Аз лично напоследък много преосмислям брака си- съпругът ми ме дразни ужасно много, до сълзи. Възприема всичко което правя за семейството като даденост, непрекъснато е с претенций, нямам никакво лично пространство-в къщи не мога да съм разстроена-никога не се опитва да ме успокои когато съм разстроена, а само се изнервя и допълнително отежнява положението. Виновна съм за всичко, пък и сякаш съм длъжна да го обгрижвам. Не пропуска случай да ме обижда за слабостите ми, в същото време той е китка и аз трябва да съм доволна, че дишам един въздух с него.
Ами, да не продължавам, че май написаното излезе много тенденциозно. Но наистина чувствам така нещата.Толкова ми е черен, че и желание за секс нямам.
Според него обаче той е китка-идея съм си нямала какви мъже има. Така ли е наистина.
Чудя се-да се примирявам ли или не.
Този въпрос нямаше да стои разбира се ако нямахме дете и толкова много общи неща-8 години брак.