Публикувана: 3 май 2007, 15:19 ч.
Последно мнение: 9 май 2007, 15:25 ч.

За прохождането...

3 май 2007, 15:19 ч.

Мнения: 355

Първо ще разкажа какъв е нашият случай, пък после се надявам да споделите и с другите деца ли е така, че вече започвам да се притеснявям.

Първите крачки на Наталия бяха на десет месеца и половина. Не лазеше, не можеше да се изправя на кошарата, не можеше от легнало положениеда сяда, абе нищо не можеше, но ходеше. Пазихме я, придържахме я и крачетата й заякнаха. Започнах да я пускам по-смело да ходи сама, но много падаше и все лошо. Тя не знае какво е да паднеш на дупе ила да се подпреш с ръце, когато падаш напред. Все си удря главата. Малко след годинката се наплаши и отказваше да ходи сама. Все я държах за ръка. Постепенно страхът отмина, сега пак ходи сама, но я пускам само по тревата и на равно. За всички препядствия и помагам, а в къщи съм все след нея - я за качулка я държа, я с коланите, я за ръка. Тя не се спира на едно място, а сама не може - спъва се във всяко препядствие. Това ходене след нея много ме уморява, а и не знам какво да предприема. Страх ме е да я оставям сама, защото като падне пак ще се наплаши и пак от начало... Тя даже като се залюлее започва да мрънка, а като падне - рев до небесата.
Та кажете ми какво да правя? Как да й помогна?

# 1 3 май 2007, 15:23 ч.

Мнения: 46 492

Това ми бяха най-трудните месеци, вкъщи я оставях да се оправя, но навън не смеех и все бях наведена над нея ooooh!

Нищо не можеш да направиш, освен да чакаш да отмине.

# 2 3 май 2007, 16:30 ч.

София, център
Мнения: 3 455

И Луси беше така горе долу.

Ще отмине, само кръстът да ти е як Laughing

да тичаш след детето.

# 3 3 май 2007, 16:33 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Никол в чт, 03 май 2007, 15:23

Нищо не можеш да направиш, освен да чакаш да отмине.

При нас в къщи беше лесно - дребната ходеше като се подпираше по мебелите, но навън беше мъката...Каишки обаче не съм ползвала Naughty

# 4 3 май 2007, 16:43 ч.

Мнения: 251

Хей върна ме назад във времето. Все едно аз съм го писала, когато Лени прохождаше. Според мен място за притеснение няма. Въоръжи се с търпение Peace

Успех

# 5 3 май 2007, 17:04 ч.

Мнения: 790

Имах същия проблем - пада като талпа и винаги си удря главата. Откачах направо. Другите деца се качват сами по пързалката на четири крака, а моя се опитва прав и пада назад. Бях намразила и площадки и разходки. Постепенно заякна и стана по- стабилен. Но му остана навика да ме държи винаги за ръка, от което не се оплаквам. Laughing

# 6 3 май 2007, 17:33 ч.

Мнения: 2 907

Ние пък сме на почти 14 месеца и не виждам кога ще проходим. Върви като се държи за мебелите, но умира от страх да се пусне, дори на мен не дава да я държа. Страшно е предпазлива и плаха, ние май ще сме от късните Confused

# 7 3 май 2007, 17:44 ч.

Мнения: 994

Според мен трябва да оставиш детето самичко да свиква. Не ми се вярва да се наплаши пак.
Опитай се да научиш детето да слиза с краката, да пада по дупе. Не е трудно. Моите и 2мата проходиха преди 1 година, но не ме е болял кръст, защото не съм ги водила за ръка, дори и навън. Но в момента, в който започнаха да се катерят им показах как е по-безопасно да се слиза. С малко повечко търпение и се научават.
А не се притеснявай за падането - децата падат от ниско.

Цитат на: mystic в чт, 03 май 2007, 17:33

Не си насилвай детето - ще проходи, когато е готово. Това винаги ми е бил ръководен принцип и повярвай спестява много нерви.

# 8 3 май 2007, 19:57 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: mystic в чт, 03 май 2007, 17:33

Моето реално се пусна да ходи само на година и 6 месеца. Не съм ползвала проходилки и каишки, започна да се изправя и придържа по мебелите, след това ме държеше за ръка, но... не искаше да се пуска сам и това е. Накрая просто с един пръст маркираше, че ме държи, но трябваше да усеща някаква опора. Много добре ти разбирам притесненията, и аз се наслушах на подмятания от роднини и от кого ли не... Но да ти кажа, в момента, в който преодоля страха и се пусна, направо започна да тича - нито е падал, нито е залитал, нито се е удрял лошо. Така че всяко зло за добро - ще си спестиш сума ти травми и рев Wink

Не се притеснявай, предпазливостта не е лошо нещо Simple Smile

# 9 3 май 2007, 21:45 ч.

София
Мнения: 6 477

И аз се върнах назад във времето. Аз не съм ползвала проходилки, кошари, каиши, бънджи гащи. Оставих малката както е прохождал човека преди милиони години. И съответно тя бая време ходеше, като се придържаше за мебелите. Да не е падала - падала е и още как! Рев, сълзи и други такива. Навън я бях научила да се дължи за количката и така ходеше. И като талпа е падала и с подвити крака - както дойде! Обаче аз никога не се поддавах на истерията - ааах, как лошо падна и т.н. Гушване, целувка, усмивка с думите - на мама малката юначка, ще мине, дай да ударим земята/пързалката/стълбите, които те удариха!
И тя постепенно стана смела и внимателна....а аз си спасих кръста, понеже от преди да я родя имам проблеми с него.

# 10 9 май 2007, 15:25 ч.

Мнения: 355

Искам макар и с голямо закъснение (имах проблеми с компа) да ви благодаря за отговорите. Започвам да си давам сметка, че трябва да съм доста търпелива и да чакам момента, в който тя сама ще е достатъчно силна, за да тръгне уверено.

bouquet

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: