Били ли сте жертва на расистко отношение от страна на местните?

Не, никога. В началото се чувствах екзотична, защото хората ми обръщаха по-голямо внимание. Питаха за България и т.н. В Кънектикът обаче е толкова шарено, че въобще да говориш с акцент си е нормата.

Помня, обаче, че в Русия хората се разочароваха, че съм българка. Първия път бях там с няколко американци и местните само като чуеха, че съм българка и ме забравяха. Американците им бяха много по-интересни.

Да.

Интересното е, че аз явно не знаех какво е, в България не бях срещала такъв вид "особено" отношение. Не крия, че се изненадах по какъв начин ми се поднася и къде и как се случва, както и че действително се случва на мен. Но не си занимавам мозъка с простотията човешка, запълвам си живота достатъчно с други по-заслужаващи си неща.

Случка 1. типична за зона Бергамо, която си спомням с насмешка:

Родителска среща. Влизам в класната стая и сядам на един от чиновете, другите чинове са вече заети, има само майки (нормално е, в тази зона майките по принцип не работят, а мъжете им си скъсват г**а по 7 дни в седмицата). Всички майки са италианки, с изключение на мен.  Забелязвам, че малко по малко около мен всички се отдръпват и освобождават все повече място. Аз оставам сама като на самотен остров, сама на чина и всички чинове наоколо свободни, а другите майки се блъскат по 3 на чин.

Да тръгна да обяснявам сега, че съм космата, мириша, или съм грозна или зле облечена, камо ли необразована изобщо не му е мястото. Тук болшинството хора са с основно образование, както и същите тези мили и жалки майчици.


Случка 2.

Синът ми играе със съседското дете, което напира да влиза в нашата градина да ходи върху зеленчуците. Синът ми му казва, не бива да влизаш там, че мама не дава, аз не влизам във вашата градина. Отговор от 5 годишното лапе: "Къв си ти бе, за къв се мислиш, вие сте дошли последни тука и нищо не е ваше. А ние сме първи и всичко е наше."

Изумително! 

Аз, дори днес - 14 години след моето идване тук - се чувствам гадно. ЗАЩОТО ме карат да се чувствам така! Аз акцент ще имам до края на живота ми. Обаче французите това не могат да го преживеят  

Донна,изобщо не се съмнявах че сте се включиш ти от твоето Bergamo !Фло казва че при вас всички са като Питер от Бреша от онзи скеч който правят в Дзелиг
На мен са ми останали две неща запечатани най-силно в мозъка от всичките странни преживявания от този род.
Значи,трябваше да ходя на един рожден ден на една моя приятелка от Никелино преди няколко години.Мацката е много елегантна и доста докарва хлапето си.Решавам да взема нещо по-така на момиченцето и за целта се набутвам в един доста луксозен детски магазин.Продавачката  като ме видя,засия от щастие.Бях добре облечена и в началото ме прие много радушно.След това обаче се наложи да заговоря и тя:
"От къде си?"
"Българка съм"
"А работиш ли?"
"Не,за сега не работя."
"Aми аз имам много приятелки,които се нуждаят от домашна прислужница,ако оставиш координати сте те препоръчам"
При което аз онемях.Мислех си дали да не и врътна някой скандал.След това се отказах и взех една от най-скъпите роклички,като и казах че е за подарък онази съвсем се вкисна.Може би трябваше да хвърля дрешките на щанда и да изляза,но мисля че повече я вкиснах когато направих покупката.
Веднъж една продавачка в книжарница пък ми поиска личната карта за да удостоверя ,че kартата за разплащане е моя(въпреки че беше банкомат) .Направи го с такъв тон и израз на лицето ,все едно съм крадла,която е свила току що портфейла на някой за да си купи няколко книжки на Селинджър и Грийн.Спомням си ,че всички клиенти в близост до касата се обърнаха за да видят как ще бъда хваната на местопрестъплението.Обаче ги разочаровах ужасно .

amymommy, трябваше да й кажеш, че къщата ти е толкова голяма, че една чистачка не ти стига и ако ТЯ се интересува, може да дойде да се интервюира при теб, защото добре плащаш 

Аз винаги приемам хората с добро и когато някой реагира просташки аз си глътвам езика и реагирам интелигентно /както мама казва  / и после ме е яд, че не съм се защитила, че не съм подготвена за нападки.

Расистко отношение никога не имало към мен. Но аз живея с град със сигурно 95% чужденци. Мисля, че тук американците се чувстват скучни 

За расистко отношение тук,мога цял ферман да изпиша...
  Особено ,когато става дума за търсене на работа.
  Последно ми се случи да ме викнат на от една агенция за работа с предложение за опаковчик почасово. На въпроса дали изобщо са си направили труда да ми прочетат автобиографията,отговора беше,че само като са ми видяли фамилно име било ясно ,каква работа търся..
   В друга фирма,учтиво ми подметнаха да се представям с фамилното име на мъжа ми,че иначе директно ми запращат Си Ви то в коша.
 
