, аз дера по гърба му. Ама това се е случвало 2-3 пъти. Крясъци няма. Само злобни погледи. После рев, извинения или прегръдки...Бързо се палим, бързо ни минава - и за дребни скандалчета и за големи неща.
Аз съм тази, която мълчи, но не за скандали. Млъквам, когато нещо ми накриви настроението. Това рядко е той.
Дете нямаме. Ще гледам един ден да не се караме пред него. Ама то екшънът при нас обикновено се развива в леглото и без това Rolling Eyes

# 11
  • Варна
  • Мнения: 440
Ние отдавна би трябвало да сме се напаснали. Все си мисля , че седем години брак стигат  Thinking

# 12
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ние живеем заедно 11-та год. и продължаваме да имаме големи скандали. По-добре е да си кажем всичко на момента и да се успокоим, вместо да мълчим с дни. Лошото е, че децата стават свидетели на неприятни сцени.

# 13
  • Мнения: 5 577
Hug Не се притеснявай, случва се. Последния път като се карахме мъжа ми се разплака, счупи чаши, излезе да пуши на балкона и каза докато свърши да съм си заминала.


лелеее, и ти кво?


Бях виновна, обидих го незаслужено по много гаден начин. Извиних се. Унизително беше. Жените понякога сме овце, но си взех голяма поука от случилото се.

# 14
  • Мнения: 3 674
Ние живеем заедно 11-та год. и продължаваме да имаме големи скандали. По-добре е да си кажем всичко на момента и да се успокоим, вместо да мълчим с дни. Лошото е, че децата стават свидетели на неприятни сцени.
Рени...стига бе мила Sunglasses 11 години.. Grinning..и още сте с големи скандали .... Ама вие трябва да сте големи инати  бе хора ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт