Синът ми - 1г. и 10 мес. посещава часта ясла. Всяка вечер отивам да го взема заедно с кака му - почти на 5г., след като съм взела нея от детската. Това става към 17.15ч. Сега, когато времето се оправи, а и преди това, оставаме в двора на яслата да си поиграят, каквото правят почти всички родители - на детето не мму се тръгва, остава с двора, заедно с майка си и приятелите си и така. В този двор играят и децата от същата частна детска градина - около 3 годишни. Когато обаче аз отивам да взема сина ми заедно с каката, оставям да играят и двамата, срещу което са се възпротивили другите родители.
Не трябвало да оставам с каката - а те остават със своите деца и си седят по пейките.
Аргументите им: дали не е контактна - имат предвид с други деца, които може да са болни или тя самата да е болна??? - ами естествено, че е контактна в детската градина. Аз не я гледам под похлупак. Пък и ако си заведат децата в Арена или на друго място, където играят на закрито много деца, не са ли и те контактни??? Ами самите родители не сали контактни с всякакви болести по градския транспорт, в работата, на улицата.
Втори аргумент: спречквала се сдругите деца за играчки. Ами ще се спречква. Това е дете, което иска да пипне и види всичко, което иска да играе не по-малко от едногодишно или три годишно. Естествено е когато има интерес към едно и съща играчка от две деца да стане и спречкване. Нали за това сме ние - възрастните, за да се намесим. Винаги съм се намесвала, когато видя, че положението го изисква. Те били седяли и търпяли. Ами ако са в парка и някое дете се спречква с тяхното, тогава какво ще правят. Не е ли това всъщност детската малка битка, с каквито битки тепърва ще се сблъскват в живота. За тях, това е сериозна битка и всяко дете се старае да победи. Като станат на 18г. ние пак ли ще бдим над тях в битките им с живота тогава???? Пак ли ще се намесваме оплаквайки се на тоз и онзи или ще научим децата си на толерантност и на умение да се справят с проблемите чрез разговори, личен пример или пример от идолите им. Аз поне така възпитавам. Оставям ги да се справят сами с конфликтите по площадките. Естествено, намесвам се, когато трябва.
И имам един такъв въпрос към тези, оплакалите се - Защо не дойдохте да ми кажете на мен и да разрешим проблема, а седите, търпите и се оплаквате на "моля другарката", която взима мерки и ме кани на разговор.
Е, кажете, аз ли не съм нормална или светът се е побъркал?
Аз впрочем ще се съобразя с желанието на тези "орлици", но ми се иска да не е така примиренчески - те казват, аз изпълнявам. Посъветвайте ме какво да правя, но по-важното е да чуя вашето мнение за тази ситуация, за да си "сверя часовника". Може и аз да съм побъркана