До каква възраст изисквате от жените си да гледат децата ви?

И аз като псувам не се логвам, щото ме е срам хахаха
По темата: оставям на жена ми да реши до кога ще гледа детето. Засега смята да е до 2 годишна възраст. Струва ми се приемливо. Ако го закъсаме за парички обаче, може и по-скоро да се върне на работа.

С мъжа ми говорихме, че ще гледам Ева вкъщи до 3 годишна възраст. А моята работа така или иначе не е особено добре платена, така че с 200 лв. повече няма да забогатеем

Въпрос на семеен бюджет и психо-физико-емоционално състояние на майката.


Не!


Не разбира се (въпреки, че си зависи и от детето).


По принцип - Не ! .... но пак си зависи от детето ( и от бабата )


Глупости.

Направо съм стресната...аз смятах да стоя в къщи до 3-6 месец в зависимост от това колко дълго кърмя...
пък ако трябва по-дълго поне ще опитам да работя на половин работен ден....Не мисля, че можем да си позволим финансово повече...както и аз психически не съм сигурна, че ще издържа в къщи..все пак учила съм 23 години не мога да плюя на тях костваше ми много усилия...

Като чета мненията ви може след 6-8 месеца да съм на съвсем друг акъл...май в момента може да си правя сметката без кръчмар?? Имам пред вид детето..А съпругът ми не си прави илюзии относно мен и каза, че няма да се изненада ако тръгна веднага след като спра да го кърмя на работа...Всъшност той ме разбира много добре ами ако той трябва да седи в къщи 2 години??да губи професионални качества и контакти как ще му е , а??

Аз кроях планове бабата да ми поеме майчинството след шестия месец, но се оказа, че си правя сметките без кръчмаря! Сега очаквам в края на годината включване от другата баба!Дано не ми мине котка път! Иначе ще лудна вкъщи!
Съпругът ми не се меси по този въпрос. Аз си решавам. Той знае, че когато работя, с мен се живее по-лесно.
Обаче изобщо няма да ми е лесно! На работа /пътуване на 50 км. от града, в който живея/, с две деца - ученик и бебе, домакински задължения /очаквам вечер след гледането на бабата всичко да е с главата надолу, само може да е сготвила!!!/ Тогава ще видим как мъжа ми ще реагира! А в работата също ще има проблеми като се заредят болнични /с големия син първите 2-3 години след като тръгна на детска градина и аз на работа, минахме всички вируси, счупвания на крак, ръка, операции от херния, ох вече не ми се спомня/. В работата бяха започнали да ме гледат на криво, все едно аз ги искам тези болести!
Според мен детето е хубаво майката да си го гледа  вкъщи до 1,6 - 2 г. най-много! За първото дете тогава бях готова да го поверя на друг за гледане. за второто ще видим! Категорично против съм обаче яслите! Предпочитам детегледачка или баба!
До първи клас, ако майката си стои вкъщи, после ще и е неимоверно трудно да се върне на работа и тепърва да навлиза в старите си задължения! Пък и в първи клас детето в началото пак има нужда от майка в отпуск и т.н. Така, че годинките си минават  и жената от професионалист в своята работа се превръща в "професионална домакиня".  
Изобщо не е егоистично майката да се развива професионално! По-добре ли е майка-домакиня, която освен от готвенето, гладенето, прането и чистенето няма друга перспектива? Да е посветена само на малкото и "голямото" дете и в един момент да открие колко се е обезличила и колко е нещастна?
Дано постигнете разбирателство по въпроса в семейството ви!

