Ревността на моето дете.

  • 745
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 223
Синът ми е почти на четери години,сестра ми скоро роди и когато гушна бебето започва да плаче,че не го обичам и неиска  да гушкам бебето.Пита ме кога ще си имаме бебе и дали го обичам..много ми е гадно от това,че ревнува.Ние мислим за бебе,но малко по натам.Ако има някои от  Вас с такива проблеми..моля посъветвайте ме как се справяте с това Praynig

# 1
  • Мнения: 1 866
Ами това не бива да те разстройва чак толкова. Ревността си е съвсем нормално нещо. Някои деца  просто я изразяват по-бурно от други. При всички случаи е по-добре да плаче, отколкото да таи скрита омраза, която в даден момент да избие в агресия и някакво друго по-обезпокоително поведение. Като се разплаче, успокой го, гушни и него. Позволете му и той да помилва бебето, да го гушне. Покажете му колко е голям той и че може даже да покаже някоя играчка на бебето, да подаде памперса или биберона, въобще да направи нещо като голям батко. Радвайте се на бебето заедно. Ако много се разстройва, избягвай да показваш чак толкова много чувствата си към бебето, докато свикне. Това са малки неща, които много майки практикуват, за да успокоят ревността на по-големите си деца, когато се появят по-малките. Но при всички случаи ревността не може да я няма. Дъщеря ми например не показваше директна ревност към бебето, а просто първите месеци нарочно правеше бели, за да привлича вниманието ни, както и се правеше на бебе - крадеше бибероните и ги смучеше, отказваше да махнем памперса и всеки път като сменях бебето и тя искаше да бъде сменяна и т.н. Постепенно с наша помощ тя осъзна, че е по-голяма и има доста по-интересни дейности за нея от това да се прави на бебе и да се състезава постоянно с него. И все пак, като гушна бебето и тя се нарежда, да не остане назад, въпреки че ако искам само нея да гушна се дърпа. Сега е много грижовна и брат й само да изхленчи и търчи да го успокоява. Играе си с него, прави се на голяма. "Помага" много, а на мен ми се изправят косите от старанието й, особено като реши да го "захрани" с нещо без време Grinning

# 2
  • Мнения: 1 426
Абсолютно същата работа беше и при нас. 3 годишната ми племенничка с огромно нетърпение чакаше да се роди моето бебе, а после абсолютно забраняваше на майка си да го гушка... Че в един момент и на мене взе да забранява. Върхът беше: чувам я, плаче горко. Какво ти е, защо плачеш? Тя: ами вие на бебето му давате да пие водичка с биберонка, а мене ме мъчите с чашата! С това се справихме лесно, просто и дадохме едно шише с биберон, тя посмука малко, каза: уф, колко гадно! Но с гушкането бая време й се свиваше сърчицето.
Не можеш много да направиш! Гушкаш си твоето дете по-често -  и му обясняваш, че много-много-много го обичаш! И за бебето също обясняваш колко е малко и безпомощно и как трябва да се грижим за него и да го обичаме... Постепенно ще се уталожат нещата. Но ревността си е ревност. И при нас, и при децата.

# 3
  • Мнения: 223
оставям го да гушка бебето,казвам че е батко,но той даже ми се тръшка..и наистина прави мног бели напоследък Cry

# 4
  • Мнения: 223
постоянно му казвам и показвам колко много го обичам ,дори повече го глезя,но уви

# 5
  • Мнения: 1 426
Ами известно време поне пред него не гушкай бебето...
А синът ти дава ли се на сестра ти да го гушка? Правете си трампи: тя да погушка твоето дете, а в това време ти нейното... Дали ще стане? С предварителна уговорка със сина ти, разбира се.

# 6
  • Мнения: 169
 ooooh!моите са с малка разлика , в момента в къши не се стои. Когато бебето се разплаче каката плаче по силно от него , като я къпя , изпада в истерия , като я кърмя каката лежи на гърба ми, бяхме махнали памперса , сега пак го сложихме , защото ме гледа в очите и си върши работите, доста трудно го прие , какво ли не опитах е няма .....Замислям се за консултации с детски психолог.

