Днес ми е мъчно, защото.....

Онзи ден докато гледах огромното ято щъркели и си мислех за нашата групичка. Тогава преди 2 години се сдобих с първата си тумбачеста дреха. Наложих си да мисля празнично. Един човек, който много обичам имаше юбилей. И знам, че им беше шантаво заради нас.

Понякога плещя, за да разведрявам себе си. Мисля си, че ще ви въздействам и на вас, но понякога се чудя дали не прекалявам.
Ако на който и да било тук му идвам в повече, нека ми казва. Няма да се засегна.   

Липсвахте ми  .

    Ето ме и мен. Светле,имаш право знаеш ли?Замислих се над това,което си написала.....и установих същото.Но в крайна сметка имаме и бременни в нашия форум/дай Боже да стават все повече/ и може би трябва да се съобразяваме какво и как пишем.Може би ще натоварим бременните....,незнам....,но така мисля.Аз лично се притеснявам да пиша за това,което ме мъчи ситочно поради тази причина. Да не вземе някое момиче да се притесни много от това,което пиша...знам ли?
    Е днес ми беше мъчно.....както всъщност всеки ден от повече от една година насам.Беше ми мъчно заради много неща,които ми се случиха....И не мога да спра да мисля негативно,колкото и да ми се иска.

1.Мъчно ми е,че момиченцето ми го няма,а аз съм жива....
2.Мъчно ми е за мъжа ми,и това което се налага да преживява...
3.Мъчно ми е,че вместо да харча пари за детето си - за играчки например...,аз събирам за паметник....
4.Мъчно ми е,че все още има хора,които незнаят какво ми се е случило и очкват да им кажа какво дете съм родила/момиче или момче/
5.Мъчно ми е,че имам всичко необходимо под леглото за едно бебе......,а нямам такова....                          и най-накрая
МЪЧНО МИ Е,защото незнам дали ще събера смелост да опитаме за ново бебе....,колкото и да ми се иска....

    Е, това е от мен....Отчасти си казах каквото имам да казвам.
    Дано не съм натъжила никой!

дано тази тема не набъбва!

и на мен ми е мъчно. гледам малкото човече докато спи и се сещам за кака й... няколко пъти вместо Амалия наричам бебка Сара. щеше да е петгодишна и много да ми помага. липсва ми ужасно...

Точно днес ми стана мъчно, защото ... се видях с моя бременна приятелка. Тя не спираше да се хвали и превъзнася, и да ме пита някакви елементарни нещица свързани с бременността. Беше толкова щастлива и усмихната... и ми стана криво... че аз не успях да се порадвам на това чувство изобщо... 
А наскоро ми стана много мъчно, защото се заговорих с една мама в парка и тя започна да ми разправя как била с високо кръвно, обаче не пила хапчетата, защото не било нужно според нея  и куп други глупости и ми стана ужасно и си замълчах... защото аз изпих куп хапчета, ама моето момченце го няма... И аз и завидях 
Освен това ми е много криво, че все съм сама... Чувствам се някак "повредена", защото не успявам да направя контакт с никоя друга майка в парка или с мои приятелки с деца. Всичко, което ги вълнува ми се струва някак си маловажно  ... и докато си бръщолевят, аз постоянно си мисля "Абе, радвайте се че децата са ви живи и здрави, другото са глупости"...
Мъчно ми става, когато гледам стари мои снимки... някак си очите ми са други, толкова безгрижни ... Много ми е тъжно, че мама и татко и братчето ми, мъжът ми и всичките ми близки така се изтормозиха покрай мен...
Мъчно ми е, че всичките ми приятели си мислят, че сега всичко е както преди щом вече имам друго дете... А аз понякога искам да говоря за преди...
И много се притеснявам, че след всичко преживяно няма да съм добра майка 
Мъчно ми е, че трудностите не ме направиха по-силна... напротив... по-ранима съм, по-уплашена...
Това ме мъчи мен напоследък... и нямаше с кой да споделя...
Светле, благодаря 

Светле благодаря ти мила за тази тема ...    Точно днес и аз си мислех как ще избръмча ако не намеря с някой да споделя и да говоря .... защото напоследък не говоря много ....затварям се в себе си плача и сякаш чакам да се събудя от кошмара 
За моето момченце вече не се говори,като тема табу са го превърнали и мама и татко и моя мъж дори  и когато ми се свие сърцето и почна да плача ,няма с кого..... защото понякога имам нужда да по плача с глас да си потъгувам ,а няма с кого и как и къде .... трябва да се крия .... защото ако ме видят да плача казават -" ти пак ли плачеш.Стига!! " ,а  как да обесня че немога да спра да плача и тъгувам ......
Та .... днес си мислех колко ужасно се чувствам в последните 4 - 5 месеца,как го няма оня живец който ме караше да летя ,да върша всичко със замах .... няма я онази усмивка която радваше всички ,няма го пламъка в очите .... нищо ...само пустош и празнота.....Тежко ми е защото живота толкова неща ми е отнел и сега след като ми отне най - милото  нещо ,пак се продължава с неволите.Незнам каква орисия имам ... но едно е сигурно че късмет нямам ....
Мъчно ми е че около мен има бебета на познати и роднини ...и гледайки ги през умът ми всеки  път минава мисълта - "Ех и аз сега щях да бъда така"  или "Искам и аз така"  - и сърцето ми пак е на топка.... а да си призная и аз завиждам и то не веднъж ......
Мъчно ми е защото моя приятелка с която трябваше да родим по едно и също време ,поди преди няколко дена здраво момиченце ,въпреки всичките лекарства с които я тъпкаха.... за кръвно ,за незнам си какво ,а аз която ме беше страх да изпия четвърт асперин .... съм с празни ръце ....
Мъчно ми е защото се чувствам ужасно сама ..... чувствам се болна от тази всичката болка и нещета ...болна и сама ..... и понякога така ми се иска да споделя .....  а няма с кого...

Аз пък да ви кажа, че нямам наблюденията на Светланка. И не виждам защо трябва да си мерим думите във форума. В края на краищата, на който не му харесва или не се чуства добре просто не влиза. Дай боже на всеки му да бременее, но не мисля че нашите бременни влизат тук само заради доброто настроение в месечната тема. Влизат защото имат нужда и няма значение какво пише в темите. Аз по принцип си имам някакъв визуален филтър и преди да прочета дадено мнение вече съм "сканирала" за настроението и инстинктивно решавам дали да го прочета или не. Така понякога се връщам да прочета нещо, за което съм прочела нечие мнение 5-6 след въпросното.

Иначе моята терапия се състои в заравяне на кокала.
1. Вчера пропуснах да ми стане мъчно за каквото и да било.
2. Днес ми стана мъчно, че сте отделили темата
3. Понякога ми става мъчно да говоря с бременни приятелки, които знаят през какво съм минала, защото ги е страх да се похвалят. Избягват ме, защото имат чуството че им завиждам.
4. Ама не е така. Не мога да им завиждам, защото мога единствено да съжалявам какво аз съм пропуснала.
5. Стана ми мъчно просто така.

Ох,момичета,и на мен от няколко дни ми е много мъчно.Браво за темичката!
Сега моето момиченце щеше да е на 3 месеца и да се разхождаме навън в това хубаво време...
Мисля,че не трябва да спираме да говорим за болката,защото иначе ще полудеем/поне аз/.От всички приятелки само аз останах без детенце.Докато бяха бременни,все им давах някакви съвети,все гледах да им е добре,но когато аз забременях,като,че ли забравих какво съм говорила на другите!!!Чувствам се ужасно.И искам нещо да споделя-незнам при вас как е,но при мен с напредване на времето ми става все по-мъчно,чувствам се все по-виновна,постоянно си мисля за разни неща от ежедневието-сега щяхме да се къпем,да папкаме,да ходим на разходка......май ще ми се наложи консултация със специалист!
Приятен и успешен ден,мацки!

Светле ,страхотна идея ,да пуснеш отделна тема.
Аз от 2 седмици съм в някаква депресия ,нервно ми е ,мъчно ми е и само плача.И за това и не пиша да не ви натоварвам.Много ми е мъчно за моето малко момиченце ,много ми липсва .Навсякъде нещо ми напомня за нея и започвам да плача.Искам си момиченцето да си го гушна и като се прибирам от работа да хукне към мен с разтворени ръчички и да ми каже "маме ти се върна".
Мъчно ми е ,че приятелките ми не се съобразяват ,че моето сърце кърви и непрекъснато говорят за децата си .
Мъчно ми е ,че 3 дена ми закъсня цикъла и аз много се надявах да съм бременна ,а днес ми дойде.
Мъчно ми е ,че няма на какво да се зарадвам,няма.

Много ми е мъчно за ВАС!Но не мога да ВИ помогна с нищо.С ВАС сме!Дано тази тема не набъбва!Дано на всички Ви се сбъднат мечтите и станете майки!

