Много ми е интересно как е при другите семейства и кой колко споделя с партньора си. Не става въпрос само за дали криете нещо ами до колко интимни детайли за партньора си знаете. Аз съм сигурна 4е при нас вси4ко се споделя и като имам в предвид вси4ко=вси4ко. Кажете при вас как е?
- Публикувана: 28 май 2007, 22:27 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2007, 17:28 ч.
Колко сте близки с половинката си?
Не всичко. И по добре.
Няма нужда да си знаем "интимните детайли"...
Няма нужда да си знаем "интимните детайли"...
изглежда ми доста старомодно, и мисля 4е 4увството да имаш някой, който наистина иска да бьде с теб и знаеш, 4е те познава до мозака на костите ти и ти него , е наистина истинско и знаеш 4е сте заедно по желание, не с преструвки и един ден няма да се стигне до......" ама той се промени"( хората не се променят, просто им писва да се преструват).
много сме близки, но не ходим заедно в тоалетната и не ядем от една паница.
и аз подкрепям поговорката и мисля, че все пак трябва да има някакви граници всяко споделяне.
с мъжа си съм постигнала максимума, което не значи, че нямам нещо, което да е 'скрито'
просто не му е дошло времето за споделяне.
има един стих на Халил Джубран за брака -думите са малко по ориенталски напудрени, но идеята горе долу е като моята. ( http://www.margaritta.dir.bg/07slovo01.htm)
и аз подкрепям поговорката и мисля, че все пак трябва да има някакви граници всяко споделяне.
с мъжа си съм постигнала максимума, което не значи, че нямам нещо, което да е 'скрито'
просто не му е дошло времето за споделяне.
има един стих на Халил Джубран за брака -думите са малко по ориенталски напудрени, но идеята горе долу е като моята. ( http://www.margaritta.dir.bg/07slovo01.htm)
много сме близки, но не ходим заедно в тоалетната и не ядем от една паница.
и аз подкрепям поговорката и мисля, че все пак трябва да има някакви граници всяко споделяне.
с мъжа си съм постигнала максимума, което не значи, че нямам нещо, което да е 'скрито'
просто не му е дошло времето за споделяне.
има един стих на Халил Джубран за брака -думите са малко по ориенталски напудрени, но идеята горе долу е като моята. ( http://www.margaritta.dir.bg/07slovo01.htm)
и аз подкрепям поговорката и мисля, че все пак трябва да има някакви граници всяко споделяне.
с мъжа си съм постигнала максимума, което не значи, че нямам нещо, което да е 'скрито'
просто не му е дошло времето за споделяне.
има един стих на Халил Джубран за брака -думите са малко по ориенталски напудрени, но идеята горе долу е като моята. ( http://www.margaritta.dir.bg/07slovo01.htm)
"— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. "
Така е! Това че се обичаме и сме заедно не трябва да води до задушаване. Всеки трябва да има пространство, мисли,за които да си знае само той. Аз споделям всичко с моя съпруг,но преценям,че неща,които няма да разбере или просто не му допадат не му ги казвам. И така всеки е щастлив. Може би и с него е така...
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. "
Така е! Това че се обичаме и сме заедно не трябва да води до задушаване. Всеки трябва да има пространство, мисли,за които да си знае само той. Аз споделям всичко с моя съпруг,но преценям,че неща,които няма да разбере или просто не му допадат не му ги казвам. И така всеки е щастлив. Може би и с него е така...
Много близки сме, нямам по-близък човек от него - споделяме абсолютно всичко и ни е хубаво дори, когато просто си седим и мълчим
Споделяме всичко, и хубаво и лошо - мисля, че нещата от живота трябва да се споделят с най-близките хора. Такъв чувстам съпруга си, а и той мен. Съдя по действията и думите му. Чувстваме се добра, дори когато си мълчим, но мълчанието заедно е друго.
Толкова добре се познаваме, че няма нужда да се питаме за каквото и да било!
Което не е много хубаво!!!
Което не е много хубаво!!!
Много близки сме, нямам по-близък човек от него - споделяме абсолютно всичко и ни е хубаво дори, когато просто си седим и мълчим
E TVA E!!!!!!!!