Не се ли престараваме малко с предпазните мерки?

Аз мисля ,  че ,,,,,,, не знам дали е правилно и т.н. ,  но си мисля че ако примерно не правим бебе и стане случайно разбираме след около месец ,  след като е станало ,  и през това време правим какво ли не ,  може да сме пили алкохол ,  лекарства ,  и какви ли още не работи ,  та има много щастливи мами не правили сериозно бебе ,  а то да ги е изненадало един вид ,  и бебетата са им живи и здрави ,  че някак си си мисля  ,   че може би се престарававаме по няког ,  но нека да е в някакви граници ,   да не е съвсем без нищо пък и да не се оливаме ....... ох изписах се 

Напълно подкрепям двете мнения Аз не се втелявам така, живея си живота нормално Е, не пия, ама защото по принцип не пия, а не заради бебето. Не пуша, ама и по принцип не пуша. А когато ме заболи глава си пия хапче

Именно . Притесних се дали само аз съм толкова безотговорна, че си позволявам да пия аспирин като се схвана и по чаша вино всяка вечер 

Така е прави сте /ама как само се защитавам сама защото аз пуша особено като ми се струпат даста праблеми на главата/ и по една биричка
ОФ ЩО ЛИ СЕ ЗАЛЪГВАМЕ ВРЕДНО Е ДА СЕ ПУШИ И ПИЕ КОГАТО СИ РЕШИЛ ДА ИМАШ БЕБОК
сега за един два аналгина няма да говорим това са глупости не вредят толкова

По принцип си права, че не трябва да се втеляваме толкова. Да се скъсваш от болки и да не пиеш нищо си е мъчение. *Но* не смятам, че избягването на алкохол, цигари и други вредни неща е втеляване. Хайде сега, на никой нищо няма да му стане от две седмици без биричка.

и аз мисля, че е пресилено!

 roxanne25 по принцип си права. Но после ако zабременея преz цялото време 6те съм неспокойна и 6те се питам дали не6то не съм направила като съм вzела медикамент. А недай си Боже стане не6то, никога няма да мога да спра да се обвинявам. Но това е самоzа медикаменти. За ча6ката винце или биричката или кафенцето никога не съм се притеснявала.   

Абсолютно съм против тези мерки...След години пазене...да не навредя на евентуалното зачеване,реших да си прекарвам цикъла,както през първата му половина,така и през втората!!!Въпреки,че целенасочено не се пазим (вече назнам от кога ),започнах да посещавам места непрепоръчителни за бременни Дори започвам и с фитнеса...
Ако ме боли глава вече пия болкоуспокояващи Еми не мога да се тормозя,преди да съм сигурна,че съм бременна!!!

Аз също мисля че не трябва да се престараваме в пазенето. Разбира се както казаха други момичета хубаво да се намалят поне цигарите и да се ограничи алкохола, и в крайна сметка ако има нещо да става ще стане и с пазене и без пазене. Имам предпид че и при най вниматлните се случва организма да не задържи плода, а понякога обратно - майки които не са подозирали че са бременни са си правели всичко нормално и са родили здрави бебчета.

Не знам дали прекалявате или не.
Мога да ти кажа с мен какво стана.
Имах едно състезание по бойни изкуства в края на декември. Заради бебеправенето се чудих да ходя ли или не. Бях спряла всякакви други занимания - след овулация никакви лекарства, никакви спортове (езда и БИ), дори на ледената пързалка не ходех, защото можех да падна.
Та през декември много се чудих, но ходих на състезанието. Голям бой падна, големи ритници.
М. ми дойде малко по-рано и беше много обилен и със съсиреци.
През януари забременях.
Преди няколко дни ходих на ФМ и докторката ми каза, че имам хематоми, останали от някакво кървене. Явно и през декемри е станало бебе, но не е могло да се задържи заради бойните изпълнения 

Дали пазенето е прекомерно или не, зависи много от това, какво е нормалното ви ежедневие. Ако то не включва рискови за бременността дейности, няма проблем. Но ако има такива, помислете си добре. Включително и за пиенето на лекарства и антибиотици по-конкретно.

Аз не мисля да (че) се престаравам. По принцип пия рядко, и то бира или вино, без твърд алкохол, не пуша. Единственото, което промених в начина си на живот, е това, че започнах да пия фолиева киселина. Лекарства вземам само за глава, и то рядко - аналгин, парацетамол или беналгин.

П.С. Не си меря температура, овулации и прочие - даже специално се старая да избягвам да чета подобни теми...

Когато започнахме с правенето на бебе спрях алкохола и цигарите тотално като бях сигурна , че ще стане веднага. А допреди това пушех доста и от много години и всяка вечер преди вечеря сме задължително на ракийка със салата. Рязкото отказване на цигарите не ми се отрази много добре -получих нещо като стрес (немога да го обясня много добре) и на всичкото отгоре напълнях с 8 кг.След четири месеца бебеправене ,пиене на фолиева киселина ,невдигане на тежко и т.н.пропуших отново ,а след още три се върнах към нормалния си начин на живот.Сега се чувствам перфекто ,няма стрес няма нищо.Когато стане тогава да. Ами ако не стане 2 години - ние не сме ли хора?

Аз също съм против пресилените предпазни мерки. Пийвам си по едно аперитивче от време на време, пуша, ходя на фитнес без да ограничавам упражненията/пр. коремни/, когато ми се налага пия и лекарства.
Искам обаче да ви кажа миналата година какво стана с мен.
На нова година правихме секс без да се пазим, като разчитах че скоро ми беше свършила М и е рано за овулация - нямахме никаква идея за дете. Не се чувствах добре и още на 02.01 отидох на лекар, прати ме на ренген и се оказа бронхит. Предписа ми антибиотици. На седмия ден от приемането им започнах да вдигам температура. Нов преглед, нова снимка и още 10 дни друг антибиотик. Температурата продължавах да я поддържам до 37.5. Бях много уплашена и си мислех, че е нещо лошо. Към края на Януари се сещам, че все пак чакам М. Погледнах си календара и осъзнах, че с 2 дни ми закъснява. Направих тест и ми се подкосиха краката. Бях бременна, температурата се оказа че е от бременността, а не от бронхита. Изпитах много противоречиви чувства и въпреки, че не беше планувано исках много това дете, но знаех че след 2 снимки и 17 дни антибиотик нямам шанс. Отидох на гинеколог и съответно ми препоръча аборт. Това бяха най-кошмарните дни в живота ми. Не знаех какво да правя, дали да рискувам и дали няма след време да съжалявам. Направих аборт, но дълго време се упреквах за невежеството си и за това,че не съм се усетила навреме. Ако тогава бях предпазлива сега щях да имам и дете.
От тогава не спирам да мисля за дете. От тази нова година вече целенасочено правим опити, като се надявах този Януари да получа това, което загубих предната година. Е да ама не. Следя овулация, меря температура и правя секс в най-подходящите дни, но засега нищо.
Е реших да не се вторачвам толкова и се опитвам да водя нормален начин на живот без излишна предпазливост.
Извинявам се за дългия пост, но идеята ми беше да ви кажа, че без да прекаляваме трябва да сме предпазливи с някои неща, които могат да се окажат фатални в последствие за бебо.
Желая успех на всички и скорошно забременяване.

 anita7 мнóго съм съгласна с теб.  Човек не трябва да прекалява с предпаzните мерки, но все пак нека не zабравяме какви може да са последствията. За6тото ако е станало винаги 6те си zадаваме въпроса не прекалих ли с аспирина и т.н.

Желая ти скоро да се похвали6. Дано следва6тия път всичко е наред.