Помните ли го?! Аз се мъчих да се сетя какво е първото нещо, за което съм направила нещастен опит да сготвя, но се сещам като бистър спомен за първи път "впрегната" да беля картофи. 
Ама за ядене 
...май пържени яйчица ми се въртят 
- Публикувана: 2 март 2005, 00:51 ч.
- Последно мнение: 8 март 2005, 18:15 ч.
Първото ви готвене?!
никога няма да забравя първото си НЕтворение,бях на 7 години.връщам се аз от училищe и гледам мама е болна и легнала да си почива .аз като дъщеря за пример решавам да я изненадам като сготвя нещо....
отивам в кухнята и вземам тефтера с рецепти,първата рецепта беше озаглавена с непонятното за мен тогава заглавие :"курабии"
запрятам ръкави , чета и изпълнявам в този ред -яйца,брашно,мляко....всичко върху един шкаф се изсипва и естествено започват да се стичат продуктите по пода.решавам,че трябва да спра този процес и започвам с две ръце да бъркам и връщам продуктите където ги бях поставила първоначално.......добре,че баща ми си дойде скоро и ме спаси от безизходица
.до този ден не съм понечила да пробвам да направя курабии
отивам в кухнята и вземам тефтера с рецепти,първата рецепта беше озаглавена с непонятното за мен тогава заглавие :"курабии"
запрятам ръкави , чета и изпълнявам в този ред -яйца,брашно,мляко....всичко върху един шкаф се изсипва и естествено започват да се стичат продуктите по пода.решавам,че трябва да спра този процес и започвам с две ръце да бъркам и връщам продуктите където ги бях поставила първоначално.......добре,че баща ми си дойде скоро и ме спаси от безизходица
.до този ден не съм понечила да пробвам да направя курабии 
Баница, изпържена в тиган почти без мазнина (бях на 8 години и не ми даваха да включвам фурната). Баща ми дойде след работа, зарадва се и я изяде цялата (предполагам, за да спаси майка ).
После направих кекс без никакъв набухвател и друг с цял пакет амонячна сода. Вторият избяга от формата, посивя и така вонеше, че отиде в боклука почти недокоснат.
).После направих кекс без никакъв набухвател и друг с цял пакет амонячна сода. Вторият избяга от формата, посивя и така вонеше, че отиде в боклука почти недокоснат.
Моят първи опит беше във втори клас със комшийката която е колкото мен решеваме да се съберем и да приготвим изненада на майките ни, които са приятелки 
. Опекохме блата за тортата някак, май биваше, но после така яко го сиропирахме (че да е по-сочна) че блата плуваше из табличката.беше ужасно, обаче майките и бащите ни + брат й и сестра ми я изядоха. А то си беше направо каша И като се замисля май от тогава торта не съм правила
. Опекохме блата за тортата някак, май биваше, но после така яко го сиропирахме (че да е по-сочна) че блата плуваше из табличката.беше ужасно, обаче майките и бащите ни + брат й и сестра ми я изядоха. А то си беше направо каша И като се замисля май от тогава торта не съм правила 
Оооооо много добре си спомям!
Бях в 4- ти клас и реших да изненадам семейството с кекс!
Отворих готварската книга и забърках чинно всички продукти както си трябва......но в легена за пране
Тогава се сетих, че не знам как се включва фурната и звъннах на една съседка да ме светне, тя на бързо охлади ентусиазма ми като изтъкваше доводи като "пожар" и други страхотии. Но аз бях твърдо амбицирана да спечеля малко червени точки пред родителското тяло и сложих вълшебната смес с легена на котлона....
Явно баща ми е имал силно развито шесто чувство, защото точно този ден като никога се върна вкъщи да обядва, да, дойде и то навреме...
Не знам тогава как не ми нахлупи легена на главата...
Бях в 4- ти клас и реших да изненадам семейството с кекс!
Отворих готварската книга и забърках чинно всички продукти както си трябва......но в легена за пране
Тогава се сетих, че не знам как се включва фурната и звъннах на една съседка да ме светне, тя на бързо охлади ентусиазма ми като изтъкваше доводи като "пожар" и други страхотии. Но аз бях твърдо амбицирана да спечеля малко червени точки пред родителското тяло и сложих вълшебната смес с легена на котлона....
Явно баща ми е имал силно развито шесто чувство, защото точно този ден като никога се върна вкъщи да обядва, да, дойде и то навреме...
Не знам тогава как не ми нахлупи легена на главата...
Майка ми бе в болницата,сестра ми на у-ще и аз реших да направя картофена супа.Нарязах всико каквото съм срещала из чинията си,обаче нещо започна да ми мирише на загоряло ,естествено без вода и мазнина!Обадих се на една съседка да ми каже какво да сложа,че да прилича на супа,а тя категорично ми каза:"вода!"Е да,ама не!Мама си спомням ,че слагаше нещо на котлона да заври и тогава го слагаше към супата-явно си спомням застойката!И сложих една купа с вода да заври и я люснах после в тенджерата.Всичко бе опекано до тъмно кафяв цвят и с тая вряла вода-беше ужасна гледка,а камо ли да ставаше за ядене!Но баща ми ме похвали за старанието,даже се престраши да я опита!
Моят първи опит бяха едни "курабии", не знам колко годишна съм била, но малка, определено. Сложила съм им страшно много сода и освен, че воняха на нея, се разляха из тавата до плътен блат. Майка ми мило ме пита "Сладкиш ли си правила?", на което аз обидено отговорих "Това са курабии!". Никой май не ги опита...