мили мои, мисля си, че някои от вас просто им дойде в повече - и в стремежа си да пазят околните - вече мислят, че и околните се пазят от тях
не е така! Аничко е права - не вярвам нито една бремнна жена съзнателно да влиза тук за да се радва.
Вярвам че тя се радва - но заради друго - защото вие всички може да споделите нейните страхове! и както нашите бременни никога не се притесняват да споделят страховете си - така не виждам защо да не говорим и за другите страхове, за мъката и загубата - та това всяка майка, бъдеща или настояща - ако е изгубила дете го чувства в сърцето си! и особено нашите бременлинки.
аз не мисля, че тук има някой дето иска да чете само хубави неща!
вярвам точно обратното - че тук се влиза по две причини - да споделиш своето вътрешно настроение и да видиш стари и нови приятели!

ето защо имам ПРИДЛОЖЕНИЕ - да помолим ДЕси или Хера да слеят двете теми - гаязи и месечната

НО! и тази идея - да има тема където да говорим САМО ЗА лошото което преживяваме и чувстваме - също е добра и съм за нея.
но нека не се делим! защото дълбоко всички вие сте тъгуващи и няма ден в който поне за няколко секунди да не се чувствате нещастни и зда не ви липсват вашите ангелчета!

Съгласна! 

Включвам се като една от бременните.

И аз имам нужда да споделя страховете си. Винаги съм се опитвала да съм силна и да подтискам емоциите си, а така не трябва. Опитвам се да се убедя, че трябва да гледам само напред, а ритничетата в корема ми ги усещам като част от миналото.

Опитах се да говоря с мъжът ми за миналото, а той каза че се опитва да забрави. А пък аз не искам да забравя. Имам нужда да помня!

Преди 2 г. точно тези дни преживявах кошмара. Алекс се роди на 17-ти април и почина на 20-ти юни.

Ася каза, че събира пари за паметник. Аз нямам сили за това. Нямам сили да отида на гробището едно цвете да посадя. Чуствам се гузна от това, все едно и аз съм забравила, а не съм.

Познатите като ме гледат с корема чета съжаление в очите им. Не ми е нужно това съжаление.

Искам да дам на сина си цялото внимание, което заслужава за да не се чуства пренебрегнат заради моите страхове. До сега не съм споделяла, но точно неговия плач на гроба на Алекс ме върна при живите за да продължа да живея.

Та и мен ми е мъчно днес.... Благодаря на Светлето, че направи място за мъката.

Светле, дано не ме слагаш при една от трите.
Аз съм много съгласна с написаното от Аничка. И искам да напомня,
че този форум все пак е за "Родители преживели загуба" .
Благодарна съм изключително на модераторките, че позволиха
месечната ни тема, която доста разведрява обстановката.
Но , не забравяме в кой подфорум сме, това е наш избор.
Не забравяме , че бременните ни девойки и другите които вече са мами,
са минали точно от тук, нормално е да минат в другите подфоруми и отчетните.
Те също вероятно се съобразяват какво да напишат тук, за да няма бъркане
по раните и много сълзи след това. Не мислете, че и на тях им е лесно.
На нас със сигурност не ние. Боли ни от много неща. Лошото е че така се вкопчваме
в мечтите и желанията си, че пропускаме и други много важни моменти . Като
например съществото до нас. Забравяме, че не ние сме център на вселената.
Ако мъжете до нас, имаха достатъчно време и желание да попишат в някоя от темите,
и естествено ако думите са искрени, със сигурност и там ще ревем като четем. И в тях има
събрала се болка и страх, и те не са същите вече.Имаме семейства за които да се грижим,
и ако ние не създаваме топлотата у уюта в дома, няма кой да го направи.Аз миналия месец
бях тотално откачила, след разговор, или по скоро монолога на Любимия, се позамислих
върху това, какво се промени след загубата ни. Аз се промених, но не на добро за съжаление.
Прекаленото желание за бебе ме е докарало до там, че мъжа до мен се чувства пренебрегнат.
Виждам , как той смята че за мен това е на първо място, а не би трябвало, защото всичко ще си дойде
на мястото. Не знам как бих се чувствала аз, ако на мен ми сипеха разни обвинения за това, че
бебко не идва, еми щях да откача и да избягам.Първо обвинявах себе си, после прехвърлих вината
на друг човек, не пряко но косвено, голяма грешка. И ако сами не си помогнем няма кой да го направи.
Малко се поотнесох в писане, но има какво да се каже по тази тема.