Нека поясня - не търся разрешение на личен проблем, нито пък някакви циркове и представления.
-----
Така. Иде реч за несподелената, невъзможната и т.н. отрицателни страни на така често обсъжданата "любов".
От много хора съм чувала, че е голямо изпитание за духа.
На други не им дреме особено, въпреки че са "преживявали" такова нещо.
Говоря за нещо, което човек, малко или много, признава пред себе си като "сериозно" и "истинско". Пак неясни категории.
Как мислите, наистина ли е нещо дотолкова важно от душевна гледна точка? За вас, лично?
Аз си имам стимул да пусна тази тема, но в никакъв случай не искам тя да се изроди в сълзливи коментарчета и взаимни утешавания.
Който има позиция по дадения въпрос - нека се чувства свободен да каже. Хубаво ще е да се получи нещо като представителна извадка. Мхм. Достатъчно цинично, за да ми хареса