  А да не говоря за милата ми свекърва,която след като 2 години живяхме заедно със сина й,като стана дума че искаме да се женим,веднага подхвана сериозни разговори за разни румънки, изобщо не беше запомнила жената откъде съм, но пък беше добре информирана за браковете по сметка или за гражданство..

Може и да е имало, но не съм обърнала внимание  Аз съм малко джаста-праста
Спомням си веднъж менаджерката на фирмата, в която работех, си правеше шега с акцента на някакви. Как тя не ги разбирала и как и те нея. Всички много се смяхме, историята беше поднесена по интересен начин. На следващият ден аз не се чувствах добре и си взех болничен. Обаче на шефката и присветнало за шегата, изказана в мое присъствие предния ден, решила, че съм се засегнала. Повика ме лично в офиса си да се извини. Един час си приказвахме общи приказки, ама нали ми течеше заплатата  Най-интересното е, че аз въобще не го приех за лична обида, а може би за други хора наистина щеше да е 
Иначе син ми веднъж го бяха изолирали от играта, защото не бил англичанин. Но моят бързо се справил със ситуацията, веднага докладвал на учителят си и виновникът бил наказан Тук са доста чувствителни на тема расизъм и мнооого внимават какво, как и пред кого ще кажат.
Пак син ми, за краткият 14 дневен престой във Флорида, успяха да го обидят. Девойките в квартала много си падаха по акцента му и явно на младежите им е накривяло. Един ден му заявили, че акцентът му всъщност бил шотландски  Моят пък взел, че се вързал 

Не съм се сблъсквала с расистко отношение в Щатите. Напротив, обикновено ме приемат с интерес и ми харесват акцента. В моя град има страшно много чужденци.
Обаче в Западна Европа положението е доста различно. Ходила съм в доста командировки там и ми беше страшно неприятно с какво нескрито разочарование реагираха хората като им кажа, че съм от България.

Сигурна съм, че зад гърба ми говорят. Убедена съм дори- тъпите ми и завистливи под колеги- недиректни колеги.  Иначе пряко не съм била жертва. Засега. Ако да е имало нещо е било страшно минимално, на което не съм обърнала внимание.

Не, не съм.
Но, тайничко се надявам някой да намекне за това. Тука закона е жесток. Сумата, коята ще ми се заплати е достатъчна да изплатя къщата и да си купя още една. Но за съжеление, желаещи за дискриминяция към мене няма . Знам си правата, но и другите ги знаят (за мое съжеление)

Не бих казала. Веднъж, като стана дума, че за деня на благодарността не готвя пуйка, защото не обичам, една американка се изцепи "Ами като не ядеш пуйка, иди си в Боливия"  . Останалите американци около мен, когато си прибраха ченетата от пода  , много се засрамиха. По-скоро е изключение такова отношение. 

Да,и на мен често ми се случва да обяснявам че българите нямат нищо общо с румънците и че НЕ съм румънка.Сравнението изключително ме дразни,зашото до сега не съм се сблъсквала с приятна румънка.Всичките румънки които са се сблъскали случайно с мен са биле някакви абсолютно нагли вулгарни и невъзпитани лепки,които като разберат че не си италианка идват и те обсипват с куп недискретни въпроси.Естествено далеч съм от мисълта че симпатични румънки няма,но аз до този момент не съм срещнала такава.И когато някой италианец започне да ми разправя ,че румънка или българка е все тази отговарям невероятно мазно,мило и възпитано че румънците са много по близки до култура с италианците,отколкото с нас и за да им докажа че съм права им напомням че е достатъчно да знаеш италиански за да разбереш горе-долу за какво се говори в някой текст на румънски.Има много общи думи с италианото.След този мой железен аргумент ме оставят на мира ,като тактично сменят темата на разговор.
Друго,което страшно ме дразни е изречението,което непрекъснато чувам по повод на фигурата ми"..ааа,вие жените  от изтока веднага се връщате във форма след раждането,ние сме по деликатни...",което направо ме вади от нерви.Все едно че говорят за някаква издържлива порода добитък.Какво да направя ,като изглеждам прекрасно след само 4 месеца от раждането на детето си.Трябва ли и аз да се клатя като дроб,защото тя 5 години не е съумяла да влезе във форма?!Просто за всяко положително нещо се намира някакво отрицателно тълкувание от тяхна страна.
Много се изненадвам че в шатите чужденците не са подложени на подобен вид дисекция,ты като нашият приятел ,който живее в Алабама неведнъж е казвал че той като италианец там усеща точно този вид отношение от страна на туземците,каквото чувствам тук аз.Веднъж дори се скара на една служителка,защото тя подхвърлила нещо по отношение на мен като българка(което аз така и не разбрах,явно не е било толкова очевадно,в сравнение с това което вече съм свикнала да понасям)и той беше избеснял буквално.
Но както вече споменах,напоследък факта ,че съм българка се приема прекрасно,чак започвам да се щипя за да проверя дали не сънувам .Много странно!

А Влади, кажи им за жените след раждането, че не е вярно. Дай ме мен за пример ако искаш  Аз след раждането качих и десетина килца отгоре. Глад не става, спорт не става, килата се качват, драйфа ми се 
Такива слаботелесни като тебЯ ги има по цял свят, не само в Италия...