Разбирасе, че трябва да се развива. Пък и какво му е толкова лошо на яслите? Когато дадох моя беше на 11м. защотот бях студентка редовно обучение и не ми се прекъсваше. Вече завърших и работа не мога да си намеря, т.е. съм си в къщи, но дечко не съм го спряла от ясла. Не боледува, харесва му, общува с други деца и игрите са много по-забавни, пък и аз мога да си видя къщата и мъжа и да си почина естествено   .
Уф, малко се отклоних от темата   Жената също е човек, дори и майка, тя е отделна личност и има право на развитие и финансова независимост  

Понеже въпроса е към татковците, ще кажа какво мисли нашия татко по въпроса. Определено той е на мнение, че детето трябва да се гледа повечко време от мама - поне 3 години. Когато реших миналата година да го запиша на ясла беше много против и се оказа прав, защото ходи 2 дни на ясла - 1 месец болен вкъщи...и така  2 -3 пъти. Отделно колко плачеше като го оставях, дори вечер на сън се е събуждал плачейки...Много зле психически прие тази ясла и сега от близо 2 месеца не е ходил - здрав е, щастлив... и не мисля да го давам пак там. Така и така се оказа, че съм бременна - явно още 2-3 години ме чакат вкъщи!
А и в повечето случаи жените трябва да избират между кариерата и децата! Двете не могат да вървят много едно с друго. децата имат нужда от много внимание, от много любов, важно е и доброто възпитание...все неща, които не се получават в яслите или детските градини!
И аз съм завършила елитна гимназия, след това университет...и сега много от моите колежки градят кариери, печелят пари, ходят по екскурзии с гаджета...но ако трябваше да избирам сега - пак бих избрала семейния живот и раждането на 1-2 деца пред кариерата! Дори искам и трето дете да си имаме. Да дадеш живот и да гледаш как расте твоето дете струва повече от която и да е карира на света.

Ами аз започнах работа (ходене в офиса по малко и бачкане от нас) когато бебо стана на три месеца и половина. Сега започнах да работя на пълен работен ден и бебето е в ясли.

Ако таткото не беше съгласен, нямаше да работя ..... Всичко е въпрос ди нагласа и възможности.

Извянявай много, съвсем неискам да се заяждам, ама наистина ли би си останал в къщи да гледаш бебо, ако мама изкарва достатъчно парички?   Питам не за друго, ами имам едни такива наблюдения, че мъжете много се депресират, ако по-един или друг начин останат безработа   Явно мъжкото его е наранено, незнам..

Бих си останала в къщи и не бих стъпила в работата до 5 годишна възраст на детето! Обаче това си е в сверата на мечтите, защото осигурявам 50% от финансовите постъпления, което си е точно вноската за апартамента. Алтернативите са: или аз на 3тия месец на работа, или всички на улицата  Просто възможност за избир никакав! Но всеки случай ако имах такъв, мъжът ми щеше да ме остави да избера сама!

Според мен въпросът с оставането вкъщи години наред е не само финансов    Аз се върнах на работа не само по финансови съображения, а и затова, защото исках да се върна на работа, защото харесвам работата си (е, не на последно място и финансовата независимост). Освен това, според мен, децата, които израстват по градини и ясли  не са лишени дотолкова от любов и възпитание    Сега ще ме наритате тотално сигурно, ако кажа, че моето дори го гледа майка ми    И аз не мисля, че детето се чувства зле и недолюбено.
За мнението на таткото - и ние сме спорили по въпроса докога и как. И той често се е сърдил, че не си го гледам вкъщи, че го дадох на ясла на година и половина и се разболя. Обаче опитът ни показа, че той успя да гледа детето (аз работех, а той не) 2 седмици    После отиде с него при тъща си    :       Ха сега, господин Грозен и Страшен татко?  
Мисля просто, че мъжете се чувстват засегнати от това жената да върши същото, което и те, за същите финансови постъпления (в нашия случай поне) ПЛЮС това да се грижи за детето и къщата.
Аз твърдо вярвам, че всяка майка знае най - добре какво е най - добро за детето й. Въобще не стоят въпроси за изисквания и т.н.
В крайна сметка детето, за да получи добро възпитание и любов, има нужда от добре чувстваща се майка, нали?
И ако в момента гледаме нещата от гледната точка на родители на 2 - 3 - 4 годишни деца, какво бихте казали вие за една позната с 14 годишен син (който не иска да ходи на училище между другото и го мъчат като частен ученик), която е постоянна депресия, понеже откакто е родила детето, не е работила (имат стабилно финансово положение, не тук е въпроса)?
Въобще - въпрос на избор, не на караници