# 7
  • Мнения: 1 866
notes, maggito, дайте време на децата да свикнат с присъствието на сестричето, братовчедчето. На дъщеря ми трябваха около 6 месеца, за да се стиковат нещата. Разликата между моите деца е от 2г1мес. Малко е трудно и понякога изнервящо, но трябва повече търпение и непрекъснато напомняне на голямото дете, че е обичано точно толкова колкото и бебето. Снощи четох Додсън и той казва също, че това поведение на ревност е съвсем нормално и няма място за притеснение. Обяснява даже, че е много добре детето да се остави да изрази гнева си - да плаче, да вика, да казва как се чувства, даже и да ви казва, че ви мрази Wink. Така то изразява чувствата си, а не ги таи и това е много благотворно за него, колкото и да е трудно за родителите. Тези бурни кризи все някога ще спрат, но ревността винаги ще я има. Даже и когато децата вече не са деца. Някъде другаде бях чела и аз се постарах да го правя - майката да отделя време само за голямото дете. Ако може просто 1 час някой да се занимава с бебето или докато то спи, сядате с детето и се занимавате само с него или излизате с него някъде. Въобще в тези случаи трябва колкото е възможно да се обръща внимание на голямото дете. А, сега се сетих пак за Додсън, който казва също, че може да кажете на голямото дете : "Бебетата само плачат и се напишкват, радвам се, че вече не си бебе. " и също "Колко ли ти е досадно, че баба и дядо се захласват непрекъснато по бебето". Аз явно без да искам съм уцелила с този метод, защото на дъщеря ми все казвах " Ох, виж как плаче пак бебето. Какво да правя сега, ела да го видим защо пак плаче и да го успокоим". Дъщеря ми въпреки, че не говори (и все още), много добре разбираше какво й казвам и се усмихваше ехидно. Сякаш и доставяше удоволствие, че й се оплаквам от бебето и беше готова да помогне - например да полюлее люлката с мен.

Последна редакция: вт, 22 май 2007, 13:15 от lala

# 8
  • Мнения: 2 722
Записвам се за да следя темата - след седмица моя син ще си има братче на 9 месеца, така че по всяка вероятност и аз ще се сблъскам с ревността. newsm78

# 9
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Хм, важна за мен тема, че чакаме брат'чеда да се роди до десетина дни.

# 10
  • Мнения: 7 106
Минахме през същите трънливи храсти и напоследък установявам, че вече сме заизлизали от тях  Laughing (пу-пу). Имам племенница, която се роди, когато дъщеря ми беше на 1,8-9 г. Като по-малка, дъщеря ми не се впечатляваше особено от бебето, но пикът беше около Нова Година, когато племенницата прохождаше, правеше опити да ме гушка, търсеше ме да я водя за ръчичка и т.н. Така се получаваше, че всеки ден излизахме заедно, малкото непрекъснато идваше при мен да го гушкам и дъщеря ми в един момент започна много да се дразни от този факт. Не е плакала, но когато малката беше при мен, започваше да мрънка или да прави бели, само и само да привлече вниманието. Стана раздразнителна, непослушна, изобщо класически симптоми на ревност  Grinning. Това, което предприех беше, временно да разредим контактите, както и когато сме заедно да се старая да не обръщам чак толкова внимание на дребното, а да я гушкам моята мацка повече и двете да се смеем на бебето как още не може да ходи, или как се спъва и пада или как смуче биба( моята не е ползвала такъв атрибут). това имаше като че ли ефект, защото сега дъщеря ми е много добре настроена към малката, само ме пита кога ще идем при Вики (племенницата) и вуйна, гушка я, води я за ръка да и показва разни интересни работи и т.н. Е, сдърпват се за играчки понякога, посбутват се, но ревността се изпари и вече не се дразни когато се занимавам с малката.
Трябва си време, за да свикне детето с новото, няма начин. Периода е различен за всяко дете, не очаквай да стане за седмица или месец, но сигурното е че все някога свършва. И при нас трудното беше около 6-7 месеца, сега вече нещата са много по-различни.

# 11
  • Мнения: 223
Давам на малкия да пипа бебето,но ме е страх да не го нарани...а сестра ми също се страхува от това.Разликата на двете ни е 4 г и майка ми казва,4е сестра ми много ме е гледала като бебе,а аз немога да си представя да оставя онова малко бебе на моя малчо.Макар,че веднъж с голямо удоволствие даваше мляко на малкото.Тогава аз започнах да галя бебето..и той веднага се разсърди..Навън на всички казва как си има братовчедче и колко е малко...но казва,че много го обича,което ме радва.

# 12
  • Мнения: 223
Има и един по-значителен фактор може би и това е ,че аз по цял ден съм на работа и имам само няколко часа вечер с малкия,знам,че му липсвам...но немога да си позволя да не работя Sadзнам,че има нужда от мен..беше на 1г и 8м,когато аз се върнах на работа...

Общи условия

Активация на акаунт